Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега преподава по специалността си. Директор по изследванията на ВВSS "Галъп интернешънъл". Женен, с 2 деца.

Огнян Минчев е роден на 2. XII. 1958 г. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега завежда катедра "Политология" Доктор на социологическите науки. Изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания. Женен.



---



- Господа, с какви плюсове и минуси влиза президентът Георги Първанов в последната година от мандата си?

- Живко Георгиев: Четирите години от мандата на Първанов са безспорно успешни. Начинът, по който реализира своите конституционни отговорности и правомощия, е достатъчно убедителен. Доказателство за това е фактът, че той непрекъснато увеличаваше доверието към себе си. Въпреки растящата нееднородност на българското общество в момента няма нито една значима социална категория или група, в която позитивните оценки за неговия досегашен мандат да не преобладават решително над негативните. Тези оценки нямаше да бъдат факт, ако Първанов не бе успял да се изяви като надпартиен президент, ако не бе достатъчно деен участник във формирането на дневния ред на обществения дебат. Трябва да признаем, че това, което той успя да постигне, е не толкова благодарение, а въпреки обстоятелствата в политическата конюнктура, доказвайки за сетен път, че всичко стойностно е "въпреки...". За четирите години той не допусна грешки, които заслужават да бъдат наречени гафове. Оставям на неговите опоненти да търсят минусите.

- Съгласен ли сте г-н Минчев, че Първанов е успешен президент?

Огнян Минчев: Първанов е президентът, който успя да концентрира най-много неформална власт в ръцете си въпреки ограничените си пълномощия. Желев не успя да го направи, въпреки че бе архитект на правителството "Беров", поради конфликта със собствената му политическа сила СДС. Стоянов не успя да надхвърли официалните си правомощия, защото трябваше непрекъснато да се конкурира с мощната фигура на тогавашния премиер Иван Костов. Първанов имаше както шанса, така и политическия потенциал да постигне това. Той успя да осъществи в настоящата тройната коалиция този политически модел, който започна да изгражда още с избирането си за председател на БСП през 1996 г. Линията на Първанов не бе просто за отварянето на БСП идеологически, но и политически - първо към т. нар. Нова левица, което беше по-скоро политически трик, отколкото коалиция с реални партньори, каквато е тази с НДСВ и ДПС. В настоящето хегемония в българската политика има този модел, който Първанов започна да осъществява преди 9 години: водеща БСП начело на коалиция ляво-център. Първанов е автор и основен гарант за съществуването на коалицията. Това е и големият му политически плюс.

- А минусите?

О. М.: Минусите са свързани пак със същата политическа реалност, която определяме като негово преимущество. Минус е това, че тази тройна коалиция и нейната хегемония върху институциите на българската държава далеч не е безпроблемна от гледна точка на нейната представителност на интересите и на очакванията на българското обществото.

- Фактът, че Първанов е смятан за архитект на тройната коалиция, може ли да му изиграе лоша шега на изборите?

О. М: Не обичам да гадая. Можем да анализираме тенденции и като тенденция авторството на Първанов на тройната коалиция може да се окаже негова уязвима точка.

Ж. Г.: Не съм сигурен дали точно тази коалиция е желаната от Първанов формула за управление. Има активно говорещи заинтересовани политически фактори, които му приписват авторството на тази коалиция. За мен тя се случи по ред други обстоятелства, а не само защото Първанов си е наумил точно такова да бъде новото управляващо мнозинство. Тази коалиция стана възможна преди всичко защото резултатите от парламентарните избори направиха невъзможни други алтернативи. Единственото, което Първанов твърдо декларираше, е, че ще работи за формиране на стабилно правителство. Силно преувеличени са допусканията, че точно тази тройна коалиция е най-благоприятната за него в последната година от мандата му. За Първанов ще бъде много по-сложно в тази нова ситуация да бъде относително независим от политическата конюнктура фактор, какъвто беше през първите три години от мандата си. Тогава той беше президент, който лесно можеше да си позволи ролята на коректив на управляващото мнозинство. Можеше да си позволи лукса едновременно да бъде и на власт, и в опозиция. Сега това ще е много по-трудно. Ако преди за голяма част от българските граждани беше лесно да приемат факта, че някаква президентска инициатива не получава реализация, тъй като той има ограничени правомощия, то сега заради приписваното му авторство на управляващата коалиция претенциите към него рязко нарастват.

