|
| --- |
Дистанционното обучение в България бе регламентирано официално едва в края на 2004 г. Реално от него в момента могат да се възползват само магистрите. Бакалавърски програми няма почти никъде. Основните причини са две - качеството на програмите и финансирането.
В момента няма нормативен акт, който да определя
колко пари отпуска държавата за студент в дистанционна форма.
По инерция от предишни години, когато дистанционното обучение влизаше проформа в схемите за финансиране от държавата, финансовото министерство бе готово да плаща 1/3 от цената на редовното обучение. Незнайно защо, правилото при определяне на таксите на дистанционните студенти е друго - 1/2 от редовните.
Университетските ръководства са категорични, че при такива условия новата форма на обучение не може да просъществува. В МОН мислят обратно. "Първо университетите да подадат проектите си пред агенцията по акредитация, после ще преценим финансирането", казва зам.-министърът на образованието Ваня Добрева.
Дистанционното обучение действително е скъпо за университета, поне като първоначална инвестиция. Към него има редица технически изисквания, които националната агенция по оценяване и акредитация проверява, преди да даде разрешение. Но най-много средства и кадрови ресурс на университета отиват за разработване на учебните материали, които са същността на дистанционното обучение. За целта трябва да се подготвят специални учебници - интерактивни, с въпроси и задачи за самоподготовка, с разработени казуси. Преподавателите трябва да създадат също електронни системи за оценяване, да участват в интернет-форуми в реално време със студентите си. По-модерните университети предлагат също и аудио- и видео лекции.
Ректорът на Шуменския университет проф. Добрев е изчислил, че реалните разходи за един дистанционен студент там са 200-210 лв. на семестър. Таксата, която плащат студентите обаче, е 45 лв. на семестър. За сравнение - семестриалната такса за дистанционните бакалавърски програми на частния Нов български университет е 900 лв.
На фона на тези трудности големият въпрос остава качеството. "Можем ли да гарантираме, че дистанционното обучение е равностойно на редовното - това е трудността", коментира доц. Павел Бочков, декан на факултета за базово образование на НБУ.
Специалистите виждат по-широко развитие на дистанционното обучение у нас главно в магистърската степен. Там изработването на учебните материали е по-лесно, защото курсовете са по-малко на брой. Има търсене основно сред хора, които вече са придобили бакалавърска степен, работят и имат нужда от допълнителна квалификация. "Въвеждането на бакалавърска дистанционна програма е рисково и защото не е ясно дали учениците имат готовност да се готвят самостоятелно. Магистрите вече имат студентски навици, мотивирани са да учат, защото сами си плащат таксите", коментира доц. Веселка Павлова, ръководител на Центъра по дистанционно обучение на УНСС. Висшето училище изцяло премахна задочното обучение с аргумента "недостатъчно високо качество" и се ориентира към предлагане на дистанционната форма. Стремежът на вуза е да въведе бакалавърски програми от идващата, най-късно от 2007/2008 учебна година.
И у нас
най-много дистанционни програми се предлагат в областта на икономиката.
Най-дълъг опит с дистанционните програми е натрупал частният Нов български университет. Там тази форма е въведена още през 1991 г. и днес университетът има 2 дистанционни бакалавърски програми - икономика и естествени науки. НБУ е най-интересен с това, че срещу по-високата такса предлага на дистанционните си студенти аудио, видео и радиолекции, а и лекции по студентска интернет-телевизия. НБУ има и няколко магистърски програми - банков мениджмънт, бизнес администрация, екология и екотоксикология, международен алтернативен туризъм.
4 бакалавърски програми - туризъм, икономика, управление на националната сигурност и българска филология, и 8 магистърски предлага Шуменският университет. Вузът има около 1000 дистанционни студенти, но смята, че потенциалът му е за 5000.
Засега УНСС предлага 9 магистърски програми в дистанционна форма - международни икономически отношения, публични финанси, счетоводство и контрол, бизнесадминистрация и др. През 2006/2007 г. университетът открива и нови - управление на международни проекти, специално счетоводство със специализация "счетоводство и администрация в публичния сектор" и др. Евентуалната бакалавърска програма ще бъде бизнесадминистрация. Таксите за дистанционните магистратури са от 490 до 700 лв. на семестър.
Стопанската академия в Свищов пък предлага дистанционни магистърски програми по финанси, международни икономически отношения, стопански и финансов контрол, маркетинг, стопанско управление, банков мениджмънт, валутен и митнически контрол и др.