|
------
1. Всенародна обич
Най-големият комплимент, който получих в живота си. В Петрич сме преди поне 100 години по времето на "Ку-ку". Тогава бяхме най-големите звезди на България. Сядаме в една кръчма след участието. И при мен идват двама, питат какво ще пия. Единият вика: "Знаеш ли колко те обичам? Аз гледам свине. Само казваш коя да заколя, и е твоя". А другият контрира: "Мани го тоя цървул. Аз гледам телета. Само показваш кое, и го коля. Че и с кола ще ти го донеса до София. А тоя кола няма". Първият усеща, че губи по точки и се обръща пак към мен: "Аз знаеш ли колко те обичам тебе. Повече от жената, повече от децата, повече и от свинете, бе". И този човек беше напълно искрен.
2. Акробатика на сцена
Първо предпремиерно представление на спектакъла "Моят дом е моята крепост" в Ботевград. За сефте завъртаме текста пред публика, до този момент всичко бе на парчета. В представлението всеки има и допълнителна задача: един отговаря за декора, друг за осветлението и т. н. Но в момента, в който започва действието, се оказва, че Киро няма време за преобличане между две сцени. Просто не сме го изчислили както трябва. При което аз започнах да импровизирам на гола сцена, разполагах само с една маса и един букет. И реших да сваля целофана на букета. Започнах с ръка - не става, със зъби - пак не става, с крак - не става. Така се вживях в ролята си, че реших дори да направя кълбо напред от напрежение. И както се завъртам, чувам едно: "крркк" и усещам жестока, пареща болка в дясната ключица. Ръката ми изтръпна и оттук нататък остана само една свирепа болка. Час и 40 минути играх така. А в спектакъла всеки ме подхвърля, всеки ме рита, всеки ме бие. Има един момент, в който трябва да се разплача. Не ми беше никак трудно.
3. Рисковете на професията
Снимаме предаването "Шаш" на Златни пясъци. Киро е във водата като Нептун и ми е откраднал ланците, а аз съм на плажа, много разстроен. Ланците пък са закачени на тризъбеца на Нептун. В края на сцената Киро решава да импровизира и да се гмурне във водата, а е в дълбокото. Прави ефектен скок и в този момент аз виждам как заедно с него потъват и двата ланеца, от които само единият е 8 хиляди лева. При това не е наш, а сме го заели от златарски магазин във Варна. Ланците естествено, не са завързани, а само преметнати на тризъбеца. За секунди видях как пред очите ми във водата изчезна една сравнително добра кола. При което за около 7 секунди аз избълвах около 700 хиляди псувни. Киро с невероятно спокойствие вдигна невинно рамене. Аз в първия момент реших, че ми правят номер. Но после осъзнах, че е истина и се втурнах по водата с такава скорост, почти като в анимационен филм. За късмет Киро напипа с крак ланците и ги извади. Но това си беше чиста случайност. Чак тогава призна, че се е притеснил повече и от мен. На всичкото отгоре покрай тези снимки изгорях на ланец и си ходех цяло лято като гъзара на селото.
4. Враг на народа
Във втори клас написах писмо до Хитлер. Тогава даваха "17 мига от пролетта". Много ми харесваха германците. Те бяха стегнати, караха по-хубави коли, автоматите им бяха по-хубави, имаха всичко. Как да не ги харесваш? И реших да драсна няколко реда на Адолф, в които му обясних, че Щирлиц играе всъщност двойна игра и т. н. А аз съм потомствен враг на народа. Дядо ми навремето е бил чифликчия, баба ми - гъркиня, баща ми работеше в ГДР, изобщо - деликатна ситуация. След като написах писмото, реших да го покажа на Сиса отличничката. Бяха ме сложили да седя до нея като изоставащ. Тя като светкавица вдигна ръка и ме издаде на другарката. И хайде, баба ми, пак при директорката. Тя през ден, през два си ходеше там, някои даже мислеха, че работи в училището. После имаше доста сложни мерки. Решиха, че детето не може само да направи това. Значи вкъщи има нещо.
5."Прецакай другарчето"
Като студент нямах навика да кисна в кафенетата наоколо. А това беше любимо занимание на много мои колеги. Един ден идва Стефан Данаилов на репетиция. Ние влизаме по един-двама в зависимост от сцените, останалите чакат. Аз съм от чакащите. По едно време състудентката ми Ани пристига, ама закъсняла с половин час. Поглежда ни и решава, че Мастера го няма. Мен веднага ми светва лампата и смело й казвам, че наистина го няма, дали да не вземем да звъннем у тях. А тя, за да прикрие, че е закъсняла, проявява ентусиазъм: "Ама чакайте, аз ще му звънна". И се обажда. Съпругата на Ламбо отговаря, че е на лекции. Ани обаче упорита: "Не, няма го, ние го чакаме тука". Ние паднахме от смях. Ани се разплака и веднага хукна да се оплаква на Ламбо. При което Стефан Данаилов веднага разбра чия е идеята и ме спука от репетиции. Три часа само с мен се занимава, на щайга ме направи. В това време всички насядали в Унгарския отсреща, на слънце, разпънали едни маси, ядат и пият, страшен кеф. А трябваше да репетират. Гледам ги аз отгоре, а те отдолу ми махат гадно. В моята сцена обаче имаше бинокълче. Поглеждам с бинокъла надолу и питам: "Абе, Мастер, това долу какво е?" Ламбо взе бинокъла и като ги видя... Аз само им помахах. Бях страшен мизерник в това отношение. Във ВИТИЗ си бяхме обявили съревнование "Прецакай другарчето".
----
Записа: Деси Тодорова
|
|
|
|
