Като гледам Богоявленските водосвети и къпания, си мисля колко по-бодро щеше да тръгне тая година, ако в пожеланията ни имаше повече от т. нар. общо мобилизиращи изрази. Те са свързани с деня на Йоан Предтеча, имат пророчески характер и покриват полето между молбата и заповедта, шегата и заплахата и сплотяват общностите. "Покайте се" е най-страшният; "Дайте да му пийнем" е най-честият; "Май ще се наказваме" е най-точният.

Повечето от тях са смислени за определено време, макар изобщо да са във възможностите на езика. Когато ги използваме в смисъл, различен от първоначалния, съучастваме и в обогатяване, и в историческо приближаване на представите към здравословната шарения на истината. Например "гле'й к'ва засукана мома, джазова мадама, яка мацка" има множество нюанси за нас, но няма за Найден Геров, чийто речник не познава тия определения и се справя донякъде само първото. По подобен начин и подминалите родната казарма не могат да разберат напълно



мобилизиращото значение на "Май ще се наказваме",



дори ако го употребяват с тази цел. Защото изразът най-вероятно е роден там в средата на четиридесетте години и се повтаря досега не само на Богоявление.

Тогава по съветски образец в батальони, полкове и дивизии се назначава заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ). Това е офицер, който заменя армейските свещеници, и се грижи за морално-политическото осигуряване на военната дейност. Претенцията му за важност не отговаря на неговия действителен авторитет. ЗКПЧ-то обикновено е подозирано в некадърност и съответно презирано от останалите офицери, но пък буди оправдани страхове в качеството си на явно око, ухо и уста на Партията. Пред него се заявява правоверие, но зад гърба му се плезят с досада, когато се мотае по учения със стенвестници и политинформации. Функцията му не позволява да наказва пряко служебни издънки, а само идеологическите им следствия. И докато истинските командири пряко санкционират, ЗКПЧ-то търси основания в общите раздели на уставите. Те съвпадат с целите на "истинския живот" според партийно-държавния идеал за бъдещето, където няма наказания. ЗКПЧ-то не е твърде старателно в тях и по друга причина - това би било признание за неефективната му работа.

Затова чисто политическите наказания са сравнително редки, но със сериозни последствия извън казармата и влизат в характеристиките като знак за обща неблагонадеждност. Наказаните имат проблеми в образованието, не ги приемат в Партията, трудно ги пускат даже в СССР и т.н. И все пак те не са чак толкова много с оглед броя на ЗКПЧ-тата. От тях остава само заплахата, изразена със садо-мазохистичната интонация на служебния душеприказчик: "Редник Петров, май ще се наказваме". Този реален образ се доукрепва и от фикциите на социалистическото изкуство. Тук



ЗКПЧ-то е униформеният аналог на борбения партиец,



опълчващ се на ръководството в защита на онеправданите. Наред с общата досада от тази длъжност това е допълнително основание за по-късната насмешлива добродушност на израза, обозначаващ вероятна заплаха.

Като други казармени лафове, и този се разпространява в цивилизацията с уволнените набори, ставайки средство за просто изказване на сложни чувства. Подобно на повечето идиоми с военен произход ("Върза ми партенка", "Ще те взема на мушка", "Да смажем шомпола"), той навлиза в гражданските учреждения, академичните аудитории и интимните взаимоотношения. Това е така, защото армейският език мъжествено сгъстява смисъла, скъсява пътя на разбирането и тогава, когато не се говори на него. Защото винаги може да бъде мислен.

Зная, че всяка аналогия е анахронична и често пъти глупава, но все повече се убеждавам в актуалността на закапечейското "Май ще се наказваме". И то не само когато случайна снимка или водосвет ме подсети за казармата, където вместо ЗКПЧ-та има PR-ци. А най-вече когато чуя висше политическо заявление за истинския живот и правилното бъдеще в цивилизацията. Ето например в края на миналата година, изпратена с благодарности, че Бог (!?) не ни бил наказал със загинали дечица или убити войничета в Ирак, "Май ще се наказваме" можеше да опрости и да доведе до ясно съзнание два пророчески за гражданството намека. Единият беше за възможното увеличаване на ДДС поради растящото потребление на вносни стоки, другият засягаше сметките за увеличаване на здравните вноски поради огромния брой неплащащи. Колко по-ясно щеше да бъде, ако някой бе казал "Май ще се наказваме", а не да се подхвърля как субективният фактор е под висотата на историческата си задача в потреблението и здравното осигуряване! Пък и обещаното с "май" наказание не просто засяга всички, но и хитро оневинява онези, чиято работа е да не се стига до него.

Разбира се, мобилизираните по тоя начин могат да сменят идиома, чийто режим им е втръснал. Ако са предпазливи, на "Май ще се наказваме", току-виж отвърнали с "Я си гледайте работата!". Защото избързат ли с още по-точния израз, който ни е винаги на езика, все по-чевръстото съдопроизводство може да им тръсне алинеята за обида на длъжностни лица по член 148 от НК. На това място няма как да не си представим и новите ЗКПЧ-та, според които също май ще се наказваме. Но още по-мобилизиращо е, че няма да е май, а април.