|
"Какъв голям е, крещи Ирина,
как се издигна, о, Боже мой.
Как бих желала с него да съм аз -
от възторг ще бъда във захлас."
Заради този езоповски иносказателен стих, в който мнозина откриват и скрит сексуален подтекст, една песен се превръща в шлагер още от 30-те години на миналия век, та до днес. Неин автор е Стоян Миленков, автор и на други шлагери, но с доста по-бледичка слава. Песента се нарича "Ах, цепелина оттука мина..." и започва доста по-прозаично описателно и почти документално точно:
"Без виза, без формалност - това е нахалност,
премина цепелина над нашта родина."
-----
На 16 октомври 1929 г. най-големият немски дирижабъл "Граф Цепелин LZ 127", кръстен на своя откривател, преминава над страната ни като част от балканската си обиколка. През 1928 г. неговият екипаж е направил опит да обиколи света, но не е успял. След година, през август, вторият опит за околосветска обиколка се оказва успешен. За ония времена това е най-голямото постижение за този род въздухоплавателни апарати, направени от алуминий, снабдени с двигатели и пълни в долната си част с хелий, за да станат по-леки от въздуха. След това дирижабълът тръгва на обиколка, за да обере овациите. Е, не за няколко минути, а за няколко дни заслужена слава. Българските вестници започват да "подгряват" събитието десетина дни преди това с кратки и мъгляви съобщения, че "ако времето позволи, "Граф Цепелин LZ 127" ще премине над нашата родина на 16 октомври." Времето се показва благосклонно и най-големият дирижабъл в света, командван от д-р Екенер, потегля в 20.00 ч. предната вечер от Фридрихсхафен. Скоростта му е около 160 км в час. През нощта преминава над Дрезден, преди зазоряване - над Будапеща и в 8.30 часа е над Белград. В 11.05 часа
дирижабълът прелита нашата граница при Драгоман
Във въздуха кръжат 3 самолета "Потез", които малко преди това са излетели от летището в Божурище и придружават "Граф Цепелин" до София. Командва ги поручик Никола Кокилев.
Столичани очакват дирижабъла с вълнение, познато от по-късни времена само като среща с НЛО или извънземни. Учудване и потрес от срещата с неземното чудо тресат българите преди срещата с него. Вестта за пристигането му носи радостни вълнения из целия град. Прекратена е работата във всички учреждения и фабрики. Учениците са разпуснати. Хората се тълпят по балкони и покриви, а някои дори са се покатерили на кубетата на храм-паметника "Св. Александър Невски" и дружество "Балкан" - тогава най-високите сгради на София. Министър-председателят Андрей Ляпчев е прекратил заседанието на Министерския съвет и министрите също вперват поглед в небето, за да гледат невижданото зрелище. Цар Борис със свитата, брат си Кирил и сестра си Евдокия наблюдават гледката от терасите на двореца.
Едно от многобройните описания за появата на немския цепелин над София започва така: "В 11.20 е съзрян на мъглявия запад, осветен от слънчев лъч. Столичани, които на безбройни тълпи с вдигнати до умора глави, следят всяко движение на цепелина, са изпаднали във възторг."
Машината
прави два кръга над София,
като постепенно се снижава до 300 метра, приближава центъра на града и навежда предната си част - обичайният начин за поздрав. От името на българското правителство Андрей Ляпчев изпраща поздравителна телеграма до д-р Екенер, в която отбелязва, че "То е щастливо да ви поздрави в момента, когато летите над София." Далеч по-емоционален е председателят на Съюза на българските журналисти Пасков. Той пише: "Българските журналисти са щастливи, че могат да дадат израз на общественото мнение на страната като поздравяват героите на полета около земното кълбо - този триумф на германския дух." Телеграми изпращат и германският посланик в София, министърът на пощите, железниците и въздухоплаването, роденият през 1874 г. в Копривщица демократ Рашко Маджаров, българският аероклуб и директорът на "Дойче шуле". Поради факта, че радиостанцията поддържа непрекъсната връзка с летището във Фридрихсхафен и немското правителството в Берлин, телеграмите са пратени до Берлин, а оттам ги получава д-р Екенер, който командва полета над София.
