В други страни външната политика се прави от държавния глава и правителството. В България от тази година водеща роля има съдът. Нито президентът Георги Първанов, нито премиерът Сергей Станишев, нито външният министър Ивайло Калфин вече имат решаваща дума за постигането на главния национален приоритет - европейската интеграция. От два месеца Комисията в Брюксел и Eвропарламентът в Страсбург адресират сигналите си за България направо до съдебната система. Европейското бъдеще на страната зависи от нея, но тя не показва притеснение от новата си голяма отговорност.

2005 година извърши у нас



преразпределение на ролите



на трите власти, каквото не е ставало от времето на Шарл дьо Монтескьо. Когато през 1748 г. френският философ издава "Духът на законите" и обосновава разделението на трите власти, едва ли предполага, че съдебната власт може да бъде по-важна от законодателната и изпълнителната. В момента у нас е така, ако се гледа с очите на чужденците. Те не искат повече да слушат какво им приказват нашите министри, не им се четат нови закони, а държат да видят как работи съдът. Именно съдът и неговият клиент - престъпността - градят сега образа на страната пред света. Серия от публикации в британски, германски и австрийски медии показаха как те бодат очите на европейците.

България ни пробутва само PR-акции и не прави нищо, оплакал се в средата на декември в Страсбург комисарят по разширяването Оли Рен пред докладчика за нашата страна в Европарламента Джефри ван Орден. Думите му не са документирани, но такава е коридорната мълва сред евродепутати от десницата. Дори и да не са цитирани точно, те синтезират посланието, което ни бе изпратено в мониторинговия доклад на Еврокомисията на 25 октомври, а после и в дебата по доклада на Ван Орден в Европарламента на 14 декември. "Делата, а не думите струват нещо", каза Оли Рен на 28 ноември в Брюксел пред Съвместния парламентарен комитет "ЕС-България". "Липсата на поне един осъден за корупция високопоставен служител през последните години въпреки наличието на широка информация за нейните измерения е основание за сериозна тревога. Никой не бива да стои над закона", заяви еврокомисарят. Над 80 поръчкови убийства през последната година не бяха последвани от обвинения срещу нито един конкретен извършител, напомниха в дните пред Коледа германски и австрийски вестници, които се позоваха на митичен таен доклад в ЕС за българската организирана престъпност. Изданията твърдят, че Брюксел разполагал и със списък на български мафиоти, сред които фигурирали имена на високопоставени лица.

Докладчикът за България Джефри ван Орден, който се определя като "критикуващ приятел", също не крие разочарованието си, когато става дума за бездействието на съда. "Трябва да покажете, че онези, които се смятат за недосегаеми, на практика се изправят пред правосъдието. Мисля, че хората искат да видят арести, процеси, практически резултати", заяви той през септември в интервю за в. "Сега".

Единствен засега австрийският канцлер видя "голям напредък в борбата с организираната престъпност". Шансът ни е да го казва по-често до март и да намери още съмишленици сред правителствените ръководители на другите страни.

И така защо членките на ЕС са се хванали за тази престъпност, нима у тях няма престъпници? "Във всички страни има добре вкоренени криминални елементи, но се стараем да се справяме с тях. И вие трябва да покажете такова старание", отвръща Ван Орден и добавя:



"Побързайте, времето ви изтича."



До 25 април, 2005 г., когато България подписа Присъединителния договор с Евросъюза, водеща роля играеше дипломацията. Тя бързаше да отваря и затваря преговорни глави, съзнавайки ясно, че не може да диктува правилата, а че просто трябва да ги приеме. Така в бързината бе дадено съгласие за затваряне на още два блока на АЕЦ "Козлодуй" преди насрочването на партньорска проверка за тяхната безопасност. Но това бе обяснено като необходима жертва пред брюкселския олтар в името на голямата цел - влизането в Европа.

След подписването на договора дипломатите нямаше какво повече да договарят, защото страната навлезе в нов период - на наблюдението и контрола. 2007 година изглеждаше достатъчно далеч и улисани от изборите през юни политиците си позволиха да загубят два месеца в хитрувания за подялба на властта. Точно тогава в Европа повя първият студен вятър срещу разширяването на ЕС. Франция и Холандия провалиха приемането на евроконституцията, а съюзът затъна в пазарлъци за бюджета. Приемането на нови членки престана да буди ентусиазъм и някои държави започнаха да се вглеждат все по-внимателно какви кандидатки чукат на европейските двери.

