------------------------

"Това е сценарий за виртуална планетарна революция на българския народ. Жестоки, безумни управници са прогонили една трета от населението на България по света. Най-талантливите деца на една земя са прокудени по всички краища на планетата, а близките им са заложници в родината. Единствената им връзка е Интернет. Те решават да използват интелигентността си, благодарение на която съществуват, за да създадат световна революционна организация, да се преборят със злите управници и да се завърнат в родината."

---------------



Звучи като пролог на футуристична кинопродукция, но всъщност е съвсем актуален апел на главния редактор на вестника на родните емигранти във Франция "Парижки вести" Александър Градинаров. Младият българин живее зад граница вече 14 години. Физическото откъсване от родината обаче явно не го е направило безразличен към случващото се у нас, а даже напротив - още повече е изострило чувствителността му към събитията в периода на т.нар. преход. През април 2003 г. той създава седмичния емигрантски вестник, който от декември м.г. излиза заедно с "гласа" на лондонските емигранти "Будилникъ".

Александър Градинаров и неговият екип станаха особено популярни сред българите в България, след като на 1 март 2005 г. призоваха чрез Интернет всички родни емигранти да залеят властите с протести във връзка с несправедливите според тях вноски за задължителни здравни осигуровки за живеещите зад граница. Идеята обаче намери отклик и в повечето българи у дома, които намериха пореден повод да наплюят вечно омразната власт. Всеобщото чувство на солидарност е разбираемо, при положение, че у нас почти почти няма хора, останали без роднина или поне приятел зад граница.

Конкретната акция обаче не е изолиран протест от ежедневието на будните емигранти. Оказва се, че техните идеи достигат далеч отвъд преследването на личната облага и имат амбицията да работят за доброто на всички българи, независимо къде живеят те. Всеки, който влезе в http://www.parisvesti.com, може да прочете за решението на българската емиграция да се бори за свободата на Отечеството.



Призивът за всенароден бунт



129 години след Априлското въстание за някои може да звучи като подигравка с героите на Възраждането, други биха го приели като опит за нестандартна реклама или пък просто забавление. Неговите инициатори обаче се отнасят много сериозно към начинанието. Александър Градинаров и съмишлениците му вярват, че спасението на българите и държавата могат да се случат чрез създаването на виртуална революционна организация, която обаче има съвсем реални цели - да вкара представители в Народното събрание.

"Революцията е виртуална, защото няма да да се лее кръв, българите ще могат да участват, без да си рискуват кожите. Тези, които искат, могат да го направят реално. Те вече започнаха да се афишират върху сайта на Бъдеще", обяснява Градинаров.

Авторите на виртуалната революция имат и управленска програма за ограничаване ролята на държавата в управлението. В нея са записани и конкретни мерки за постигането на тази цел във всяка област като например намаляване на осигуровките до 10%, въвеждане на плосък данък от 10%, падане на данък печалба до 10%, премахване на патентите, ДДС от 15%, намаление на разходите на правителството до 30% от БВП, частни НОИ, здравна каса и болници, частни училища и университети, въвеждане на електронно правителство, съкращаване на държавните служители с 30%, приватизация на ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ, изцяло професионална армия и продажба на земя на чужденци от 1 януари 2006 г., както и неучастие в общата селскостопанска политика на ЕС.

Според авторите на инициативата "това е



борба на българската интелигентност срещу българската простащина".



Емигрантите са убедени, че за разлика от противниците си, които потискат българите в България, те няма какво да крият. "Ние извършваме нашата конспирация пред очите на целия свят и каним целия свят да участвува в нея, за победа на справедливостта", твърдят в апела си. Създателите на модерната революция са направили специален сайт за обмяна на мнения http://www.budeshte.org.

За улеснение на желаещите да участват във виртуалната революция и в изборите пък България е разделена на пет революционни окръга: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. По подобие на апостолите от Априлското въстание и емигрантите подготвят своя среща месец преди парламентарните избори, на която да координират действията си. Вместо на Оборище обаче те ще се съберат в Париж и няма да броят пушки и патрони, а ще се организират за предстоящия вот. За щастие Интернет е безопасно място, където бунтарите могат на воля ругаят властта и да вербуват свои съмишленици. Затова за разлика от традиционната революция модерните въстаници няма да залагат и рискуват живота си за общото дело, а ще дадат мисли, чувства и собствени пари за правата кауза.

Идеята е всяка българска диаспора по света да излъчи свой кандидат за депутат и да го подложи на обсъждане в мрежата. След това най-достойните ще бъдат избрани чрез общо гласуване. Така според Александър Градинаров възможността за корупция е нищожна, защото бъдещите кандидати ще се познават виртуално.

Създателят на "Парижки вести" твърди, че няма политически амбиции, нито пък някой от съмишлениците му. Идеята е обаче колкото се може



повече хора да застанат зад достойни кандидати за депутати.



"Яд ме е и ме е срам да виждам България представена в западните медии като гнездо на олигофрени, а българите свързвани с проституция и гангстеризъм", обяснява бунтарят. Без изрично да прави аналогии с апостолите от Априлското въстание, той интерпретира по новому веруюто на Левски, че ако спечели, ще спечели целия народ, а ако загуби, ще загуби само себе си. "Ако се интересувате какво ще правя след като България започне да функционира като европейска страна, с най-голямо удоволствие ще замина за някоя съвсем неевропейска държава", обещава родолюбецът.