Като част от шоуто е замислено цепелинът да пусне 3 пакета с картички, подписани от екипажа и пътниците, които трябва да бъдат изпратени на тeхни близки в Германия. Това, естествено, е направено заради тръпката на "спомените за цял живот". Пакетите, увити в пергамент с формата на парашут, падат в двора на железарската фабрика на Рафаел Леви, намираща се близо до нявгашния "Говежди пазар", в двора на Военното училище и срещу входа на Градската градина, близо до Народния музей. Полицията предварително е предупрeдила гражданите, ако намерят пакет, да го предадат незабавно в най-близкия полицейски участък. Не толкова това предупреждение прави софиянци съзнателни, а обещанието на немската легация в София, че на всеки, който е отнесъл пакет в участъка,
ще бъде дадена премия от 5000 лева
Опакованите картички са пуснати от цепелина, народът проследява пътя им към земята и там се разразява лют бой, кой да вземе драгоценния пакет, а с него и сумата, по-голяма от една средна заплата за онова време. Всичките 3 пакета са предадени в IV и V полицейски участък, оттам - в Дирекцията на пощите и после тръгват за Германия с влак.
Към 11.45 ч. "Граф Цепелин LZ 127" поема на североизток, преминава Стара планина и след около час е над Плевен. И там прави обиколка над града и отново за поздрав накланя носа си към земята. След това напуска България при Свищов и следобед е в Букурещ. На следващия ден се прибира във Фридрихсхафен.
В шлагерния си текст Стоян Миленков е описал края на полета така:" Кат' граф с монокъл премина той."
След полета предприемчиви търговци решават да привличат клиенти с макети на цепелин - зер това, според тогавашните представи, си е събитиетоeто на XX век. Десетки се появяват в София. Един от тях бил дълъг около три метра и се намирал до нявгашния търговски тунел (б. а. - днес супермаркета на ЦУМ), близо до магазина за обувки на "Бата". С големи букви на него пишело: "Океана на чорапите!" Той бил направен от чамови летви и пергамент. Една нощ обаче
цепелинът макет се превръща в горяща факла
Сбират се над 3000 столичани, някои от които търчат по "Леге" и "Търговска" и крещят: "Тичате! Цепелинът изгоря!" Поражения няма, ако, разбира се, изключим среднощната паника в столицата.
-------
Каре
Дирижабли се строят и днес
Странното в историята на цепелина е, че граф Фердинанд фон Цепелин не може да види своето творение, летяло над София. Той е роден през 1838 г., завършва политехниката и започва да прави дирижабли. В същата надпревара участват французи, руснаци, англичани и американци. В началото тя е в името на рекорда и тръпката на приключенията, но твърде скоро в цепелина е открито идеалното средство за проникване в труднодостъпни райони, ескортиране на военни кораби, търсене на подводници и минни заграждения. Цепелини участват както в Първата, така и във Втората световна войни.
Смята се, че граф Цепелин прави първия полет със своето творение през 1900 г. Тогава той е 62-годишен. Графът се качва в цепелина с намерението да прелети над Боденското езеро, но не успява и се приземява в студените му води. За първенство не се брои обиколката на Айфеловата кула със скорост от 22-25 км в час с дирижабъл от французина А. Сантос Дюмон. Той направил този опит през 1897 г. Граф Цепелин умира през 1917 г., като до последните си дни усъвършенства своето творение. Неговият сънародник Франц Крукенберг заимства аеродинамичната форма и прави "релсов цепелин", който днес се нарича "влак-стрела". Олекотената конструкция и моторът с 410 к. с. му позволяват на 21 юни 1930 г. да развие 230 км край Берлин.
Тук ще споменем, че докато "Граф Цепелин LZ 127" кръжи над София, англичаните също изпитват усъвършенстван модел на свой цепелин. R 101 с 35 души екипаж и едва 14 пътници обикаля мъгливия Албион. Само седмица преди полета на "Граф Цепелин LZ 127" над София френските летци Кост и Белонт са направили полет към Сибир по права линия, за да подобрят световния рекорд. Те са изминали за 51 часа и 19 минути цели 9610 км от летище Бурже до Източен Сибир и се приземяват в Лакузак. В тази история е вписан и град Ямбол, от който излита дирижабъл, приземил се чак в Судан.
Трябва да споменем, че дирижабли се правят и досега. Те са атракция на големи спортни събития - европейски първенства по футбол и Олимпийските игри. В Атина'2004 обаче цепелинът бе и средство за наблюдение на града. На Европейското първенство по футбол пък в Португалия цепелинът падна в океана и двама души от екипажа без малко да се удавят. Оправданието бе, че пилотите за пръв път летели на подобна машина. Наскоро пък във Фридрихсхафен бе направен дирижабъл, който ще лети до Япония с рекламна цел.
-----