|
08 Февруари 2006 14:54
Трябва ли един народ да лети във вихъра на емоциите си или все пак разумът е по-важен.
Философията ми даде това, че мога да правя доброволно онова, което други правят само под въздействието на страх.
Аристотел
Природата винаги е действала по един “щедър” начин, малко като “руския цар” – имаме много “материал” така че не щади средства. Разбира се изразът ми тук е доста идеализиран, но предлага някакво усещане за това, как протича еволюцията, бавен процес базиран на много време и много “материал”. Изначало водещ принцип е бил експанзионизма, колкото се може по-бързо да се усвои новата неразработена среда. С времето благодарение на доволно големият си обем, Земята дава подслон на много различни експанзионистични видове организми, но от момента в който и последната свободна ниша е била населена е започнала борбата за утвърждаване на “този, който може”. В природата основно действат два типа естествен отбор, които ще представя накратко:
Единият R-отбор се основава на способността на даденият организъм да се самовъзпроизвежда бързо и при това мълниеносно да окупира нови територии, такива видове винаги да сравнително елементарни, те носят качества достатъчни им предимно за експресно достигане на възпроизводително състояние, в което те да успеят да възпроизведат максимално количество свои подобия, и разбира се на тях повече не им и трябва, щом средата им го позволява, достатъчно е да спомена бактериите, някои от които с около хиляда гена могат за едно денонощие да създадат потомство, надвишаващо броя на цялото човечество днес, за сравнение генома, (съвкупност от всички видове гени в един организъм) на видът Homo Sapiens Sapiens има над 30000 гена, без да броим дори още по-голямото разнообразие на протеома, (съвкупност от всички видове протеини в един организъм) на същият този вид, който надхвърля 400 000 белтъка. В крайна сметка на бактерията не са й нужни толкова гени нито белтъци, защото нейният път в еволюцията е предопределен да се множи в свободни пространства.
От друга страна човешкият вид с огромното си количество от качества сравнено с бактерията, има друг път в еволюцията от тип К-отбор, който е основан на уменията на организмите от този вид да се приспособяват добре към средата на обитаване, което пък им/ни дава време да съзреят по-бавно от колкото бактериите делящи се на всеки 20 минути, но пък им позволява да издържат конкуренцията на бактериите, защото в крайна сметка и бактериите и ние се борим за един и същи тип хранителни вещества. Обемът на средата в която живеем и особеността на абиотичните ресурси позволяват колебания в превеса на определено място ту на единия тип видове, ту на другият. А и в крайна сметка това са два екстремни примера, като огромното многообразие от видове се разполага някъде по средата на тази стълбица, тъй като гризачите сравнени с бактериите са по-скоро представители на К-отбора, докато сравнени с хората са по-скоро представители на R-отбора, явно относителността не е само в квантовата физика.
Разбира се първите многоклетъчни организми за времето си са тръгнали по пътя на устойчивото завладяване на средата на обитаване и е трябвало постоянно да се защитават от видовете, които бързо експанзират и изразходват средата. Постепенно търсенето на защитни механизми е довело да възникването на системи от сетива и анализатори, които наричаме иначе: Нервна Система. Нервната система на определено ниво е позволявала не само реагиране на светлинен сигнал или друго механично дразнение, а и създаването на памет и елементарни реакции (рефлекси), които да позволяват ефективно справяне с не чак толкова голямата сложност на средата. Много първични видове, многоклетъчни организми имат своят арсенал от рефлекси. Постепенно увеличаването на броя видове и усложняването на средата е наложило развитието на креативност и все по-ефективна адекватност към дразненията на средата. Най-сетне се е появила и рационалната мозъчна дейност която разбира се не е типична само за човека, но днес най-ясно изразена при него. В еволюцията на живите видове някъде по средата между елементарните рефлекси на механично дразнене и рационална дейност се е утвърдила и емоцията като един вид рефлекс за самозащита но все пак рефлекс базиран на някаква първична мисловна дейност. Тя не е свойство на нашата мозъчна кора, (на практика основната разлика в мозъка ни от останалите видове), а на по-стари в еволюционно отношение дялове на мозъка ни. Съхранила се е до днес, защото често не пречи, дава усещане за комфорт понякога, а когато ни кара да ни боли главата, все се намира нещо, което да ни успокои. Все пак както и всеки по-първобитен рефлекс, тя емоцията е по-ефективна в условия на свобода и позволяваща експанзионизъм. Позволяваща да бягаме някъде напред в пустото и спокойното. Уви, времето минава, човечеството наближава критична граница, където социалните проблеми не са тези на първобитния човек. Социалните