Едва ли има човек, който да не е давал поне левче на доброволци на различни фондации, на Българския червен кръст, за "Българската Коледа", за фонда за лечение на деца и на стотиците хора, събиращи пари по улици, заведения, домове, телефони. Българинът е позитивно настроен към благотворителността и често откликва на призиви за помощ, дори да трябва да отдели от и без това оскъдния си бюджет. Но винаги има едно наум и се съмнява дали дарението му ще отиде точно по предназначението. Обвиненията, отправени към шефа на БЧК Христо Григоров, отново показват, че подозрителността не е неоправдана.

Разбира се, тепърва следствие, прокуратура, съд ще изясняват и спорят виновен ли е Григоров, знаел ли е какво се случва с даренията, получени от най-голямата благотворителна организация в България, какво е имотното му състояние и променило ли се е то, откакто оглавява структурата, и т. н.



Случаят обаче остро повдига няколко въпроса



За съжаление за 16 години държавата не успя да създаде система за контрол и да пресече веднъж завинаги възможностите за злоупотреби под маската на благотворителността. И тук изобщо не става дума за кокошкарските измами на лъжефондации, които използват човешката болка, за да откраднат някой и друг лев със сърцераздирателна диплянка. Говорим за схемите, чрез които години наред фондации и благотворителни организации ощетяват и държавния бюджет, и хората, имащи нужда от помощ. А в България има дългогодишен, горчив опит в тази област.

Така например през 1990-1991 г. в България бяха регистрирани близо 900 фондации по Закона за лицата и семейството. Вместо с благотворителност повечето се занимаваха с безконтролен внос на цигари, дезодоранти, уиски, петрол, луксозно бельо, шоколади, бира. Те използваха изключителните данъчни и митнически привилегии, дадени им от държавата, за да трупат милион след милион. Чак през февруари 1992 г. държавата "се сети", че губи от невнесени митни сборове и данъци, и прекрати порочната практика.

После дойде скандалният случай с фондация "Сапио", който още се развява по прокуратура и парламент. При него тогавашният финансов министър Иван Костов разреши "по изключение" да бъде направен внос на стоки, с който организацията, ръководена от депутата от Великото народно събрание Ясен Златков, "да набере средства, за да изпълни своите идеални цели". Стоката, разбира се, е бира, уиски, шоколад. Към 1992 г. дължимите от фондацията мита, акцизи, данъци възлизаха на над 320 млн. лв. Тук ще оставим настрана прокурорските баталии около Костов, при които проверката за неговите действия ту се възобновяваше, ту се прекратяваше - според политическата конюнктура. Както и тезата на лидера на ДСБ, че той лично е разкрил и сезирал прокуратурата за нарушенията на "Сапио". Важното е, че този период е показателен пример, че именно



държавата роди "благотворителните милионери" -



чрез създаване на законови вратички, чрез липсата на елементарен регламент за отчетност и контрол. Още повече че никой от забогателите по този начин не получи наказание. Напротив, част от тях направиха бизнескариера зад граница, други продължават да са във властта, трети просто си кротуват.

Пак от същия период датират и скандалите около Агенцията за чуждестранна помощ, чиито ръководители бяха обвинени, че са продавали помощите от консерви, сухо мляко и какво ли още не. Дори църквата беше замесена в продаването на помощи от портокали. А и синдикатите бяха внасяли луксозна козметика и скъпи цигари.

След кратко затишие от няколко години (дължащо се повече на липса на информация и на ефектни действия от страна на правоохранителните, контролните и правораздавателните органи, отколкото на прекратена порочна практика) през 2000 г. държавата се опита чрез закона за юридическите лица с нестопанска цел да сложи някакъв ред и да поспре далаверата. Тогава фондациите бяха разделени на два вида: едните - за покриване на личен или групов интерес, а другите - за общественополезна дейност. Вторите бяха вкарани в специален регистър към Министерството на правосъдието и само те можеха да ползват облекчения при дейността си. Срещу това те се задължаваха всяка година да представят отчети, да разрешават всякакви проверки и т. н. По общо мнение обаче това не помогна особено.

Поредното доказателство е БЧК, който е използван за посредник при съмнително освобождаване от митница на стоки като замразена риба, краве масло от САЩ, шапки от Виетнам и др. Логично възниква въпросът: ако схемите за злоупотреби са действали години наред, къде са били финансовите контролни органи, къде е била Сметната палата, къде са били МВР, митниците, данъчните и прокуратурата? Как при десетките проверки в БЧК не са открити нарушения? Законите ли не са достатъчно строги, държавните органи ли не ги спазват, или някой умишлено си е затварял очите? И кой е този някой?

Много е важно компетентните органи да отговорят бързо и ясно на тези въпроси. И да не спрат дотук, а да започнат тотална проверка на всички фондации, които са се посветили на общественополезна дейност, и нередовните да бъдат веднага санкционирани. И контролът върху тази дейност отново да се прецизира и засили. Първо, за да не остане никакво съмнение върху уважавана по цял свят организация като БЧК. И второ, за да не се опорочи благотворителността завинаги. Защото за съжаление стотици хора в България ще имат нужда от помощ още години наред.