|
----
Учредител на новата световна награда е роденият в Норвегия 77-годишен американец Фред Кавли, който днес кара ски, играе тенис, пътува и се връща към детските си спомени.
"Брат ми Аслак и аз бяхме прекосили снежната пустиня, когато в небето се появи германски изтребител. Докато самолетът правеше все по-тесни и по-тесни кръгове над главите ни, ние, замръзнали от студ и ужас, се чудехме дали да не се втурнем към огромния ледник, който беше на неколкостотин метра от нас. Вероятно това беше краят ни. Ако се бяхме затичали, със сигурност щяхме да загинем" - спомня си Кавли пред в. "Ню Йорк таймс" за детството в Норвегия по време на Втората световна война.
"Наистина беше много опасно, все пак не бяхме излезли на разходка, а за да откраднем малко нафта от германците. Вероятно бяхме по детски любопитни дали ще се справим с рисковата операция.
Любопитството винаги ме е водело напред
и благодарение на него съм постигал успехите си," продължава признанията си Кавли.
Явно от любопитство какви открития ще бъдат направени за доброто на човечеството Кавли решава да инвестира 75 милиона долара в 10 изследователски института, носещи неговото име в САЩ и по света. Намерението за щедрия дар е обявено през 2004 г. на вечеря в нюйоркския хотел "Карлайл". Нито хотелът, нито сътрапезниците са случайни. Хотелът е известен като нюйоркския Бял дом заради честите посещения на семейство Кенеди. Слушателите на Кавли пък са най-големите учени в САЩ, които тогава изобщо не предполагат колко проницателен инвеститор е той.
Трима от учените в неговите институти печелят две от осемте Нобелови награди, връчени през 2004 г: Дейвид Грос, директор на Института за теоретична физика в Санта Барбара, и Франк Уилчек от Института за астрофизика в Масачузетс получават наградата за физика. С откритието си те помагат за единното описание на всички природни сили, независимо от мащаба им - от най-малките разстояния в атомните ядра до гигантските пространства във Вселената. Третият Нобелов лауреат е Ричард Аксел. Неговата награда е в областта на медицината - заради т. нар. механизъм за запаметяване аромата на пролетта (на люляка).
Причината, поради която Кавли решава да учреди своя награда, е, както сам казва, желанието му да направи науката видима. Освен това
Нобеловите награди често търпят критики,
насочени главно към Нобеловия комитет и към въведеното през 1968 г. ограничение, според което една награда не може да се поделя между повече от трима души. В днешния глобален свят е много трудно да се посочат само трима учени, допринесли за едно откритие, а за физиката на високите енергии това практически е невъзможно, смята Кавли.
Нобеловите награди имат противници и заради начина, по който се дават - прието е мотивите за избора на лауреатите да стават обществено достояние 50 години след награждаването. Най-остри са критиките, че наградите са консервативни и отиват при много възрастни професори, които са направили откритията си преди години. А, както Кавли припомня, желанието на Нобел било наградите му да отиват при "безпарични мечтатели".
Такъв е бил и Фред Кавли.
Детството му минава във ферма, разположена на края на фиорд в Югозападна Норвегия. Заедно с брат си Аслак той много обичал да броди, да кара ски и колело. По време на Втората световна война, когато в Норвегия почти никъде не може да се намери бензин или газ, двамата братя Кавли събират стари дървени мебели, правят ги на брикети и ги продават. По-късно Фред Кавли ще признае, че благодарение на скромния бизнес с брикетите е успял да финансира образованието си и да добие увереност, че може да прави бизнес. След като се дипломира като инженер в Норвежкия технологичен институт през 1955 г., Кавли заминава с 300 долара в джоба за Америка по примера на баща си, който прекарва 13 години в Сан Франциско, преди да се завърне в родината и да се ожени.
В Лос Анжелис Кавли започва работа в малка компания, в която прави сензори за контролните системи на ракетите "Атлас". Както сам признава, в началото нямал никаква представа за работата си, но в Америка не било необходимо да се знае всичко, трябвало само
да можеш да задаваш правилния въпрос
Три години по-късно норвежецът пуска обява във вестник "Лос Анжелис таймс", че търси финансиране за собствена компания. "Бях много амбициозен", признава инженерът. Няколко седмици по-късно Кавли получава необходимите пари и създава "Кавлико".
През 2000 г., когато Кавли продава компанията си за 340 милиона долара на канадски концерн, в нея работят 1500 души, а годишният приход е 67 милиона долара. Освен това "Кавлико" е една от водещите компании в правенето на сензори за военни и граждански самолети. Неин продукт е сензорът, който може да улови реактивния шпионски SR-71 Блекбърд, който развива скорост три пъти по-голяма от звуковата.
Днес опариченият мечтател не лови самолети, а тенис топки в спортния комплекс на дома си в Южна Калифорния. Още с отварянето на входната врата гостът разбира, че домакинът му се интересува не само от формули и чертежи. В коридора са строени в шпалир изящни статуи. "Това са моите балерини", гордо заявява Кавли. Вътрешното обзавеждане е негова голяма страст. Той е избрал махагоновия таван в хола, а по време на многобройните си пътувания по света никога не пропуска да потърси розов италиански мрамор.
По стените на дългите коридори, водещи към стаите за гости, са закачени картини на импресионисти и на художници от родната му Норвегия, както и снимки на членове на семейството, приятели, президенти. На една от тях могат да се видят Рейгън и Горбачов пред парче от Берлинската стена. На друга - старата ферма, кацнала между фиорд и езеро. На трета - Кавли по време на пътуване с балон в Южна Африка, на четвърта - двамата братя Кавли на велосипеди, заобиколени от няколко млади жени. На въпроса кои са дамите господин Кавли леко се изчервява и със срамежлива усмивка отговаря - "Ами, едни жени". По-нататък може да се види театърът "Кавли" в Оукланд, в който бизнесменът е направил дарение от 2,5 милиона долара. Постигнатите професионални успехи и
многото пари обаче не носят удовлетворение
на Кавли. С учредяването на новата награда 77-годишният американски норвежец сбъдва детската си мечта - да допринесе за бъдещето на човечеството. Той не се страхува, че отличието му ще има конкуренти. Освен Нобеловите награди конкуренция са отличията "Крафурд" (за 500 хиляди долара за математика, астрономия, екология ); наградите "Грубър" (за 200 хиляди долара в сферата на генетиката); премиите "Темпълтън" (за 1,5 милиона долара за приноси в духовната сфера).
Все пак основната цел на Фред Кавли е да рекламира науката и да помага на мечтатели, които като него обичат да гледат залеза с убеждението, че парите не са всичко на този свят.
|
|