взаимоотношения стават все по-сложни и някои общества са ги решили с налагането на религии, които пледират за толерантност и смирение. Дали основано на първичен страх от определена сила или на силата на нашето рацио, едно е факт, а именно човечеството има нужда от осъзнаване на реалностите, има нужда от един или друг път на регулация на междуличностните отношения. Всеки има право да избира дали да избере пътя на страха, който все пак се явява ефективен, някои общества и до ден днешен успяват добре да се контролират в условията на сравнително разредена населеност на районите които обитават. (Чувам в Дубай и данъци не плащали, макар напоследък все по-упорито да се говори, че нямало как, увеличаването на популацията си изисква административните решения, които изискват някаква оптимална доза бюрокрация). Основния проблем на религиозният път е, че често, (по-скоро винаги) е базиран на нетърпимост към други религии или арелигиозни индивиди. Което пак го превръща в своево рода експанзионистично решение, защото “благодарение” на религиозните конфликти се редуцира регулярно числеността на популация и отново се създават условия на експанзионизъм в който религията да продължи кръговрата си. Разбира се религиозният път може да съществува в този си вид, само докато има и други религии, а когато всички станем от една религия, ще трябва да възникнат секти за да има все някаква причина да се избиваме. Това уви е единственото относително устойчиво решение, което предлага религиозният път на организиране на едно общество. Сравнително елементарен, опростен за да може да бъде разбран от всеки човек, той има своите предимства. Особено, когато нуждата от мислене в обществото не е особено крещяща, като например когато се предпочита доброволната смърт за религията … какво по-добро може да си пожелае дадената религия?! Така относителната човешка глупост позволява едно привидно устойчиво решение. Разбира се, казвам глупост в комбинация с относителност, защото колкото и елементарен да е даденият човек извършващ подобно дело, той все пак прави някакво относително добро дело за популацията си, забележете, че не казвам за вида си, а за популацията си, за разликата малко по-късно. Та относителната глупост се явява особен вид профилактика за даденото общество или популация на езика на науката. Ето защо и до ден днешен тази практика продължава да съществува. Липсата на родова памет, липсата на внимание в много общества позволява многократно да се повтарят едни и същи грешки, липсата на ефективна комуникация още повече опосредства това явление, дребни грешки се забравят много бързо, но днес сме свидетели на постепенното бледнеене и на големи грешки. Аз лично бях потресен да видя, че две тийнейджърки в САЩ пеят във възхвала на дейността на Адолф Хитлер, като се аргументират, че и той искал да направи нещо добро за хората, някъде бях чул, че въпросният човек е предлаган и за Нобелова Награда за литература. А днес един канцлер при това от женски пол се яви и обеща на нацията си, че ще я извежда до една от водещите три нации в Европа. Аз лично бих й казал да се успокои, защото нацията й си е водеща, ама не знам до колко изобщо би я интересувало моето мнение, защото тя си има схема за печелене на избори и там моите пацифистки приказки не пасват много. Видях и млади германци да се радват на думите й и да казват, че това е добре, защото Германия имала нужда от обновление и това бил начина. Чудя се, какво ли са си мислили младите германци през тридесетте години на 20 век. Какво да се прави в определени ситуации, младите хора имат нужда от някаква гордост, особено, когато в училище дълги години са ти набивали, че принадлежиш към нация виновна за една ужасна война, пак грешка, но този път на т.нар. победители. Но отново това са грешки в относителен характер. Някой може да счита за грозно, но в древен Картаген са убивали малки деца, и казват, ги принасяли в жертва на богове, не съм сигурен, доколко причината е била недъгавостта на тези деца и доколко просто липсата на прехрана, фактът е факт, макар и по този жесток начин, хората са си решавали проблемите. Е имало Картаген докато римляните не решили да го премахнат. Не знам докъде защото ги е дразнела тази практика и докъде поради други си там техни проблеми, но макар често да можем, да се убедим, че човешката история е много кратка за да можем да си правим изводи, този пример категорично не е сред тях. А напротив позволява да се види, че когато едно общество или популация, (да се върна към любимия ми език), та когато тази популация не намира начин да си реши проблемите по по-ефективен начин, винаги идва някой друг и й ги решава “по-добре”. В случая римляните доста ефективно и кардинално са решили проблема с препитанието на Картаген. Дали е можело и иначе … не се наемам да отговарям, но има една поговорка, че по какъвто път тръгнеш, такава смърт те настига. Нещо като – който нож вади от нож умира.
