---

Д-р Христо Кожухаров е 38-годишен, роден е във Варна. Завършил е немска гимназия в града, после медицина - специалност психиатрия. Специализирал е психоанализа и супервизия в Швейцария. Преподавател е по психология във Варненския свободен университет. Работи и в Университетската психиатрична клиника във Варна. Председател е на регионалното дружество на Българската психиатрична асоциация. Женен, има 2-годишен син.

---

- Д-р Кожухаров, с какво ви привлече тъкмо Новото време?

- Аз влязох в Новото време като специалист в моята област - супервизия и психоанализа - с ясната мисъл не толкова да бъда активен кадрови деец, а консултант по политически маркетинг.

- Какво свързва психоанализата с политическия маркетинг?

- Между избирателите и политиците има нарушен диалог. Диалогът протича както на вербално, така и на невербално ниво. Един психоаналитик може да помогне за доизясняване на невербалния изказ, който включва мимика, пантомимика, жестове на избирателите към политиците и обратното - на политиците към избирателите.

- Какви ще са вашите съвети към лидерите на Новото време по отношение на общуването им с избирателите?

- Първо, аз мисля, че има разминаване между това, което политиците тълкуват като дневен ред на обществото и неговия истински дневен ред. Първите неща, които вълнуват електората са защита и сигурност. Това съответства, погледнато психоаналитично, на майчиното и бащиното начало. Ако майката е тази, която осигурява "храната", не само биологична, но и с любов, то бащата дава защитата.

- Като "бащица" или като "майчица" ще се държи Новото време на тези избори?

- Много е важно да има и двете роли. Погледнато полово, не е толкова важно дали те се играят от мъж или жена. Може да са и двама мъже. Важното е избирателите да се чувстват задоволени в двете си основни потребности. Аз не бих препоръчал да се държат нито като "бащица", нито като "майчица". Все пак не става дума за деца.

- Да, народът не се нуждае от това покровителствено отношение, което е донякъде снизходително, нали?

- Защо да е снизходително? Ако се върнем назад тъкмо затова народът избра царя. В един малко по-близък период от време затова народът привиждаше в Бойко Борисов добрия баща. Мисля, че образът на царя, а после и образът на Бойко Борисов, са проекции от желанието на народа да търси "добрия баща".

- Да се върнем към Новото време. Какъв е вашият анализ на поведението на нововремци през последните месеци - от подписването на прословутото споразумение за Либералния алианс досега, когато партията е принудена да се яви сама на изборите? Доста кривуличещ път?

- Мисля, че това е един нормален, реалистичен път - нито само хубав, нито само лош. Новото време, отграничавайки се от НДСВ, имаше проблеми със своята идентичност. Като всяка млада партия на възрастта на 9-месечно бебе. Ако сравним двете отправни точки - подписването на споразумението и последната - самостоятелно явяване на вота, ще видим, че има развитие в този път. Търсейки своята идентичност, Новото време избира една смела позиция - да извоюва сам място под слънцето. Ако Новото време бе влязло в предизборна коалиция щяха да се потвърдят приказките, че е влязла благодарение на някой друг, че 9-месечното дете е придържано от дядо си, от татко си, а може би и от майка си.

- Защо това, което на вас ви изглежда като психическо здраве, на публиката изглежда малко шизофренно? Единият ден са против правителството, на следващия го подкрепят. После са за либерална коалиция, след това предпочитат да са сами...

- На публиката й изглежда шизофренно, защото няма прозрачност, информативност и диалог. Ние виждаме само последната стъпка, а не знаем през какви етапи се е минало. Ако има някакъв проблем, той е в степента на споделяне с обществото. В политиката, обаче, има теми-табута и ние само гадаем какво стои отзад.

- Ако има празноти в информацията, то проблемът е в самите нововремци?

- Това е така. Но впоследствие много неща покрай несъстоялата се коалиция Либерален алианс бяха споделени.

- Нарекоха Новото време "бутиковата партия на Доган". Защо, според вас, менторът се отказа от креатурата си?

- Вие журналистите обичате да употребявате силни термини. Аз не смятам, че Новото време е бутиковата партия на Доган. Дълго време на Доган се придаваше една свръхчовешка роля. От момента, в който се появи царят, част от тези свръхочаквания се прехвърлиха върху него. В някои моменти, обаче, поради невъзможността на царя, бидейки от кръв и плът сред нас, да изпълнява тази чудодейна роля, тези свръхочаквания биват разпределяни между Бойко Борисов или Доган.

- Предизвиквам ви да направите психо-анализ на основните политически играчи в тези избори. Да започнем с НДСВ?

