Действие първо



"В Япония си правят сепуку, а на нас не ни пука!" Тая крилата фраза принадлежи на амбициозния председател на българската парламентарна комисия по етика Тодор Батилов от "Атака". Главно действащо лице в настоящата пиеса. Воден от високохуманни подбуди, Батилов искаше да направи показно как се организира другарски процес срещу депутати, сгазили етичните норми. Големият дефект на подопечната му комисия е, че няма никакви правомощия отвъд порицанието и моралния укор.

26 януари 2006 г. Заседателната зала на етичната комисия е пълна с депутати, стенографки, квестори, журналисти и обикновени зяпачи. Зрелището е обещаващо. Комисията трябва да реши кой е виновен за инцидента от 13 януари т. г., когато Димитър Стоянов от "Атака" насмалко не изби кътниците на Олимпи Кътев от НДСВ. В резултат внукът на Радой Ралин беше отстранен от три поредни заседания на парламента. От етични съображения посегателството е обозначено като "втурване". Тук е вдъхновителката на скандала Стела Банкова, която така влуди Олимпи Кътев с връщането на прословутата 13-а заплата, че я прати да се лекува. Влиза и Петър Берон, основен свидетел на драматичните събития. И двамата обвиняеми са довели мощни агитки. Почти цялата група на "Атака" стои зад Стоянов, воглаве с лидера Волен Сидеров. Появата на члена на комисията Антония Първанова от НДСВ привнася естетичен момент в цялата тая етична история. Берон не пропуска да отбележи възторга си от чисто женските й прелести. Щракат фотоапарати. На сцената тържествено излиза Тодор Батилов. "Уважаеми колеги, гости, граждани на Република България"... следва половинчасово изложение на процедурния ред за провеждане на заседанието. Батилов сам си е написал сценария - установителна част, прения, решение. После тръгва видеопрожекцията на инцидента от 13 януари. Присъстващите едва сдържат смеха си. Само Стела Банкова гледа тъжно. Когато се стига да театралното й изпълнение с трите плика, Берон възкликва: Chercher la femme! Следва превод - абе, всички проблеми идват от жените!

Изведнъж ботаникът съзира собствения си лик на екрана, от който се вижда как по време на разпрата кротко прелиства страници. Той пикантно гарнира картината с коментари: "Ами да, на мен изобщо не ми пука. Редактирам си доклада за акарите! Добре, че не реагирах, иначе щях да му забия два пестника на тоя Кътев!" Прожекцията свършва. От записа не става ясно кой към кого "се втурва". Освен че развеселиха публиката, доказателствените материали не внесоха яснота по случая. Започна разпитът на свидетелите. Пръв е председателстващият онова заседание Любен Корнезов. Той горчиво изповядва, че сто пъти е водил парламентарни заседания, но за първи път му се случва да гони някого от залата. И търси утеха в нумерологията: „Всичко стана на този прословут 13-и, петък, и то в 13 часа, заради т. нар. 13-а заплата."

Депутатите от "Атака" обвиняват Корнезов за инцидента. Техният човек Батилов се старае да парира репликите им в името на реда. Корнезов е обвинен, че е погазил правилника. Първо имало напомняне, после - забележка, след това - порицание, и едва накрая - отстраняване от заседанието. Корнезов отпраща атакаджиите с аргумента, че тоя правилник го бил писал лично той.

Павел Шопов: Вие за какво отстранихте Стоянов, за физическа саморазправа или за намерението да я извърши? Аз правех същите движения като него. Защо тогава не отстранихте и мен?

Любен Корнезов: Не съм видял, че правите същите движения, иначе щях и вас да отстраня!

Жълтият адвокат Борислав Ралчев спонтанно поема защитата на Корнезов и оспорва процедурните правила, наложени от Батилов. Оня му припомня, че е само гост, и го заплашва с отстраняване. Избуяват първите кълнове на гнева между двамата, които търпят развитие във второ действие.