Едва към края на август нашите политици усетиха, че изпускат графика за първия мониторингов доклад на Еврокомисията, за който срокът да подават информация бе 25 септември. Като се замислиха какво могат да свършат за един месец, решиха да



прехвърлят щафетата от дипломатите на депутатите



Парламентът заработи ударно без лятна ваканция, за да изкове криво-ляво десетки закони, които да наподобяват европейските. За целта бяха използвани и заготовки от предишното Народно събрание, какъвто бе случаят с новия Наказателно-процесуален кодекс. Резултатът от Голямото бързане бе повече от логичен: на 25 октомври докладът отбеляза сухо, че е "важно законите не само да се приемат, но и да се прилагат", и в небивало остър тон изброи пет области, определени като "червени кутии". На челно място бе нереформираната съдебна система, открояваща се на фона на вилнееща организирана престъпност. За илюстрация още на другия ден в София бе застрелян банкерът Емил Кюлев. Оли Рен се закани, че няма да се поколебае да препоръча отлагане на членството ни за 2008 г., ако и до следващия мониторингов доклад на 17 май 2006 г. положението не се промени.

Срокът обаче не е до май, а до края на февруари. Дотогава страната трябва да даде доказателства, че се е променила, за да може след това да бъде описана в по-добра светлина от втория мониторингов доклад. Той ще мине през по-сложна процедура, защото ще бъде изработен в консултация с евродепутатите. Целта е да няма разлика в тона, каквато се получи между първия доклад на Комисията (силно критичен) и доклада на Европарламента (сравнително по-мек).

На 27 октомври вътрешният министър Румен Петков обяви операция "Респект", която трябваше



да сплаши престъпниците



след убийството на Кюлев. "До Коледа внасяме 43 дела срещу мафията", закани се на 21 ноември главният прокурор Никола Филчев. Шефът на следствието Ангел Александров пък внесе на 12 декември в правителствения Съвет по сигурността доклад за генезиса на организираната престъпност в България през последните 15 години. 150-страничният анализ показа, че над 1 милион дела за тежки престъпления у нас са били спрени след изтичане на 9-месечния срок на разследване. Пред "Труд" Ангел Александров заяви, че ще бъдат възобновени стотици хиляди от тях.

Люти закани се сипят по бандитите, но те не трепват. Народът се снишава и не дава вид, че вярва на властите. При избори все по-малко хора подават глави навън и пускат бюлетини. Политиците забелязаха, че на електората му звучат добре думи като "ред" и "законност", и започнаха да му ги пробутват вместо изтърканите "реформа" и "демокрация".

Заедно с това съдът укрепва позициите си на възлова институция за отношенията ни не само с Европейския съюз, но и с другия ни приоритетен партньор - Съединените щати. Американският посланик Джон Байърли призова на 9 декември да се сложи край на безнаказаното действие на организирани престъпни групи. "Трябва да има нулева толерантност към организираната престъпност и корупцията", обърна се той към над 700-те съдии от цялата страна, събрали се на национална конференция. Той им обясни, че нашите престъпници пречат на американските инвестиции и на борбата на САЩ с международната организирана престъпност.

Трудно е да си представим, че дипломат би си позволил да говори така на съдии в друга държава, ако не ги чувстваше колеги. Навсякъде подобно поведение се определя като намеса във вътрешните работи. Но щом сме го докарали дотам, че съдът да прави външната ни политика, нищо нередно не се бе случило. Било е като среща между дипломати.

Какво да правят обаче професионалните дипломати, след като други се грижат за външнополитическите ни приоритети? - да оправдаят заплатите си с периферни задачи. Така става ясно защо нашето външно министерство напоследък предлага "добри услуги" за уреждане на проблема в Косово. Не че може да го извади от задънената улица, но поне намира с какво да запълва времето си. Защо да не опита? Нали България се предлагаше преди години и като посредник за уреждане на близкоизточната криза? Важното е лаф да стане.