- При НДСВ се проявява един невиждан досега феномен - растеж на рейтинга в края на мандата. Свръхочакванията от идването на царя породиха разочарование, но това се случи в средата на мандата, след прословутите 800 дни. Веднага след това, на фона на цялата деструктивност вдясно и вляво, НДСВ започна да трупа дивиденти. От друга страна НДСВ остана единствена от големите партии, която не направи коалиция. На фона на всички компромисни коалиции, това също носи дивиденти. Ако царят има някакъв плюс, а неговите плюсове нарастват много повече и поради факта, че не са присъщи за българите, това е способността му да изчаква.

- Според анализа ви Бойко Борисов има сериозни шансове за успех.

- Бойко Борисов е една от фигурите, която успява да олицетвори всички очаквания на народа към царя. Той е пъстър, нито само добър, нито само лош. Един мой студент го определи сполучливо като Индже. Има моменти, когато той плаче, има моменти, когато използва разговорен език. Но той дава възможност на избирателя да се идентифицира с него. В този смисъл ще бъде успешна фигура. Той показа някои качества, които не се асоциират със силата, но които българинът цени. Той е верен, не е слуга на двама господари. Не се самопредлага - народът остана с впечатлението, че насила влиза в предизборната кампания само в името на верността.

- Да продължим с ДСБ?

- ДСБ е една интересна млада партия, която също търси своята идентичност. През цялото време, докато Костов мълчеше, аз се чувствах като в пиеса на Чехов, където на сцената има пушка и се знае, че до третото действие ще гръмне. Тази партия, която мина през дълъг период на мълчание, на пасивност, изведнъж стана много активна. Характерно за нея е, че й трябва противник, на базата на който да се идентифицира. Този противник беше намерен в лицето на ДПС. В този смисъл журналистите, които преувеличават ролята на Доган, може би са допринесли Костов да намери в негово лице достоен исполин, с който да се сбори. В психологически план е интересно, когато една партия се развива чрез отричането на някой друг. Това води до голяма активност, която е по-скоро деструктивна. Но това води и до положителни за партията следствия - твърд електорат, ясни послания.

- БСП?

- БСП за пореден път направи коалиция. Можеше и да не направи. Дълго време положението на БСП беше като на отличник, за който се знае, че може да влезе в университета без изпит. Но БСП явно се стреми към друг университет, при който това "отличие" не важи. Задавам си въпроса: защо й трябваха съюзници? Отговорът ми е следният: за да намали собствените си страхове, свързани с провал, с поемане на отговорност. Интересен е фактът, че дебатът дали Станишев става за премиер, започна от самата партия. БСП се опитва да убеди самата себе си, че става, че може. Същото прозира и в лозунга й: "Един за всички, всички за един".

- ОДС?

- Тук нещата са толкова прости, че не е необходимо да си учил всички теории за човешката душа. Коалицията е много странна. Освен объркваща и демотивираща, тя действа и резигниращо. Какво свързва Пинчев, Янев, Надежда Михайлова и Дилов? Не разбирам защо трябва да се повтарят грешките от президентската кампания. Ако има нещо хубаво от идването на царя, е, че спадна негативността в кампанията. Листовките с голото човече, което би трябвало да е царят, много ми прилича на листовките от последните президентски избори за това какво може Стоянов и какво не може Първанов. Това по-скоро попречи, отколкото помогна. Ако заимствам Костовите думи, вместо да използват "душата", те се заеха само с "тялото".

- Минаваме нататък. ДПС?

- ДПС също имаше интересно развитие. На един етап ДПС и донякъде БСП бяха партиите, които инвестираха в младите. Български турци бяха пратени в западни университети. Но от един етап нататък тази банка кадри беше замразена, а на светло се появи отново всемогъщата роля на Доган. Оттук нататък целта на ДПС ще е да бяга все повече от етническата си същност.

- Накрая БНС?

- Две неща се набиват на очи. Цялата съдебна атака срещу Софиянски оказва изключително дестабилизиращ ефект. От друга страна Мозер сякаш надмина ролята си на партньора за танци, който танцува с всички. Може би тя си повярва, след като я номинираха за председател на парламента. Когато човек си повярва, прави недалновидни неща. Мисля, че тази коалиция по несъвместимост на политическо поведение си съперничи с коалицията ОДС.

И накрая да кажем няколко думи за екстравагантната партия Евророма. Интересна партия. Моята асоциация, когато говоря за тази партия, е руската група "Тату". Цялата фигура на Азис, който се утвърди като продукт със своята транссексуалност, много ми напомня за историята с двете "лесбийки". Точно когато дуетът беше набрал изключителна скорост и завоюва международни пазари, едната от двете певици забременя и всичко рухна. Това ще стане и с Евророма.