Тук Берон окончателно се изнервя и предупреждава Батилов, че ако продължава с това мудно темпо, ще го загуби като клиент. Докторът е дошъл само за едно - да свидетелства как Олимпи Кътев нарекъл "пикльо" младежа от "Атака" и така да сложи точка на пренията. Павел Шопов обаче го изпреварва: "И тогава Кътев му рече: "Млъкни бе, пикльо." Берон плюе недоволно, че му изземат ролята и си тръгва с думите: "Абе, я стига с тия глупости! Голем цирк!"

От разпита става ясно, че Стела Банкова съзнателно е върнала така театрално парите и не съжалява, защото го е сторила в името на народа. Разбира се още, че "Атака" вини Кътев в дискриминация заради думите му, че жените над определена възраст имат нужда от медицински грижи. И че назрява нова междуособна война.

При поредното напиране на Ралчев да вземе думата Батилов втвърдява тона:

Батилов: Вие сте само гост!

Ралчев: Когато ме поканите у вас, тогава ще съм ви гост!

Батилов: Никога, ама никога няма да ви поканя!

Дисциплината е нарушена, изслушванията се оттичат във времето и комисията решава да продължи следващия път... Ралчев и Батилов се разотиват всеки към своя дом.



Действие второ



2 февруари. Второ заседание на етичната комисия по казуса "втурналия се Димитър Стоянов". Обстановката е делова. Едничък Батилов все още се опитва да запази известна церемониалност. Когато говори, задължително става прав. Винаги брани правото на "суверена". Но прави фатална грешка. Още отначало тръгва със заплахи за наказания на ония депутати, които не са се явили на заседанието. Пак припомня регламента, на който се чувства роб. Ралчев пак го оспорва.

Батилов: Г-н Ралчев, знам, че имате огромен адвокатски и парламентарен опит, но правни консултации приемам само срещу заплащане след края на заседанието!

Ралчев: Нямате право да ми отнемате думата! Депутатите имат право да се изказват по всяко време в парламентарните комисии!

Проф. Андрей Пантев, също член на комисията, се удивлява от "нецивилизованата наглост" на цариста.

Пантев: Какъв е този нерв?! Сякаш се намираме в комисия, председателствана от Ралчев!

Жълтата Теодора Дренска изведнъж предлага заседанието да бъде закрито за журналисти.

Дренска: "Това заседание прилича повече на театрална постановка. Трябва да прекратим това шоу!"

Батилов прави последен опит да овладее положението и зове към откритост в името на "суверена". Но забравя да подложи на гласуване двете предложения, което Ралчев не пропуска да му припомни. Уязвен в най-интимните си правни чувства, Батилов гони жълтия адвокат от заседанието. Оня отказва да се подчини. Безпомощен, Батилов дава 15 мин. почивка.

Антракт

Дуетът "Ралчев-Батилов" продължава и зад кулисите.

Ралчев: Целта на Батилов е да си проведе заседанието в полза на "Атака"!

Батилов: Г-н Ралчев, вие да не сте император! Напуснете веднага заседанието! Ето от кого се учи г-н Стоянов!

Ралчев: Четете правилника, Батилов!

Батилов: Няма да чета правилник ала Ралчев или ала Дренска!

Ралчев: Не съм гост! Само нямам право да гласувам в комисията!

Батилов (иронично): Значи всичко друго може. Има ли кандидат да бъде бит от Ралчев?

Ралчев: Е, хубава работа!

Пантев (философски): Като си помисля, че тази комисия трябва да е най-възвишената!

А главните герои Стоянов и Кътев наблюдават безмълвни сцената. Тая пиеса вече са я играли. След почивката заседанието е закрито за "суверена", но продължава само четвърт час. Етичната комисия се саморазпуска поради израждането на етичните й норми и напълно изтощена от спора между Ралчев и Батилов кой е по-по-най-сведущ юрист.



Завеса



P.S.: Тази стенограма може да послужи при последващи заседания на комисията по етика, ако случайно реши да осъди морално поведението на Ралчев и Батилов. Горенаписаното изложих "с оглед поставянето на комисията в положение на резил", както наскоро съвсем етично се изрази Филип Димитров.