:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,778,732
Активни 65
Страници 21,694
За един ден 1,302,066

Рай де Жанейро

"Мен самбата ме е родила, аз живея, за да пея. В танц и с песен искам да умра."
В Рио купонът никога не спира
Всеки истински бразилец е убеден, че създавайки Рио де Жанейро, Господ е надминал себе си. И това не е далеч от истината. Невероятно съчетание на изумрудената зеленина на планините, прозрачно небе, дълбока морска синева и златно тропическо слънце - не е ли това Раят?

В интерес на истината жителите на Рио не по-малко от туристите обичат да се любуват на своя град. Имат си даже специален термин за такъв вид отдих - курчир а виста - да се любуваш на вида. Обичат да се хвалят и да се чувстват център на света. Затова, ако сте на легендарния Корковадо и попаднете на кореняк бразилец, той с ентусиазъм ще ви покаже и разкаже за най-големите неща в света, намиращи се в Рио - планината Тижука, фавелата Росиня, "Маракана" и Копакабана. Чисто статистически, само "Маракана" е действително първенец в световен мащаб, но това в случая няма никакво значение. Достатъчно е да видите гордото и щастливо лице на случайния "екскурзовод", за да се съгласите с всичко, което той ви каже. "За да разберете характера на бразилците и колко славен и прекрасен е Рио, трябва да поживеете поне няколко дни на Копакабана", поучава Пабло на странна смесица между английски и португалски. И обяснява, че най-големият комплимент тук е да ти кажат, че животът ти е

"100 години плаж"



Това означава, че си живял пълноценно, красиво и рисковано, че си опитал всички наслади и си се поддал на всички изкушения. Пабло гордо отбелязва, че той усилено "работи" точно в тая посока.

За бразилците плажът не е просто пясък и вода. Той е философия и съдба. Там те прекарват половината от живота си. Дори Нова година посрещат на плажа - облечени в бяло, с гирлянди от цветя и запалени свещи. Цветята се пускат в морето като дар за една от богините. След това всички си пожелават по нещо и прескачат 7 вълни, за да се сбъдне.

Да, със сигурност плажовете в Турция, Тайланд и Египет са по-чисти и по-красиви, за водата - да не говорим. Но пък нито един от тях няма енергията на Копакабана. Тя най-добре се чувства вечер, когато горещината отстъпва, автомобилите намаляват, а тълпата туристи се оттегли от пясъка към заведенията. Тогава на Копакабана удря часът на купонджиите и на онези авантюристи, които са дошли да почувстват духа бразилски, а не просто да отметнат местните забележителности.

Тогава по пешеходната алея започват да дефилират пищни сеньори и сеньорити. Да се бяга за здраве край океана не е препоръчително - въздухът е твърде влажен, а сърцето се натоварва. Но в Рио живеят жизнелюбиви и самодоволни хора, които не могат да се лишат от ухаещата отдалеч чиния фасул с късчетата свинско, поръсени за вкус с препържени пръжки. Но пък и толкова много им се иска да поотслабнат. Затова и достолепно обикалят всяка вечер плажа от край до край - 6 км насам, 6 км натам.

Младежта обаче е твърде мързелива, за да отслабва с ходене. Тя поддържа форма със



секс, футбол и капоейра



Какво е капоейра? Не бързайте, всичко по реда си.

