|
| Иранец демонстрира срещу карикатурите пред посолството на Дания в Техеран. |
У нас вече има два лагера по въпроса. В. "Новинар" препечата рисунките и борчески подкрепи датските журналисти. В. "24 часа" ги нарече "малоумници". Премиерът Станишев направи дипломатично изявление по случая - в смисъл, че трябва повече да се внимава. Шефът на българското разузнаване каза от Мюнхен, че няма непосредствена опасност от нападение над страната. Междувременно Пентагонът обяви, че създава корпус от лингвисти в американската армия. Всичко това доста прилича на подготовка за война, при това на много широк фронт - от Копенхаген до Джакарта. Или на встъпление към антивоенен роман. Светът е на път да се раздели на две - армията на Homo ridens срещу ескадроните на агеластите*. Дали няма да се окаже, че датските карикатуристи са запалили третата световна?
Но нека не избързваме да казваме кои са добрите и кои лошите
Смехът е деликатна субстанция и специфично комуникационно поле. Той е течност (от лат. Humor - влага) и има свойството да се разтича, особено ако е поставен в строга теоретична рамка. Той - според находчивото обяснение на Витгенщайн - прилича на игра, при която двама души си подхвърлят топка. Ако единият няма чувство за хумор и вместо да върне топката, я пъхне в джоба си, играта се разваля. Според Саймън Критчли, модерен британски философ и автор на нашумяло изследване по темата (On Humor, 2002), смехът все пак не е изцяло неразгадаем, има си някои правила и закономерности. За да се възприеме една шега като такава, твърди Критчли, трябва да има известно съответствие между нейната структура и социалната структура. Иначе казано, за да разбереш на какво се смеят японците, трябва да си японец или да си живял в Япония. Т.е. социалното сцепление е необходимо условие за безпроблемното функциониране на смеха. Точно това може да се окаже взривоопасно изпитание пред глобализацията. Да научиш "другия" да работи с твоите компютри, да гледа твоите филми и тв програми, да пие твоята кока-кола и да яде твоя чипс е все пак по-лесно, отколкото да го накараш да се смее на твоите шеги. Възможно ли е сближаване на социалните структури в западния и ислямския свят до степен, в която шегата (дори и с пророка Мохамед) да бъде ако не приемлива, поне безопасна? Отговорът предстои.
Внушенията, че смехът е религиозно и културно предпоставен, са несъстоятелни, въпреки че образите на смешното в различните религии и култури са различни. Хората от всички религии се смеят. Само фанатикът не се смее, но фанатизмът не е нито религиозна, нито културна принадлежност.
Европейската цивилизация е зачената в смях. Античната гръко-римска култура е по-скоро весела и смееща се, което ясно личи от комедиите на Аристофан и Плавт, сатирите на Хораций и Лукиан, прозата на Апулей и Петроний, както и от първите теории за смеха на Аристотел, Цицерон и Квинтилиан.
В средновековна Европа обаче отношението към смеха е било различно и, меко казано, противоречиво. Изгонен от храма и от официозната християнска култура, той е изолиран в карнавалното време и пространството на площадите, панаирите и кръчмите. Официалната догма е смятала хумора за опасно отклонение от нормите на християнското благочестие. В множество текстове с поучителен и нормативен характер смехът е представян като нежелан или най-малкото подозрителен, защото не се бои от смъртта и прогонва от душата страха от Бога. Основният богословски аргумент е, че никъде в Евангелието не се споменава Христос да се е засмял. Нещо повече, смехът на тълпата го е съпровождал по пътя към Голгота, поради което е белязан с печата на греха.
Има сатанински смях, но не и божествен
Смятало се е, че смехът е присъщ по-скоро на евреите и езичниците, но не и за християнина. Естествено нормата далеч невинаги е съвпадала с практиката. В някои страни от Западна Европа е познат т. нар. пасхален смях. По време на службите след Възкресение свещеници разсмивали вярващите с разни лакърдии и шегички, често пъти непристойни. Тази практика, макар и лишена от догматически основания и по-скоро привнесена от по-стари и чужди на християнството култове, напълно се вписва в духа на казаното от св. Йоан Златоуст: "Смехът е вложен в душата ни, та душата да отдъхва, а не да бъде изплискана."
Смехът, макар и подозрителен за официалната схоластика, все пак е даден от Бога, за което има ясни внушения в Стария завет. Когато ангелът Господен съобщава на Сара, жената на Авраам, че на стари години ще роди син, тя се е засмяла, изпълнена с недоверие. Сара се смяла саркастично. След това родила Исаак, чието име означава "смях". Новият завет, както се шегуват юристите, не отменя Стария.
