|
----------
За хората, които се обличат в черно, казват: носи се като погребален агент. С ведрия си вид Елена Антова опровергава тази представа. Развенчава и мита за човека с железни нерви, претръпнал от гледката на покойници. "След толкова години в занаята още се страхувам от мъртъвци - признава си тя. - Не бих останала сама през нощта в стаята с ковчега". Това е може би единствената слабост, която си позволява в работата. В останалото се придържа към принципа, че в нещастието си хората разчитат на нея и тя трябва да бъде перфектна. Няма работно време,
защото за смъртта час няма
Вечер телефонният номер от бюрото й се прехвърля в дома й. Нощните позвънявания при агента са като тези в Бърза помощ. Професионалистът не може да си позволи нито късни гуляи с приятели, нито пътувания извън града. Иначе денят на Елена Антова преминава като денят на всеки мениджър. Нищо в офиса й не напомня за естествето на професията й. Само иконите по стените подсказват, че в приемната й често сядат хора, нуждаещи се от подкрепа. Това е първото, което се стреми да им предложи погребалната агентка. Едва след като почувства, че опечалените са приели нейната съпричастност и потиснат, макар и временно, болката си, разговорът преминава по същество - върху организацията на погребението.
Елена Антова работи сама. Разчита единствено на репутацията си, заради която я търсят. Убедена е, че е неморално да плаща комисиона на лекари и медицински сестри за "услугата" да й изпращат клиенти. Възражението й към тази практика, прилагана от много нейни колеги, е, че не бива да се търгува със смъртта. В отчаянието си от загубата на близкия човек хората не мислят трезво и е
престъпление от трагедията им да се печели
Елена Антова въобще не намира професията си за необикновена, макар да е наясно, че повечето хора се чудят как така млада и хубава жена си е избрала този занаят. Свикнала е с реакциите на околните, когато на баналния им въпрос: "С какво се занимавате?", отвръща: "Погребален агент съм". Някои се шокират, но повечето решават, че се шегува. Трети пък направо се усъмняват в психическото й здраве. Защото, според тях, не можело нормален човек да работи с мъртъвци. Друг въпрос е, че Ели не взема участие в разговори, които започват с "Да знаете днес какво ми се случи в службата..."
Въздържа се също така да хвали пред приятели услугите си. Особено на маса - апетитът им мигом изчезвал.
Хората вечно правят гафове при общуването с погребалния агент. Много често й пожелавали "приятна работа", някои дори пожелавали на бизнеса й "Дай Боже, да ти върви още по-добре". Лапсусите Елена приема с усмивка. Самата тя си е забранила точно определени изрази с клиенти. Организаторът на погребения например никога не бива да поздравява опечалените с "Добър ден" или с "Радвам се, че се обадихте". Издънка е също, ако след като всичко приключи, каже "Довиждане" или "До скоро виждане". Тежка грешка е да приеме
благодарности с учтивото "Пак заповядайте"
Според психолозите всяка среща със смъртта променя човека. Представете си обаче, ако тези срещи са ежедневие? Тук Ели вдига рамене. И признава, че ако приема всеки случай в работата си лично, ако преживява емоционално всяко погребение, със сигурност ще се разболее.
Погребалният агент трябва да гледа на събитието хладнокръвно и да изпълнява задълженията така, че все едно организира годишнина на читалище, да речем. Неговата задача е да следи за транспорта, свещите, храната, а не да скърби. "Трудното в нашата работа - обяснява г-жа Антова - е, че събитието е тъжно, хората са потиснати и не са в състояние да сътрудничат. Второто предизвикателство са кратките срокове, в които трябва да се свърши всичко. Една сватба може да се организира с месеци, докато тук трябва да се справиш едва ли не със същата работа, но за часове. Друга пречка е, че агентът сякаш задължително трябва да се сблъсква и с бюрокрацията в общините".
Личният живот на погребалния агент е данъкът "професия", който той плаща. В края на работния ден желанието на хората от гилдията обикновено е
да се затворят на тихо и тъмно
При Елена релаксацията се нарича класическа музика. Или разходка сред природата. Планината я зарежда психически, защото е изпълнена с живот - среда различна от тягостната атмосфера на погребалните церемонии. Заради психическото натоварване текучеството в бранша е сред най-високите. Ентусиастите обикновено се задържат месец-два, после вдигат ръце и се хващат да разнасят пици, да речем. За слабите ангели на младоците и новаците Елена има и идея - заедно със специалността си, студентите да стажуват кратко и в погребалните агенции. Така, според нея, всеки ще осъзнае ценността на живота, ще подреди приоритетите си, ще се научи на толерантност и милосърдие.
Психическото натоварване не прощава на Елена. Агентката признава, че често сънува кошмари. Най-големият, преживян от нея ужас, започнал след самолетна катастрофа през 1988 г., когато много от жертвите били деца. Наложило й се да организира
погребението на две загинали дечица,
чиито родители оцелели по чудо. Първото, което майката и бащата чули, след като дошли в съзнание, било ужасната вест. След този случай Елена Антова месеци сънувала своите близнаци. "Тогава за първи път си зададох въпроса: "Как бих посрещнала човека, който идва да ми съобщи, че момчетата ми са мъртви?", признава агенката. И обобщава, че все пак първо сме хора, а после професионалисти.
-------------------
Каре - плаващо
Нито се отлага, нито се повтаря
"По комунистическо време, щом се споминеше някой големец, шефовете нареждаха: "Другарко Антова, организирайте едно отговорно погребение. А аз питах: "Кое погребение, според вас, е безотговорно?" Ако ненавиждам нещо в работата си, това е неуважителното отношение към смъртта, с което понякога се сблъсквам. Пред смъртта хората показват истинското си лице. За съжаление много често то е отблъскващо. Викат ме например в два през нощта. Отивам, а бутилките по масите, хората пируват и казват: погрижи се там за оная бабичка, че пукна.
Случвало се е да изпипам церемонията до последния детайл, а роднините да кажат: "И в златен ковчег да го сложиш, няма да стане". Други пък понасят толкова тежко загубата, че са неадекватни и е трудно да се работи с тях. От мъка не могат да съобразят какво трябва да правят. Тогава най-важното е да спечелиш доверието им, за да можеш оттук нататък да поемеш сам нещата по организацията. А тя не е лека - транспорт, вадене на документи, подготовка на тялото, осигуряване на гробно място, самото погребение, кетъринг за раздаването, некролози, цветя и т.н. И всичко това за един ден. Нашата работа не търпи грешки, защото събитието не може нито да се повтори, нито да се отложи. Как да кажеш: "Ами аз забравих да поръчам ковчег, ще го поръчам в четвъртък"? Проваляш се, ако страданието на близките зарази и теб. Задължително е да си спокоен. Макар че когато си отиде 90-годишен човек, е едно, а когато в гроба е детенце - съвсем друго.
-----
|
|