Та както казах, начини за решаването на един или друг проблем винаги има много, въпросът е само, какво търсим и дали имаме нужният потенциал, в момента в който го търсим, за да го намерим. Все пак, трябва винаги да помним, че при липсата на контрол, всяко нещо което до вчера ни е помагало, утре може да се обърне срещу нас. Живите организми на този свят съществуваме в едни много уникални условия, условия, които само малко по-различни да бяха и нямаше да може, да ни има. Ако например, енергията на “Големия Взрив” не е била точно колкото е била за да може хем да се образува вселената, а не веднага да колабира в себе си. Или енергията на електрона например, не беше точно колкото е, за да може да обикаля по стационарни орбити около ядрата на атомите. Или пък способността на въглерода хем да образува 4 валентни връзки, хем да е достатъчно малък за да позволи гъвкавостта на полимерните молекули на негова основа. Или пък кислорода да има този си глад към електрони. Или пък ъгълът между валентните му връзки и свободните му електронни двойки да е точно, какъвто е, та да имаме водата като този добър разтворител, какъвто е, (ако не за друго, поне да си измием ръцете преди ядене, не че карам някой да си мие ръцете). Или пък просто леда не беше по-лек от водата, та да предпазва от замръзване целият водоем и така защитава от студа организмите във водата… . Примерите нямат скоро край, само на някой да му се пише, а на друг да му се чете. Все пак има огромно количество книги, които могат да обогатят съкровището ви от познания и примери, и книги които нито имам желание, (в смисъл не бива), нито възможността да ги обобщя тук. Едно е сигурно, животът ни е относително крехък баланс на физични, химични и биологични сили, за които само можем да сме доволни, че да били точно такива, каквито са се оказали.
Днес във все по-усложняващата се социална обстановка на Земята става ясно, че трябва да обръщаме сериозно внимание и на социалните сили, които регулират обществата ни. Не за друго, просто ако изберем път различен от този на древен Картаген. Ако ли последният ни устройва, тогава наистина няма за какво да се тревожим, то вече и решението е ясно, остава само да си чакаме часа.
Все пак за хората, които не се ласкаят от такава съдба, си позволявам да препоръчам да наблягаме на анализирането на социалните сили в нашите общества и може би преосмисляне на едва ли не обожествяваното значение на думата “емоция”. Да красива дума, дума, която ни носи и много хубави моменти, дума, която несъмнено описва съкровени моменти от живота на всеки един от нас. Нарекох по-рано емоцията рефлекс, който има своята роля и ние не можем, нито пък бива да го отричаме, даденият вече пример със сложния баланс между всичко, което на мен позволява днес да пиша тези редове, а на друг утре да ги чете бе, за да покажа, че нашият свят е, свят на баланс между убийствени в чистият си вид сили. Баланс, който да ни напомни, че може би трябва да се отнасяме и към рефлексът емоция с предпазливост. Може би трябва да й се наслаждаваме в определени моменти, просто защо все пак ни е като солта в манджата, но да се пазим в други моменти от нея, щото и солта в големи количества си води негативите.