Самият Александър Градинаров не говори директно за политическите си пристрастия и не може да бъде вкаран в традиционната схема "за" сини или "срещу" червени. При него политическите пристрастия са исторически и философски обосновани. "Ако съпоставите дясната духовност с левия материализъм в историята на човечеството, бързо ще се убедите, че десните формации създават духовните и материални блага, а левите ги унищожават. В най-добрия случай ги прахосват. Но за да се прахосва нещо, то трябва първо да се създаде. Левите идеи не работят. Затова са леви. България си пати дълго време от насилствено наложено ляво управление, което обслужва една тунеядска класа. Българската десница е също лява. Но няма да имам нищо против, ако Тони Блеър оглави ляв кабинет в България", заключава в оценката си той.

Градинаров е убеден, че емигрантският поглед отвън към България е също толкова важен, както и мнението и позициите на хората, живеещи в страната. Идеите си той



онагледява с пример от Израел.



"Тази държава използва потенциала на всички евреи по света, а същото положително сътрудничество беше приложено в Португалия, Ирландия и прибалтийските републики, в които се създадоха специални условия за завръщане на емигрантите в родината. Само българските правителства дискриминират българските емигранти. Може би защото България е преуспяла и може да си позволи подобен лукс!", размишлява заминалият българин.

Днешният парижанин всъщност е от Русе и е завършил бившия ВМЕИ в София. Работил е като инженер и като журналист на свободна практика, след което става миньор, цирков асистент, моряк на траулер в Южния Атлантик, шофьор на лимузини, сценарист на сапунки в Париж, а после и преподавател по писателска техника в университета в Еври-вал-д'Есон. Основава "Парижки вести" заедно с Атанас Чобанов, а сега преподава култура и комуникации в университета Марн ла Вале. Има публикувани три романа и една камара разкази.

Заминава си от България с влак през 1991 г. след първите демократични избори. Тогава според него в България "животът беше вкусен като пробитите чепици на Чарли в "Треска за злато"." В Париж пък го чакала една стара любов. Той заминал с идеята да се върна един ден, а сега вече е женен и с дете.

Революционерът категорично не приема да се търси нещо общо между неговата идея и правителствената инициатива "Българският Великден". "Българският Великден" беше организирана от властта акция. Там влязоха много синчета на комунистически шефове, изпратени да учат и работят на запад с парите на българските данъкоплатци. А ние сме свободни хора от различни поколения и нямаме нищо общо с партии, които са били на власт", обяснява разликата емигрантът.

Той обаче твърди, че с удоволствие ще участва в Световната среща на българските медии, която БТА организира от 23 до 25 май. Форумът може да се превърне в първото реално предизвикателство пред инициаторите на виртуалната революция, тъй като лично външният министър Соломон Паси призна, че властите ще се опитат да мобилизират един милион българи отг чужбина да гласуват на изборите на 25 юни. А кой ако не медиите най-лесно и бързо ще послужат като канал за всеобщата мобилизация. Остава и Александър Градинаров да успее да убеди колегите си, че гласуващите трябва не просто да пуснат бюлетина за една или друга партия, а да се включат в неговата виртуална революция и да променят коренно политическата картина у нас.





54 български медии зад граница ще се съберат у нас за пръв път



За срещата на БТА са поканени родни журналисти от 54 медии, работещи в 25 държави по цял свят. Целта на акцията е да се постави началото на български информационен пул, чрез който колегията да обменя новини и опит. Към идеята се присъедини и в. "Сега", а също и всички останали национални и големи регионални медии в страната.

Най-многобройната група, в която е включен и бунтовникът Градинаров, е на вестникарите. Те представляват 32 от родните издания по света. Най-силно е участието на колегията от САЩ. От там идват главни редактори на 6 вестника, 1 Интернет-сайт и 1 българско радио. Вестник "България 21 век", в."Старт BG", в."България", сайтът http://www.eurochicago.com отразяват живота на българите в Чикаго и околните градчета в щата Илинойс, където е съсредоточена най-голямата наша общност в чужбина. Доайенът на родната журналистика там е Климент Величков, работил в популярния преди време у нас спортен вестник "Старт". Освен в Чикаго български медии има и в Лос Анджелис, Лас Вегас, Ню Йорк.

Многобройни са и групите от Канада, Гърция, Молдова и Украйна. В южната ни съседка най-голям дял от медийната територия имат вестниците, а от Молдова и Украйна идват главно радио и телевизионни журналисти.

Телевизионните предавания, участващи на Първата световна среща на българските медии, са общо 5. Толкова са и българските списания, издавани в чужбина.

Най-далечната точка, в която звучи български радиоглас, е Мелбърн, Австралия. На медийния форум идват представители на 8 радиа. Седмичната радиопрограма на български език "Българско радио Мелбърн" е част от групировката Special Broadcasting Services (SBS). В София то ще бъде представено от водещия Фили Ладжман и продуцента Влад Ладжман. "Гласът на България" се чува в Монреал, Канада.

Български радио-телевизионни центрове работят в Босилеград и Димитровград. Радио "Ниш" има специална емисия на български език, която съществува от 1971 г. и е една от най-старите български медии зад граница.

Пресата в Испания, Великобритания и Франция акцентира върху визовите и социалните проблеми на българите в Европа, условията за работа и бизнес. В. "Нова Дума" (Мадрид) работи в тесен контакт с испанските емиграционни и социални власти и е призната за "едно от най-сериозните емигрантски издания в страната".

"БГ-Бен" (Лондон) организира няколко акции в защита на интересите на сънародниците ни във Великобритания по време на визовия проблем миналата година.

Най-малкият представител на българската медийна общност зад граница е само на 3 месеца и е от Италия. Вестник "България експрес" излиза от март 2005 г. Иначе Италия е страната на Интернет-медиите с акцент върху културните контакти и туризма. Там се правят два българо-италиански сайта - http://www.bulgaria-italia.com и http://www.insight-mv.com.

Българи от Австралия са избрали знаковото Иде.ли (Ide.li) за име на своя сайт. Интернет-медии идват и от Ирландия и Холандия.