- - - - - -

До 2020 г. търсенето на висше образование, предлагано от външни доставчици на територията на чужди държави - така наречените транснационални програми, ще нарастне в световен план близо 4 пъти. В резултат от присъединяването на нови страни към ЕС само във Великобритания нуждата от места за чужди студенти до 2010 г. ще се утрои. В глобален план най-големи ниши за транснационално образование ще предлагат Източна и Южна Азия, начело с Китай и Индия.

- - - - - -

Това са част от изводите в доклада на British council "Визия 2020: Прогнозирайки международната студентска мобилност".

Едва ли е новина фактът, че България изостава от тези тенденции. Въпреки че съвсем скоро ще бъдат подложени на сериозен натиск - от една страна има демографски срив и отлив на български младежи към чужди университети, от друга - в последните години намалява броят на чуждестранните студенти у нас. Допълнително на националния пазар може да се очаква появата на чужди вузове, а българските университети нямат готовност да започнат да предлагат свои програми зад граница - чрез филиали, дистанционно образование или други форми.



Експанзията



Няколко са факторите, които отварят ниша за чуждите университети в България. "Има голямо недоволство от статуквото в българските университети. Колкото по-голямо е то, толкова по-голямо е търсенето на чужди дипломи", обясняват експертите.

В същото време все повече западни университети започват да се ориентират към износ на програми на Изток, защото техните образователни пазари са почти напълно разработени, а държавното финансиране по правило е недостатъчно. Тази експанзия се улеснява от развитието на технологиите и поевтиняването им, което е ключово за дистанционните програми. Очаква се в перспектива мобилността на програми от държава в държава да засенчи като по-евтина алтернатива мобилността на студентите.

Единствената бариера пред навлизането на чужди университети у нас остава малкият пазар за висше образование. И тази застраховка обаче е условна, защото се очаква чуждите доставчици да проявят интерес към по-голямата ниша - Източна Европа.

В момента, и в близкото бъдеще големият магнит категорично ще са азиатските държави. Редица изследвания показват, че страни като Китай например не могат да постигнат средния за Западна Европа обхват на младежите в университетите, ако разчитат само на държавното си висше образование. През 80-те години правителството в Малайзия пък признава, че е в състояние да покрие чрез националното висше образование само 10% от населението. Тези проблеми ще се задълбочават заради очаквания сериозен демографски прираст в тези страни. За разлика от тях в Западна Европа населението застарява.



Мишените



Все още няма достатъчно обективни статистики за различните форми на предлагане на транснационално образование. Някои вузове предпочитат дистанционните програми, при които обучението е основно по Интернет, други залагат на откриването на филиали. Въпреки липсата на точни данни, анализите показват, че някои образователни сектори са по-застрашени от други. Така например транснационалните програми са много по-често магистърски, отколкото балакавърски. Т.е. при обучението на магистри може да се очаква по-голяма конкуренция.

Определени специалности също са на прицел. Най-масов е износът на курсове в областта на бизнес образованието, информационните технологии, обучението по езици. Това се обяснява с въвеждането на световно приети стандарти в тези дисциплини. Много благодатно за чуждите доставчици е и продължаващото обучение - различни квалификации, които не водят до получаване на образователна степен.



Рисковете



Страхът от навлизането на чужди университети пролича при последните поправки в закона за висше образование. Заради евроинтеграцията парламентът бе принуден да отмени забраната чужди висши училища да откриват свои филиали у нас. За да избегнат допълнителната инфлация на образованието, депутатите решиха чуждите филиали задължително да минават през акредитация в България. Това противоречи на европейската практика, където основен принцип е качеството да се доказва в страната-износител.

Така или иначе поправката в закона отваря път за легализация на част от вече функциониращите у нас поделения на чужди вузове. Години наред те попадаха в сивата зона и работеха без никакъв контрол, регистрирайки се по търговския закон.

Именно ниското качеството е основният риск, който крие транснационалното образование. Нерядко чуждите обучаващи институции разпространяват заблуждаваща информация, има нелоялна конкуренция, предлагат се фалшиви документи.

За да се избегнат тези опасности, експертите препоръчват по-добра комуникация между акредитационните агенции в изнасящата и приемащата страна. Кодът за добри практики при доставянето на транснационално образование на ЮНЕСКО например препоръчва всяка транснационална програма да бъде еквивалентна на предлаганата от съответната държава. Изискват се еднакви процедури за прием, за определяне на академичен състав, за натовареността и изпитите на студентите.