|
| Преводачите, завършили специализирани магистърски програми, се ползват с предимство пред работодателите. |
Тези данни бяха изнесени при приключването на първия конкурс за подбор на европреводачи в края на 2005 г. Според изискванията на Европейската служба за селекция на кадри (EPSO) бъдещите евролингвисти трябва да са завършили най-малко 3-годишен университетски курс и да са придобили съответната университетска степен за това. Освен български те трябва да знаят много добре два езика на Общността (първи задължителен - английски, френски или немски; втори задължителен - английски, френски, немски, италиански, полски или испански).
Част от висшите учебни заведения у нас навреме са се ориентирали, че се очаква ръст на търсенето на преводачи, и предлагат специализирани магистърски програми в тази област. Наред с бакалавърската си програма по френска филология например, СУ предлага 2 магистърски курс за преводачи - "Превод" и "Конферентен превод". Подобни курсове обаче не съществуват във всички филологии.
Алтернатива пред желаещите да работят като преводачи са предлаганите от европейски университети специализирани курсове за преводачи. Основната евроинициатива в тази сфера е
Европейската магистърска програма по конферентен превод
Тя е създадена през 1997 г. по инициатива именно на Европейската комисия и Европейския парламент поради недостига на висококвалифициарани конферентни преводачи с по-редки езикови комбинации. Магистърската програма по конферентен превод (www.emcinterpreting.net) се предлага в 14 европейски университета. Разработена e с общите усилия на университетите, които провеждат и съвместна политика на подбор и оценяване на студентите.
Кандидатите за тази магистратура трябва да имат завършено висше образование (специалността е без значение), да владеят отлично матерния си език (език А), да имат задълбочени познания върху два допълнителни работни езика (В и С). Някои от вузовете обаче приемат и само с един различен от матерния език.
Стандартите на ЕС предполагат матерният език на преводача да се характеризира с голямо богатство на речника, прецизност и лекота на изказа. Преводачът трябва умело и прецизно да си служи с език B и да разбира всичките му регистри и нюанси. Изискванията за пасивните езици С са да бъдат много добре разбирани, въпреки че обикновено не се налага да превежда към тях. Кандидатите за магистърската програма освен това трябва да бъдат добре информирани относно международната обстановка и да познават икономическия, социалния и културния контекст на страните, в които се говорят работните им езици.
Един от партниращите университети по тази програма е
Висшето училище за обучение на писмени и устни преводачи
(ЕSIТ-www. esit.univ-paris3.fr.) към университета Париж, което е създадено през 1957 г. ЕSIТ обучава студенти, които освен матерния си език владеят до 3 чужди езика. Английският и френският са задължителни. Допълнително се поставя изискване кандидатите да са живeли най-малко 12 последователни месеца в страна, където официален език е техният език B, и 6 последователни месеца в страните за всеки C език.
През двойно сито минават желаещите да учат в ЕSit - предварителна проверка и втори, устен изпит в рамките на 30 минути. Кандидатите изслушват еднократно, без да си водят бележки, текст с продължителност от 3 мин. От тях се очаква да възпроизведат чутата информация на останалите си работни езици. Годишната такса в ESIT е около 500 евро, предварителният изпит е на 3 април.
Стабилно образование по превод може да се получи и в
Университета Уестминстър
Той е създаден през 1838 г. като първото висше политехническо училище във Великобритания. Университетът е единственото училище във Великобритания, признато от Международната асоциация на професионалните преводачи, и е координираща институция на Европейската магистърска програма по конферентен превод. Пълна информация за изискванията може да се намери на http://www.wmin.aс.uk. Таксите за българи в момента са 9 000 паунда, но с приемането ни в ЕС ще бъдат приравнени на тези за британски студенти. За тази година курсът за тях е 6000 паунда. Информация за предлагани стипендии има на сайта http://www.wmin.ac.uk/page-6553 и http://www.europa.eu.int.
Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com











