Преди време се забавлявах с една анкета, посветена на литературните събития, състояли се еди-коя си година - четох анкетата с калкулатор. Получиха се резултати, които плачеха за въпроса: "Тя литературата хубаво национална, ама коя е нацията?"

Сметалото посочи безпристрастно факта, че през въпросния период литературните събития се бяха състояли 2.57 пъти повече в София, отколкото извън столицата. Почти три пъти повече! Или по-точно казано - с толкова пъти повече са се забелязали.

Тогава допуснах, че вече имаме не една, а две Българии, оная прочута мечта на Тодор Живков. Тоест: 1) София; и 2) всичко останало. Предположих също, че скоро ще си говорим с преводачи и може би ще си ходим на гости с визи - караулката на 8-и километър, дето е пред "Врана", е редно да бъде преустроена в ГКПП, което от своя страна ще бъде в съответствие с доскорошните мераци на Бойко Борисов и Георги Петканов да съживят адресните регистрации и евентуално да въоръжат домоуправителите.

Тия дни Георги Господинов беше по една своя работа в Ямбол, та ми донесе два броя на "Литературен вестник". (Защото пък да не забравя да кажа, че "Литературен вестник" не идва тука - за разлика от "Максим" и "Космополитан".) И в единия имаше цяла страница за това, че в Австрия е издадена представителна антология Bulgarien prosa, Wieser Verlag, Klagenfurt, Austria, 2005. Една от съставителките отбелязва в интервюто си, че се е получил "по-плътен образ на българската проза от последното десетилетие на ХХ век", понеже "формалният критерий, който следвахме при подбора", бил включваните автори да са издали поне една прозаическа книга до 2001 г.

И аз пак грабнах калкулаторчето.

Плътният образ на българската проза през дисплея на сметалото изглежда по следния начин.

В книгата са представени 39 имена. От тях вадим онези, чийто последен адрес е вечното им жилище: 19 автори. Остават 20 живи.

От тях за двама знам със сигурност, че отдавна са по чужбините, затова ги вадим и тях. Стават 18.

От тия 18 трима случайно живеят отсам 8-и километър - в Пловдив.

Останалите 15 (петнайсет) белетристи живеят и работят (както е прието да се казва) в София.

Така стигаме до отговора на някогашния ми въпрос за това коя е нацията: Bulgarien prosa е Sofien prosa, което вече трябва да се приеме за окончателно.

Само едно ме смущава: антологията не е издадена във Виена, а в Клагенфурт.

Което пак си било Австрия!... Много чудно.