|
| Ник Мейсън |
---
- Как дойдохте в България?
- Бях много ентусиазиран относно представянето на книгата и исках да е преведена на всички възможни езици. Издателят ми в Лондон се свърза буквално с всяка европейска държава. И когато един ден той ми каза: "В България се интересуват от тази книга, ще отидеш ли да я промотираш", аз му отговорих: "С най-голямо удоволствие."
- Да, но България не е сред големите музикални пазари. "Пинк Флойд" не са наминавали насам и доколкото знам, не сте чували почти нищо за страната ни преди?
- Не, не бях. Но точно това я прави по-привлекателна. Пък и сега говорим не за музика, а за литература. "Пинк Флойд" не са свирили и в Полша, но има полско издание на книгата. За мен е голямо предизвикателство да ме познават извън обичайните места.
- Вие сега писател ли сте, музикант ли, или съвместявате и двете?
- Бройте ме за писател на непълен работен ден.
- Какво сте писали преди?
- Имам издадена една книга за автомобили. Водя и регулярна колонка в едно английско автосписание, от време на време пиша за в. "Индипендънт". Повечето неща, които пиша, са на тема коли, но като цяло заниманието ми доставя удоволствие и получавам доста предложения.
- Как ви хрумна да опишете в книга историята на "Пинк Флойд"?
- Реших, че мога да направя нещо, което никой друг не може. През цялата кариера на групата пазех една солидна колекция от снимки, които не съм показвал на други. Така че идеята винаги е отлежавала в главата ми. Преди 10 години най-сетне се заех с тая работа.
- Конкретното нещо, което ви вдъхнови да седнете зад компютъра?
- Не мисля, че има такова. Като че просто ми писна през всичките тия години да отговарям на едни и същи въпроси - относно албумите ни, относно турнетата, "Откъде идва името на групата?", "Къде е Сид Барет?", "Какво се случи?". След края на турнето ни през 1994 г. разполагах с малко повече свободно време и реших да дам отговорите на тези въпрос веднъж завинаги. Онова, което ускори написването на книгата, бе смъртта на мениджъра ми Стив. Той щеше да бъде финалната инстанция, корективът на това, което съм написал - и изведнъж вече го нямаше. В "Пинк Флойд" отвътре" са включени изказвания на няколко души, които вече са мъртви, не съм успял да включа пък други хора, които бих искал да бъдат чути.
- Колко време отне събирането на спомените ви за "Пинк Флойд"?
- Започнах преди 10 години - но реално активната работа беше около две.
- Останалите членове на групата - Роджър Уотърс, Рик Райт, Дейвид Гилмор, та даже и Сид Барет - те охотно ли ви дадоха разрешение да опишете живота им?
- Не съм искал разрешение. Изпратих им ръкописа, когато беше готов, и казах на всеки от тях: "Ако има нещо, срещу което възразявате, или пък нещо, което съм написал грешно, моля да ме уведомите." Естествено възразиха срещу много неща. Но не е имало скандали или някакви сериозни противоречия. Все пак поправих някои неща - Дейвид си спомняше доста по-добре от мен някои детайли; Роджър пък имаше възражения как съм описал поведението му по времето, когато беше лидер на групата. В крайна сметка всички ми дадоха благословията си за тази книга. Те всички са ми приятели, а книгата няма за цел да разголва или да вади мръсни ризи. Не съм негодувал, а по-скоро възхвалявал това, което направихме заедно. Все пак да си в рокгрупа е може би най-желаната професия в света.
- През лятото на 2005-а, на благотворителния концерт "Лайв 8", видяхме "Пинк Флойд" в оригиналния им състав за първи път от близо двайсет години. Как се събрахте?
- Боб Гелдоф се свърза с Дейвид, но той не бил много ентусиазиран, защото това би го откъснало от работата по неговия солов проект. Истинската причина за това събиране е Роджър Уотърс - все пак той е човекът, който не е свирил с нас от края на 80-те. Той беше катализаторът на тази среща. Но и идеята си заслужаваше. Не бихме се събрали без кауза.
- Феновете се вълнуват от идеята за други бъдещи съвместни проекти. Ще има ли?
- Кой знае. Аз лично бих искал. Но всеки от нас е зает в момента със собствените си проекти: Роджър - със своята опера, Дейвид - със соловия си албум, аз - с промоцията на книгата... "Лайв 8" беше добра причина да се съберем - може да се намери и друга такава в близкото бъдеще.