Бразилците са католици и затова на плажа е абсолютно забранено да се появяваш "топлес". Приличието се крепи на лентичките, шнуровете и звездичките, задържащи се незнайно как по женското тяло. В Бразилия никой не се стеснява да изразява чувствата си и се смята за голяма обида една жена да мине край мъжка компания и да бъде посрещната с мълчание. Бразилците са джентълмени и никога няма да обидят така нежно създание. Те го оглеждат с възхищение и го заливат с комплименти (фактът, че се говори на португалски и малцина разбират какво точно им казват, няма никакво значение - грейналите очи са по-изразителни от думите). Истинското обсъждане обаче започва едва след като дамата подмине компанията. В Бразилия видът отзад се смята за най-сексуалната част от женското тяло. И още едно уточнение за мъжката половина - не очаквайте по улиците на Бразилия да срещнете двойничка на Жизел Бюндхен. Жените там са пищни, набити, по-скоро ориенталски тип. Което не им пречи да издигнат силикона и минимализма в култ. И да го демонстрират гордо - в оскъдни бански, не само на плажа, но и в градския транспорт, по улиците. Независимо от габаритите си, семейното си положение и възрастта. Всъщност чужденците в Рио лесно се разпознават - дори и да са само в бикини, те са твърде навлечени за бразилските представи. Помните ли онзи стих - "На света няма по-добра одежда от бронза на мускулите и свежестта на кожата"? Това е постулатът на бразилките. Особено по време на карнавала, когато красотата на тялото не бива да бъде "загрозявана" от никакви нишки. Но не мислете, че бразилките съвсем са загубили свян. Не - интимните части са грижливо прикрити - с плътен слой от специална боя за бодиарт. Както се пошегува Пабло - ако искаш да си купиш националния костюм на Бразилия, просто вземи кутийка от тази боя. Евтино, ефектно и съвсем оригинално.

На плажа може да се види и древното бойно изкуство - капоейра. Според легендата то е пренесено в Бразилия от африканските роби и дълго време внимателно се укривало от непосветените. Тези, които са ставали ученици на майсторите на капоейрата, получавали нови имена и водели двоен живот. Отчасти тези традиции са достигнали и до наши дни, макар че днес капоейрата вече не е толкова философия и бойно изкуство, а игра, част от непрестанния бразилски празник. Особеното е, че за разлика от всички останали бойни изкуства, тук огромно значение има музиката. Ритъмът определя движенията на бойците. Сливайки се с музиката, капоейристът се изпълва със сила и овладява тайните закони и сили на природата. Използват се инструменти от африкански произход, които на бразилска земя са придобили неподражаемо звучене и вид. Музиката се съпровожда от песни и боят капоейра се превръща в

магически танц върху пясъка

Независимо че над 80% от жителите на Бразилия са католици, тук все още са живи култовете на древните предци - индианци и африканци. Те и досега вярват в черната и бялата магия, правят чудодейни лекарства от редки растения, а преди футболен мач извършват вуду ритуали за победа на любимия отбор. Всичко това може да се види най-добре в крайните квартали на Рио, т.нар. фавели. Те са разположени по глинените хълмове около Рио. Една част от жителите на Рио никога не са припарвали там и ужасно се страхуват от техните обитатели, но другата половина живеят там до смъртта си. През деня няма никакъв проблем да се разгледат фавелите с местно такси - туристическите агенции предлагат обиколка из богатите квартали, до бедните авантюристът трябва сам да се добере. Противно на очакванията, тук през деня е безопасно по една много логична причина - обирът на туристи неминуемо ще привлече вниманието на полицията, което е крайно нежелателно за местните банди. Затова произшествия с чужденци почти няма - много по-вероятно е да бъдеш обран на Копакабана, отколкото в някоя фавела. Полицията във фавелите също рядко припарва, а ако това се случи, обикновено оставя след себе си поне няколко трупа. За да не се стига до подобни ексцесии, местните банди сами решават споровете помежду си.

Фавелите са неповторим хаос от ламаринени бараки, колиби и навеси. Няма канализация, нито електричество. Новите селища възникват буквално за един ден и могат също толкова бързо да изчезнат под многометрови пластове свлачище. Странно, но във фавелите чувството за безгрижен живот е по-силно даже от Копакабана. Може би заради музиката, която се носи от всяка колиба. Разбира се - та именно във фавелата Росиния през 1917 г. се е появила самбата. Именно тук се е родил карнавалът, който сега е символът на Рио. И то точно през февруари - най-горещия месец на годината, когато не може даже да се ходи от горещина.

