Варненският кмет забрани безсрочно строителството в курорта Златни пясъци. Най-после - със сигурност ще възкликнат мнозина. На пръв поглед решението е смело и заслужава само адмирации. Защото всички виждат как по Черноморието се строи безразборно и в резултат страдат първо туристите, а след тях и онези, които се надяват да печелят от този бизнес.

Прав е кметът Кирил Йорданов, че курортът няма адекватна пречиствателна станция, която да обслужва нарасналата леглова база. Само че капацитетът на станцията не е изчерпан вчера и това е само един от проблемите, които от години са затлачили като мъртво вълнение възможностите за бъдеще на "Златните".

Естествено възниква въпросът защо чак сега се реагира, след като най-бурното строителство бе през 2003-2004 г., когато по средата на сезона фекалиите буквално се стичаха по плажа на курорта. Защо властта - строителният надзор, регионалното и еко министерства, варненската община, ХЕИ - пасуваше, докато на връх лято ресорният зам.-министър за туризма Димитър Хаджиниколов газеше с ботуши сред строителните отпадъци по улиците на Златни пясъци.

И тогава леглата бяха много, а пречиствателната станция малка. И тогава бе ясно, че прекомерното строителство е като пришка, от която гангренясва целият отрасъл. Още през лятото на 2003 г. варненският общински съвет прие застроително-регулационен план, според който леглата в курорта не могат да надвишат 23 500. Оттогава досега изминаха три години, през които не престанаха да се узаконяват обекти.

Обяснението на варненския кмет е, че едва последните поправки в Закона за устройство на територията от средата на декември м. г. са му развързали ръцете да действа. Дотук добре, но остава вторият въпрос - защо община Варна се мотивира единствено и само с изчерпания капацитет на пречиствателната станция? Ами ако тя се разшири утре, това ще означава ли, че нагъчканите един до друг хотели вече са прекрасно място за туризъм? Ами ако капацитетът на новата станция е за 50 хил. души, а в момента леглата са около 25 хиляди, значи ли, че трябва да бъдат построени още толкова хотели?

Големият проблем на Златни пясъци не е пречиствателната станция, нито дори и раздробената между различни собственици инфраструктура. Генералната трагедия е в отдавна погубената жизнена среда. Няма зелени площи, няма тишина, чистият въздух стига до края на плажната ивица. Отдавна липсва и идеята какъв тип курорт да са "Златните", за какви клиенти.

Перспективите да се изгради нова пречиствателна станция засега изглеждат нищожни, тъй като не са намерени средства. В същото време курортът отново е осеян със скелета - доста хотелиери вече са започнали разширения или изграждане на спомагателни сгради. Как от строителна площадка "Златните" ще се превърнат в рай, не е ясно.

В случая впечатление прави единодействието между общината и държавата. Кметската заповед бе предшествана от изявление на регионалния министър Асен Гагаузов, че държавата няма да помага на строящите безразборно частници. Това липсваше в последните години, когато зиме и лете камиони спираха необезпокоявано край хотел, за който усилено се спореше дали е на Брад Пит брат му или на нечий друг брат.

Преди да аплодираме твърдия държавен курс към неразумния частник, нека припомним, че същата тази държава разпарчетоса курорта, продавайки го на десетки собственици. Стори го правителството на Иван Костов, по слухове - все на близки хора. Въпросът е да не се окаже, че основната цел на днешното червено държавно-общинско единодействие е да се ударят "сините братовчеди", на които Командира предостави и инфраструктурата.

Единственият сигурен ефект от строителната забрана, която 100% ще се обжалва, е да осуети нечии и други инвестиционни намерения. Нито ще бъдат съборени ненужните хотели, нито курортът ще се разшири с нови зелени площи. И туристите все така ще се блъскат по отдавна отеснялата плажна ивица.

Ако Златни пясъци можеха да бъдат спасени, това бе в периода 2000-2004 г., когато кипеше ударно строителство. Оттогава България постепенно остава с един курорт по-малко...