- Как си го обяснявате?

Ж. Г.: Ако днес една публично обявена инициатива или препоръка на Първанов не породи съответната социална промяна, малко ще са онези, които ще повярват, че "виновниците" за това са в правителството. Повечето навярно ще разсъждават по логиката "Първанов не успя не защото не може, а защото не иска достатъчно съответната промяна да се случи".

Несериозно е към днешна дата да гадаем какво ще се случи на изборите в края на годината. Има обаче два фактора, които ще играят много по-значима роля от останалите. Те са - първо, какво ще се случи през пролетта с европейското ни членство. И второ, как до президентските избори ще работи правителството и какви ще са обществените оценки за свършеното от него.

- Смятате, че ако ЕС ни отложи, това ще повлияе и на президентския вот?

Ж. Г.: Няма как да не повлияе. Първанов има много големи шансове да повтори мандата си при всяка една хипотеза, но тези шансове ще бъдат несъизмеримо по-големи, ако България получи членство от януари 2007 г., ако правителството работи прилично и някои от неговите по-амбициозни идеи имат видим ефект до есента и ако зад него застане цялото управляващо мнозинство.

О. М.: Много рано започна предизборната кампания на Първанов. Тъй като България се намира в един турбулентен обществен, икономически и политически период, всякакви фиксирани във времето политически събития се използват с цел да бъдат обслужвани различните интереси в рамките на политическия процес. И неслучайно година преди самите избори започнаха сериозните дебати, което означава и кампанията за тези избори. Основният потърпевш от това е единственият известен досега кандидат - Първанов. От една страна, той ползва ресурса на тази хомогенна цялостна власт. От друга страна обаче, оценката на общественото мнение за действащото правителство и за начина, по който функционира политическата система, далеч не е еднозначна и не толкова положителна. Затова всички негативи, които инкасират правителството и партиите в тази коалиция, са негативи, които биха могли да бъдат инкасирани директно върху Първанов, ако той не съумее по някакъв начин да се дистанцира от управляващите.

- Такава стъпка би била нож с две остриета, тъй като вероятно ще се приеме като предателство от стана на БСП.

О. М.: Така е. Това е задача, която не е много лесна предвид политическия произход на Първанов и предвид обстоятелството, че той има пряк ангажимент към създаването на това правителство.

- От гледна точка на днешните реалности коя ще е ахилесовата пета на Първанов по време на кампанията?

О. М.: Биха могли да са много. Има доста време до изборите. Сега можем да говорим само за тези ахилесови пети, които са видими. Например модела на ДПС във властта. Тази проблематика няма да бъде подмината от нито един от опонентите на Първанов. Предполагам, че единственият потенциален конкурент, който би я подминал, е Симеон Сакскобургготски, ако реши да се кандидатира. Той дори е по-уязвим от Първанов, когато се обсъжда участието на ДПС във властта, тъй като той вкара модела ДПС във властта. Този проблем включва в себе си един специфичен модел за корумпиране на политическия живот, а в рамките на действащата коалиция това се подминава с мълчание. Този модел е свързан не просто с корумпиране на държавните структури и обществените отношения, а с авторитарно монополизиране на гласовете на част от българските граждани с оглед извличането на монополни етнокорпоративни печалби.

Фактът, че това се премълчава, се превръща в изключително уязвима точка в кандидатурата на Първанов. И това ще бъде използвано срещу него в кампанията.

