"Няма по-добър автомобил от новия", обичат да цитират Хенри Форд ентусиастите с къде повърхностни, къде по-задълбочени и емпирично придобити знания по въпроса. Пионерът на масовото производство на леки коли със сигурност е имал основание да формулира тази максима. През 20-те години на миналия век тя успява да накара повече от двайсет милиона души да си дадат парите за "Форд Т" и превръща полуграмотния самоук механик в милиардер.

Днес мечтата за нова кола продължава да мотивира купувачите по същия начин. Разбираемото желание да се простят с ненавистната 15-годишна трошка, която не пали в дъждовно време и на четна дата, и искреният копнеж да бъдат част от цивилизования свят са особено обострени сред автомобилистите в страни с нисък жизнен стандарт и тежко манталитетно наследство като България.

В края на миналия век редица авторитетни компании обърнаха поглед към страни с нереализиран потенциал като нашата. Сами по себе си



продажби от 2000 коли годишно не си струват интереса,



но конструирането на фрапиращо евтин модел, който да конкурира употребявани десет години возила и се продава еднакво добре както в Колумбия, така и в Молдова, променя условията на задачата до неузнаваемост. Изведнъж се отваря пазар от примерно 10 милиона потенциални купувачи, които може и да живеят с по 200 долара месечно, но дават мило и драго да следват принципите на Хенри Форд.

"Рено" бе един от първите гиганти, които започнаха разработката на специализиран за Третия свят модел. Намеренията им да атакуват пазарите на бедни страни намериха отзвук още през 1999 година, когато бе даден старт на проекта Х-90. Концепцията за бъдещия автомобил обикаляше около два основни крайъгълни камъка - цена от 5000 евро и достатъчно съвременна конструкция. Шест години по-късно резултатът от работата на френските конструктори се продава под името Logan и се произвежда в истински стожери на световното автомобилостроене като "Питещи" (Румъния), "Автофрамос" (край Москва), СОФАСА (Колумбия) и СОМАКА (Мароко). Предстои производство в Иран, Индия и Китай. В държави, където френската компания се бои да не разруши репутацията си, моделът се продава под марката "Дачия". В Източна Европа, Африка и Южна Америка гордо носи ромбоидната емблема.

След старта на продажбите през 2005 г. стана ясно, че Logan нито струва 5000 евро, нито разполага с достатъчно съвременна конструкция. През лятото на същата година изпитатели от германския автомобилен клуб обърнаха чисто нова "Дачия" при лосов тест със скорост 65 км/ч. След бурна реакция от страна на "Рено" германците признаха, че причината се корени в износените заводски гуми, а не в окачването на модела. Конфузът доведе до това, че никой не обърна внимание на предупрежденията за недостатъчната здравина на пътническия отсек, деформацията на чиито опорни колонки най-вероятно би убила водача и пасажера при преобръщане. Тихомълком мина и решението на Режията да "обува" изнасяните за Западна Европа логани с гуми "Континентал" вместо с румънските "Монтана", с каквито спецовете от ADAC обърнаха злощастната "Дачия".

Следващият удар по хитовия проект Х-90 нанесе най-авторитетната европейска институция за определяне на автомобилната безопасност - EuroNCAP (European New Car Assessment Programme), която отреди на Logan едва три от пет възможни звезди по скалата си за сигурност при челен удар (19 от 37 възможни точки). За сравнение аналогичният като класификация Clio III постига 33 точки в същия тест.



Надеждите на Logan да завземе някакви позиции на истински конкурентните пазари



окончателно бяха попарени малко по-късно, когато журналисти от най-тиражираното автомобилно издание на Стария континент "Ауто билд" установиха след изпитания, че петгодишен "Фолксваген" Golf притежава доста по-високо ниво на пасивна безопасност, около петнайсет метра по-кратък спирачен път (при все че е по-тежък със 150 кг) и харчи по-малко гориво от чисто нова "Дачия". От "Рено" реагираха само на официалните резултати от тестовете на EuroNCAP, като заявиха, че не били и предвиждали по-добри показатели за отрочето си.

Продажбите на Logan в България все още не са започнали, но моделът вече е разпродаден в достатъчно висок тираж. По пътищата на Румъния вървят над 100 000 екземпляра. С капацитета на руския завод тази година в Европа ще бъдат изнесени поне 120 000 автомобила с цена между 6500 и 8700 евро в зависимост от оборудването.

Съотношението между цена и качество също ще катализира продажбите, макар че потенциалният собственик определено ще трябва да затвори очите си по някои параграфи като прецизността на сглобката, шумните и морално остарели бензинови двигатели, използваните материали и бедното базово оборудване.

Колкото и напредничав да е по карпатско-колумбийските стандарти, Logan си остава технологично в миналия век. За ниската му цена си има обяснение и то далеч не се изчерпва с евтиния труд в страните, производителки на модела.

Водеща идея са били инженеринговият компромис

и генерирането на максимални печалби при минимални вложения - формула, която "Рено" отдавна прилага в Турция и Аржентина. Показателите за безопасност, качеството на изработка и икономичността на пазари като българския се подчиняват на критерии именно отпреди десетина години, обусловени от възрастта на действащия автомобилен парк. С Logan французите използват точно това степенуване, в което цената поставя реалните качества на заден план. Резултатът от някогашния светъл проект за световен автомобил Х-90 може и да намери радушен прием в бедните страни, но те са такива точно заради това.