А бразилците танцуват. И то как танцуват. Първата полулегална школа по самба също възниква тук през 1928 г. и веднага предизвиква негодуванието на властите - порочните развлечения на чернокожите бедняци им се сторили не само вулгарни, но и опасни. Тогава школата била закрита, но взривният характер на бразилците постигнал своето - след десетина години школите по самба били узаконени. Самбата е смесица от португалски народни песни, италиански празнични мелодии и някои бразилски стилове музика. Движенията са взаимствани от



ритуалните африкански танци

Днес в Бразилия съществуват хиляди самодейни школи по самба (във всяка танцуват между 3000 и 5000 души). Те се издържат от субсидии и често харчат последните си пари за костюми и постановка. Мечтата на всяка школа е да попадне в числото на избраните - онези в първата шесторка, които дефилират по Самбодрома. Затова музиката се пише от най-добрите композитори.

Да, няма как да подминем карнавалът, заради който всяка година в Рио се стичат милиони туристи. Заблуда е обаче, че той е веднъж годишно. Всъщност е целогодишно. Защото още на следващия ден след неговия край жителите на Рио започват да се готвят за новия празник. Пишат се нови стихове, музика, шият се костюми, репетират се танци. Всички сте виждали шествието на най-добрите школи по танци по Самбодрома - пищно, пъстро, красиво, завладяващо. Но това е само апотеозът на празничните шествия. Есенцията е другаде, нея няма да я видите по телевизията, нито от трибуните на Самбодрома. Нея ще я почувствате, ако се потопите във веселието на обикновените бразилци, по улиците. Полустихийните колони не са така добре организирани и бляскаво облечени, както онези на Самбодрома, но са далеч по-разкрепостени и истински. На местния език те се наричат "банди". Основният атрибут са стари, шумни машини с високоговорители и площадки на покривите, върху които танцуват няколко солистки в "национални костюми". Веднага след автомобила във вихъра на самбата се тресат съвсем малки момиченца. След тях тържествено пристъпват юноши с маски и гумени тояги, които удрят в асфалта. Следва тълпа маскирани и духов оркестър.

Особено важно е онова, което свири оркестърът, да не съвпада по никакъв начин с онова, което излиза от високоговорителите. А тълпата да успее да надвика и едното, и другото. Всичко това се смесва в неповторим ритъм. И даже не звучи фалшиво. Пък и кой ли ще разпознае фалшът в този неописуем шум и ентусиазъм, в тази раздираща страст и унищожителна енергия, която извира от потните тела на танцуващите. Всичко това просто те увлича и ти неусетно се поддаваш на транса. Ставаш бразилец.

Само онзи, който се е уморил от живота въобще, може да се отегчи от Рио. Не се съпротивлявайте, а се поддайте на изкушенията на Рио. Защото дори да останете без дъх от безкрайния купон, градът просто няма да ви даде да заспите, защото ви чака нов танц, а някой крещи в ухото ви поредната самба: "Когато се разделим в последната нощ на нашата любов, аз ще плача и ще си спомням за теб, ще съчиня песен със страстни слова и ще я пея безспирно, и ще танцувам, докато не умра." Господи, та дори Остап Бендер, човек ироничен и практичен, при споменаването на Рио де Жанейро загубваше най-ценното - главата си. Какво остава за нас?
 Бразилка в национален "костюм".
 Бразилките са издигнали силикона и минимализма в култ. И го демонстрират с свян.
 -------------------
 Точно във фавелите са е родила самбата. И днес там, въпреки трудния живот, всеки пее и танцува.
 В Бразилия има хиляди школи по самба, но само най-добрите са удостоени с честта да дефилират по Самбодрома по време на карнавала.
 Статуята на Исус Христос на Корковадо привлича милиони туристи всяка година. Тя е поставена през 1931 г., висока е 38 м и тежи 1000 тона.
 -----------------------
 През деня легендарният плаж Копакабана винаги е пренаселен.
 -----------------------
 По хълмовете на Рио са разположени т.нар. фавели - бедни квартали без ток и канализация.
 -------------------------
1
5700
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
04 Февруари 2006 10:12
секс, футбол и капоейра...
За футбола - малко, за секса - нищо, уви.
Теди, началният диалог във филма Спортлото на Гайдай между застаряващ като мен женкар и две девойчета (в купе на влак, естествено) беше нещо такова:
- Последният път, когато бях в Бразилия ....
- Ама Вие и в Бразилия ли сте ходили?
Тежка въздишка и отговор - Налагаше се...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД