До най-високата точка на планетата има 2 основни маршрута - по югоизточния ръб от непалската страна и по североизточния - от тибетската. Технически по-лесен е подходът от Непал. Именно него избират Хилари и Тензинг, макар и по политически съображения.

До 1950 г., когато китайците окупират Тибет, всички експедиции правят опити за изкачване на Еверест по северната стена. Най-голям успех, изглежда, постигат Джордж Малъри и Андрю Ървин. На 8 юни 1924 г. те тръгват към върха, но не се връщат. "Виждам Малъри-Ървин на ръба, приближават пирамидата на върха", записва в дневника си Ноел Одел, геологът на експедицията, около 12,50 ч. на същия ден. Все още има спорове дали двамата англичани не са изпреварили двойката Хилари-Тензинг с 29 години.

На 29 май 1953 г. новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей от Непал стават първопокорителите на най-високия връх на земята. Първата жена на Еверест пък е японката Джунко Табей. Тя стига върха на 16 май 1975 г. Най-възрастният покорител също е японец - 70-годишният Юичиро Миура, стъпил на върха през 2003 г. Освен това Миура е участник и в първата експедиция, която през 1970 г. прави опит да спусне Еверест със ски. Първото безкислородно изкачване пък е през 1978 г. - на Петер Хабелер, Австрия, и Райнхолд Меснер, Италия, през 1978 г.

България е 19-ата страна, пратила свои представители на "третия полюс". На 20 април 1984 г. Христо Проданов става първият българин и 13-ият човек в света, който достигна върха без кислороден апарат по най-трудния западен (словенски) маршрут, наричан още "Жестокия път". Загива при слизането.