Все пак трябва да признаем, че дори гнева на бясно куче си е емоция, а ние хората сме надарени с по-голяма мозъчна кора от бесните кучета, все трябва да има някакъв смисъл, нали. Може би си струва да дадем възможност на природата да продължи работата си върху мозъчната ни кора, тя горката се мъчи над нея вече няколкостотин милиона години, все ми изглежда, че не може да й се противопоставяме и насила да се правим на по-тъпи от колкото сме. Нека пазим ясно съзнание и не се оставяме на емоциите си да ни владеят във важни моменти. Нека имаме разумът да контролираме емоционалните си пристъпи в определени ситуации. Нека не се мразим лесно и не повече от колкото е необходимо. Майка ми и баща ми са от две съседни села някъде из България, в селото на майка ми, казват че са по-умни от тези в селото на баща ми, там пък обратно на свой ред. Аз като плод на междуселската комуникация не съм сигурен каква позиция да заема, а още по-повече, че нещо ме смущава и в двете позиции. Така де, кой не прави грешки и глупости, никой не е застрахован или поне не аз.
Един ден се прибирам у дома, бях студент (на 18 години), живеех в общежитие, беше зима, а поради незнамсикакви причини ни беше изгорял бушона в стаята, а той беше общ и за съседната, бяхме по три момчета в стая, алтернативата да се топлим един друг просто не стоеше на дневен ред, и понеже портиерката на общежитието не искаше да дава ключа на стаята с ел. таблото, решихме да я разбием и да си оправим бушона. Познайте кой я разби, не че се гордея с това, днес не бих го сторил, но тогава не му мислих много, изглеждаше ми справедливо. Все пак имаше си последствията, че някои тарикати използваха подписа ми да разбия вратата за да оберат по-късно през нощта, каквото си искат от нея, а аз трябваше да отговарям за всичко. Понякога се случва така и затова е добре човек да успява да контролира “справедливия” си гняв, просто статистиката доказва, че често има последици, за които не сме предполагали в бързината и “справедливостта” си. Та както казах глупости всеки може лесно да извърши в гнева си, но съм благодарен на човека който прояви разбиране към мен тогава, а може би някой сега ще каже, сега:
- А-а-а, аз не!
- Добре де, вие сте по-съвършени от мен.
Всеки човек си има слабите моменти, всеки е ходил на изпит в не най-добрата си форма и тогава как силно ти се иска още малко да имаше време, ама няма-а-а. Изобщо винаги трябва да се съобразяваме с конюнктурата. От друга страна, фактът че сме правили някакви глупави грешки или в определен момент не сме били готови за нещо, не означава непременно че сме лоши хора, поне на нас не ни изглежда така. Е да за някой от вън е друго. За това трябва да имаме и толерантност към младите хора, които правят определени грешки, и да съзнаваме, защо е станала дадената грешка. Има си ситуации и ситуации. И отново идва нуждата от разум, и обмисляне, а не от простата гневна реакция. Като се замисля, колко ли пъти войни са били на косъм и колко ли пъти трябва да благодарим на знайни и незнайни хора, които са намирали начин да сдържат гнева си. Вярвам, че живота може да е хубав, знам че е труден понякога, но младите хора трябва да се борят с младежката си припряност, а възрастните с предразсъдъците си. Вярвам, че плодовете от тези старания са едно добре функциониращо и прогресиращо общество или популация по научно му.
Апропо, щях да казвам защо одеве, казах: “за популацията си, а не за вида си”. Еволюцията винаги действа първо на ниво популация и чрез нея на вида като цяло. Ето защо възникването на пагубни тенденции в една популация може и да не окажат такова влияние на целия вид. Не напразно саморазрушителните популации на общества – като при някои древни народи – са изчезвали, но все пак нашият вид продължава да се развива. Продължава казах да, но все пак прогрес постигнат преди появата на “MTV” и “Coca Cola”. Преди някой да ми пее непрекъснато по радиото, че никой нямал право да ми казва, какво да правя и че мога да си правя, каквото искам. Защото аз все пак считам, че не мога, нито пък бива да си правя, каквото си искам, иначе … къде ще е разликата между бясното куче и мен – човекът?
|
На тях се присмива Аллах и им дава отсрочка в тяхната престъпност да се лутат[2:15]
Това трябва да се разбере И от КРИВОправозащитниците на етно-религиозни Права- че НЕ става въпрос в този случай за Права/които, впрочем, българската държава НЕ е отнемала на българските граждани от цигански и турски етнос!/, а става въпрос за Политика! За МРЪСНА Политика, при това!!! КАЗАХ! 