Ж. Г.: Това несъмнено ще е един от поводите за атаки срещу Първанов. Истината е, че президентът е много добре приет от всички етнически групи в България. Причината за това обаче едва ли е приписваната му роля на обществен защитник на ДПС. Предполагам, Първанов си дава сметка, че ще бъде атакуван заради добрите си отношения с тази политическа формация, но това едва ли ще го принуди по тактически съображения да заиграва с националистически реторика, ценности и идеи, за да отслаби аргументите на своите опоненти. Друг е въпросът, че от него настина се очаква да предложи работещи идеи и механизми за ограничаване на корупцията във висшите етажи на властта (което би ограничило корупционните изкушения и възможности и пред ДПС). Но наблюденията ми върху политическия живот за последните 15 години не отделят политическия елит на ДПС в някаква особена група от останалите елити на други партии.

- Но лидерът на движението е единственият, който говори за "обръчите от фирми"?

Ж. Г.: Да, но от това не следва, че само там ги има. Нямам наблюдения прословутите "обръчи от фирми" да са патент единствено на ДПС.

О. М.: Не става въпрос за това, че по отношение на корупционни практики ДПС е изключение от другите участници в политическия живот. Корупционните практики в този случай обаче са свързани с още едно обстоятелство - монополизирането на определена част от вота на българските граждани и налагането на принципен етнополитически монопол върху този вот. Това означава, че цели сектори от българско общество се превръщат в закрити зони за публичен контрол и влияние.

Ж. Г.: Вина за това имат и другите политически партии. Каквото обаче да се мисли за ДПС, каквито и да са оценките за отношенията между движението и Първанов, те едва ли ще снижат шансовете на Първанов да е първият национален политически фактор, който има реални шансове да бъде преизбран.

- Навремето и Петър Стоянов имаше реални шансове.

Ж. Г.: Вероятността това да случи с Първанов е по-голяма. Първо - поради това, което успя да направи по време на мандата си. Второ - поради значително по-голямото му неформално влияние върху политическите процеси в България. Трето - поради политическите качества на най-вероятните му конкуренти.

- Дори Бойко Борисов да се яви като кандидат?

Ж. Г.: Дори той.

О. М.: Съгласен съм, че Първанов има по-големи шансове, отколкото имаше Стоянов. За разлика от Стоянов, който разчиташе преди всичко на "любовта на народа" за втория си мандат, Първанов освен на "любовта народна" разчита и на подкрепата на основните политически, икономически и организационни фактори в страната, а и на някои извън нея. Намирам за изключително ирационално дебатирането на тема "Борисов - кандидат за президент".

- И все пак съществува такава възможна хипотеза.

О. М.: Президентството е много особена сграда. Хора със здрава психика, които влизат вътре, в края на мандата започват да се побъркват. Поради простата причина, че няма какво да правят. Това е и сграда, която води до задънена улица - от нея няма къде да отидеш. Един много активен човек като Борисов ще си помисли сериозно, преди да пожелае да влезе в нея.

- Говорим само за тройната коалиция. Десницата няма ли шансове на президентските избори?

О. М.: Десницата има сериозни шансове, ако постигне споразумение за един кандидат, и то за стойностен кандидат. Едно съгласие, което е трудно постижимо. За десните дори достигането до балотаж би означавало излизане от задънената улица. Битката на идващите избори ще е не толкова за президентския пост, а за това кой ще наложи посоката за бъдещото развитие на България и на политическата система в частност. Ако победи Първанов в конфигурация, която включва сегашната тройна коалиция или близка до нея, това ще означава повишаване на шансовете на БСП за създаване на по-дългосрочна хегемония върху политическата система. Ако десницата успее да се възроди чрез една обединена кандидатура, тя ще може най-малкото да оспори този опит за хегемония.

Ж. Г.: Честно казано, не ми достига въображение, за да си представя, че десницата може да постигне нещо повече от достойно представяне на тези избори. Аз лично й го пожелавам, защото политическият ни живот се нуждае от силна с интелигентността си десница.