За разлика от Христос, който според църковното предание никога не се е смял, пророкът Мохамед според познавачи на ислямската култура е бил по-скоро смеещ се Бог. Поне така го представят хадисите, т.е. преданието за неговите деяния. Самата ислямска традиция възприема смеха и хумора като нещо приемливо и дори положително. Има добър смях, който води към истината, но има и зъл, подигравателен смях, който е забранен. Както християнският свят познава карнавалната клоунада и фарса, така и ислямският е имал своите смешни театрални представления (карагьоз) и улични разказвачи на весели истории (медах).
Независимо от общоприетото схващане за сатирата като римски литературен жанр някои изследователи смятат, че тя всъщност е родена от по-древни религиозни ритуали, при които смехът е бил част от магически практики. Според някои теории арабите са били сред първите, които познали магическата сила на сатирата. За средновековния арабски поет Фараздак например се е твърдяло, че неговият сатиричен стих има силата да унищожи врага заедно с децата и коня му.
Европейската културна традиция някак безусловно приема смеха като нещо по-скоро красиво и добро. Дали наистина и дали винаги е така?
Смехът е двулик
- може да бъде добродушен, благороден, радостен и обединяващ, но може да е злъчен, саркастичен, нараняващ, предизвикващ омраза и разделящ. Смехът може да бъде реакционен, когато защитава някакво установено статукво и когато е изява на власт и воля за подчинение. Етническият хумор обикновено е такъв. Когато французите се смеят на белгийците, англичаните - на ирландците, грузинците - на арменците, руснаците - на украинците, и т. н., това е израз на етническо превъзходство. От чувството за социално или интелектуално превъзходство е сглобена механиката на вицовете за евреи, блондинки и милиционери.
Католико-протестантската етика с нейното влечение към рационализма и ефективността във всички кътчета на живота отдавна е вдигнала мерника на смеха. Смехът е удоволствие, а всяко удоволствие може да бъде превърнато в стока и изкарано на пазара. Този факт крепи безбройните хумористични вестници, списания, комикси, филми и тв шоупрограми с изкуствен смях зад кадър. Вече се търсят и нови приложения. От десетина години упорито се говори за смехотерапия и това не би трябвало да звучи невероятно. Ако се абстрахираме от неговите духовни и интелектуални измерения, смехът е биологичен акт, мускулен спазъм, при който се отделят важни и полезни хормони, които пък лекували разни болести. Останалото е въпрос на организация и технология - неща, в които западната цивилизация е доказано силна.
През последните години в САЩ се обмисля как хуморът да бъде впрегнат в служба на компаниите, за да се увеличи ефективността на труда. По този повод цитираният по-горе Саймън Критчли разказва, как попаднал в голям хотел в Атланта и по време на закуската видял как част от персонала с изтерзана веселост играе на дама, фрисби и на топка. Оказало се, че тази доза задължително веселие е измислена от хотелската управа и е част от всекидневните ангажименти на работниците. По-късно, когато видял същите хора да пушат под дъжда и вече искрено да си подмятат пиперливи шеги по адрес на хотелския мениджмънт, Критчли се успокоил. Флуидите на хумора явно са се били измъкнали от циничната хватка на мениджърите, за да заемат своята естествена форма в подигравките към хотелската управа.
Смехът, както често пишат теоретиците, е подривен
А дали пък не може да се използва и за военни цели? Предстои и това да разберем. Уранът е просто някаква руда, но обогатен и обработен може да предизвика термоядрена реакция. Дали и подходящо обработеният смях не би могъл да предизвика масова психоза с ефекта на ядрен взрив? През XIX век учените едва ли са предполагали, че Нютоновата физика скоро ще отстъпи пред Квантовата механика и теорията на относителността, нито пък импресионистите са допускали, че модернизмът така безцеремонно ще разруши класическата триизмерна перспектива.
Светът е непредвидим, неуправляем и несъвършен, какъвто е и човекът. Истерията около датските карикатуристи го доказа. Смехът помага на човека по-лесно да преглътне своето несъвършенство. Той е бягство от отчаянието, начин да се приемат недостатъците на живота като част от неговата красота, "за да може душата да отдъхва, а не да бъде изплискана". Защото човекът, както твърди колумбийският теолог Николас Давила, е проблем без човешко решение.
-------------------
* Агеласт - от гр. човек, неспособен да се смее.
|
| Да научиш "другия" да работи с твоите компютри, да гледа твоите филми и ТВ-програми, да пие твоята кока-кола и да яде твоя чипс е все пак по-лесно, отколкото да го накараш да се смее на твоите шеги. |
но има тема за "индиго" и там няма нито един атакаджия виещ за "справедливост" и линч на роми 