- Като гледам, сте заровили томахавката на войната с Роджър Уотърс? През 80-те той имаше юридически спор с вас и Рик Райт за правата над името "Пинк Флойд"?
- Това е минало. Погребано в 80-те. Когато тръгнахме на турне през 1987-а, проблемът вече беше решен. Е, Роджър може и да не мисли точно така. Все още имаме неразбирателства, но след "Лайв 8" сме сигурни, че можем да мелим брашно заедно.
- Вие сте единственият несменяем член на групата от основаването й през 1965 г. до днес. Има ли нещо, което само вие в "Пинк Флойд" знаете?
- Със сигурност знам нещо повече от другите за оцеляването. Нямах интерес да се бунтувам и да напускам групата. Драмите не са моята сила. Другите членове на групата напираха да напускат - аз никога не съм го искал. Онова, което правехме заедно, беше вдъхновяващо.
- Защо никой от вас, освен може би Роджър Уотърс, не направи сериозна солокариера?
- Много е трудно да направиш солокариера. В рока няма много примери за това - повечето солови проекти след разпадането на групите се провалят. Фил Колинс е едно от малкото изключения.
- За какво от времената на "Флойд" съжалявате днес?
- Липсват ми турнетата. Обичах тези пътувания, свиренето пред много хора и правенето на шоу. То не е просто да думкаш барабаните - шоуто е нещо много по-голямо.
- Все пак защо групата се разпадна през 1994-а след The Division Bell?
- О, не. Никога не сме се разпадали. Не сме слагали официално край на "Пинк Флойд". Просто всеки се отдаде на проектите си и оттогава насам не сме се събирали.
- А какво стана със Сид Барет (първия вокалист и лидер на групата - б. а.)?
- Той получи нервен срив. Все още е жив, живее с брат си в Кеймбридж и не желае да води публичен живот, нито да бъде питан за групата. Така се чувства добре. За разлика от всички нас той още в самото начало осъзна, че не иска да бъде рокзвезда.
- Представяли ли сте си бъдещето на групата с него?
- Със сигурност щеше да звучи по различен начин. Колкото до успеха, можеше да сме още по-прочути, а можеше и пет години по-късно да сме изчезнали без следа от сцената.
- Как се чувствате като жива легенда? "Пинк Флойд" повлия на цялата музикална сцена от началото на 70-те до днес...
- Е, поласкан се чувствам. Но аз самият не се интересувам много от музика днес и го разбирам главно когато някой ме срещне и ми каже: "Аз слушам "Пинк Флойд", това е велика банда." Всъщност е велика, защото самите ние сме се повлияли от много хора - и музиката ни е уникална смесица. Пък и в момента не се чувствам много като жива легенда - не свиря на стадиони пред хиляди ентусиазирани хора, не се показвам пред голяма публика. Но като цяло ми харесва.
- Като автори на някои от най-продаваните албуми в историята на рока мислите ли, че интернет и пиратството ощетяват музикантите днес?
- Мисля, че намаляват продажбите драматично. Освен това намаляват и шансовете на новите групи да пробият, защото музикалните компании печелят по-малко и все по-неохотно инвестират в нови имена. Ние сме късметлии, че по наше време нямаше интернет.
- Но меломаните могат да опонират, че така имат възможност да чуят много повече музика, отколкото ако напазаруват в магазина?
- Не мисля, че това е вярно. Възможността си я има, но няма добра система за търсене на новата музика. По отношение на новите групи е несправедливо, че е толкова лесно да намериш в мрежата записи на "Пинк Флойд" или "Ролинг Стоунс", които и без това си имат милионна аудитория, а тяхната музика да остане нечута. Как да попаднеш на някого, когото досега не си чувал? Музикантът се нуждае от първоначална инвестиция, за да пробие. Когато ние дебютирахме, тази инвестиция беше чувствително по-малка.
- Другото ви любимо занимание са автомобилните ралита. Как се запалихте?
- Причината е баща ми, който сам се състезаваше и снимаше филми за ралита. Детството ми премина край автомобилите. Обичам машинариите и освен това автомобилизмът се оказа много подходящ антидот на музиката.
- Програмата ви тук е пълна само с интервюта и премиери на книгата. Не искате ли да видите София?
- Това беше мое решение. Дошъл съм по работа и въпреки че съм любопитен да видя непознати страни, за целта ще трябва да дойда тук на туризъм. Може би със семейството си.
|
| През юли 2005-а, на концерта "Лайв 8", "Пинк Флойд" се събраха в пълен състав за първи път от 20 години. |
