България отбеляза една малка победа завчера в Страсбург. Въпреки първоначално взетото решение за отлагане изпращането на наблюдатели от България и Румъния в Европейския парламент, с политически и медиен натиск се стигна до промяна в наша полза.

Присъствието на наши наблюдатели точно тази есен не е излишен лукс или дребна подробност, както се опитаха да го представят мнозина. Предстои обсъждането на доклада на Еврокомисията за напредъка на България към членството. Ще има дискусии в политически групи, в комисии и в пленарна зала. По всичко личи, че те ще са разгорещени. Може смело да се прогнозира, че ще прозвучат заплахи от задействане на предпазните клаузи. Много е важно там да има български парламентаристи, които да дават отговори на часа, особено когато оценките са несправедливи.



Как се стигна до преразглеждането на решението?



Неблагоприятното за нас предложение бе внесено на 4 май от Европейската народна партия (ЕНП), чийто член е СДС, и Партията на европейските социалисти (ПЕС), с която тесни връзки поддържа БСП. Оня ден ПЕС промени мнението си по молба на БСП, докато ЕНП остана негативно настроена. В две интервюта - за "Труд" и за "Дарик", председателят на фракцията на ЕНП Ханс-Герт Пьотеринг беше категоричен, че Европарламентът няма да приеме наши наблюдатели преди 2006 г. или даже преди 2007 г., ако бъде задействана "предпазната клауза".

Но остана в изолация. ЕНП може да е най-голямата партия в Европарламента, но все пак това са само 268 от 732 евродепутати. Ситуацията, в която е изпаднал оня ден, Пьотеринг наистина е неприятна. Но в още по-неприятно положение е лидерът на СДС Надежда Михайлова, която е и заместник-председател на ЕНП. И то в навечерието на изборите.

Още от самото начало нейният заместник и спец по европейските въпроси Николай Младенов беше категоричен, че няма драма, няма дискриминация и няма смисъл от демарши за преобръщане на първоначалното неблагоприятно решение. Вероятно в



СДС са били убедени, че нищо не може да се направи



и няма смисъл да трупат негативи. Може и да са преценили, че нямат сили да се преборят с централата на ЕНП. Имаше ли по-успешен сценарий за СДС? Вместо да дедраматизира проблема, Надежда Михайлова от самото начало трябваше да заеме по-твърда позиция. Да се опита да промени мнението на Пьотеринг, а след като не успее, да си подаде оставката като зам. председател на ЕНП. И без това постът е чисто формален. Но способна ли е г-жа Михайлова на такива жестове? Очевидно в настоящия етап не.

БСП имаше решителен принос за преразглеждането на решението. И в соцпартията имаше две мнения по въпроса. И там се чуха становища, че няма смисъл да се карат с европейската си партийна централа, която се готви официално да ги приеме като свой член. И че няма драма, няма интрига, няма смисъл да се поставя въпроса. Все пак надделя становището, застъпвано от първия момент от депутата от БСП Евгени Кирилов, че въпросът е важен и трябва да се води битка. Демаршите на БСП се оказаха решаващи. А Кирилов си заслужи да бъде наблюдател в Европарламента от септември.



Точно борбени хора ще са необходими там.



Включително от редиците на СДС. Всъщност - най-силно лобиране ще е необходимо точно на заседанията на ЕНП и е много важно пратеникът на синята партия да може да се ориентира бързо и да действа решително и напористи.

Пробойни имаше и в позицията на НДСВ. Въпреки че европейските либерали бяха единствените, които от самото начало гласуваха срещу дискриминацията на България, външният министър Соломон Паси също бе заел примиренческа позиция. После я промени, но само за да я използва в започналата вече предизборна кампания. Председателят на парламента Борислав Великов също вдигна бялото знаме и заяви, че няма да изпрати писмо до председателя на Европарламента Жозеп Борел. Днес е ясно, че това е била грешна позиция. Ако беше изпратил протест, той щеше с право да се присъедини към набъбващата група на бащите на успеха.

От всичко казано дотук поуката е, че на европейската сцена има смисъл да се води борба за справедливи каузи. Те понякога успяват. Доказателството е налице.