"Жената обича Сумире, но не изпитва никакво сексуално желание към нея. Сумире обича тази жена и копнее за нея. Аз обичам Сумире и я желая. Сумире ме харесва, но не ме обича и не изпитва никакво влечение към мен. Аз чувствам сексуално желание към една жена, чието име не е важно", това е горе-долу фабулата на Харуки Мураками в "Спутник, моя любов" (изд. "Колибри").

Фабулата е повече от всекидневна във втория преведен у нас роман на най-четения в момента в света японски писател. Мураками обаче нагласява героите си в координатна система на поведение и емоции, различна от всекидневната. Получават се две, че и повече белетристични плоскости. Особеното при него е, че тези плоскости се усещат, а по-важното е, че не се пресичат и там е чарът на необяснимото. "Разбирането е само сборът от всички погрешни заключения", казва героят му.