Плъзнах езика и усетих драскането на ситните зъбчета. Внимателно разтворих с показалец и среден пръст и бръкнах дълбоко навътре. Извадих си кожените ръкавици и плъзнах обратно езика на ципа на джоба.

- Добър ден, господине - до мен се долепи някакъв мъж с брошури в протегнатата си ръка.

Взех една от тях, приличаше на реклама за екскурзия.

- Това са рекламни брошури за нашите ребуси.

- Ребуси ли?

- Да, ребуси. Всеки ден без неделята наш ребус се отправя на кратка рекскурзия. Всъщност ви предлагам да се присъедините. Няма да останете разочарован. Всяка сутрин по павилионите можете да си купите нашия вестник и там на последна страница ще намерите описание на днешните резабележителности, които ще бъдат посетени. Така с нашия ребус ще можете да опознаете родината си по-добре, като видите нещата от нов урекален ъгъл.

- Момент, не разбирам, какъв е този ребус, все пак?

- Ребус, това е наше специално ревозно средство. Нещо като автобус, но с "ре" отпред. Някои му викат реконтра, но аз си му викам ребус. Ето вижте днешния брой. Последна страница, вдясно. Отгоре пише "Реконтра", а отдолу "Реконтрольорът". Това е днешният ребус. Реконтрольорът това съм аз.

- А-ха. А това име тука?

- Това е решофьорът, всеки ден е различен. Той определя дневния маршрут. Веднъж ще ви заведе в НЗОК, друг път в парламента или в циганската махала, на магистралата, до брега на морето. Стане ли нещо по-особено, и някой от решофьорите ни води там да видим нещата такива, каквито са.

- Добре. Звучи интересно. А днес къде ще ходим?

- О, днес ли? Днес реколегата е решил да не ходи навън, а да си остане тук на място.

- Защо?

- Виждате ли цялата рекомпания в ребуса? Това са ни речитателите, които, вместо да си купят вестника, направо се качват и се ревозят - посочих с ръка хората в ребуса. - Да се репътува с нас е много весело. Компанията е направо чудесна. Смях, шеги, закачки. Има няколко репътници, които през цялото време рецитират свои стихове. Видят например крава, и - хоп - ето ти балада за кравата. Видят комин - и на момента се появява ода за комина. С нас репътуват и малки, и големи, братя, сестри, каки. Имаме репътници от цялата страна, даже и от чужбина. После, след рекскурзията, те редовно се отбиват на трета буна за по един карагьоз.

- Ясно. И къде ще се репътува през следващите дни?

- Ааа, това е тайна. За да бъде изненадата пълна, до деня на тръгването никой от репътниците не знае. Решофьорите сами си измислят маршрута. Имаме няколко и те са на смени. Имаме един веселяк, един много шантав, ей, като се сетя за него, май отдавна не е идвал на работа, имаме решофьори с дългогодишен стаж и новаци с по, има-няма, 20 часа зад волана, професори, писатели, програмисти, всякакви.

- А мога ли да се кача още сега? - попитах невинно.

- Да, разбира се. Качвай се и се весели, само гледай да не се биеш и да не замеряш решофьора със счупени седалки, че инак рекондукторът ще те глоби и ще те свали от ребуса.

- Ремерси, а как се влиза? - опитах се да се пореча и аз.

- През segabg.com. Приятно забавление. А, между другото, ако можеш да управляваш ревозно средство, ми се обади. Те повечето ни решофьори са били репътници. Па някои и още са.