Сигурно си спомняте хубавия български филм "След края на света". Светът наистина свърши, когато политиката стъпка порядките на религиозните общества и изкара хората не само от родовия, но и от ценностния им корен. Попът, имамът и равинът не пазеха просто своя Господ - те бранеха всички люде, защото ботушът на политиката (в случая на комунизма) не дели хората по вероизповедание.

Комунизмът си отиде, даже и поповете го бутаха към историята, потропвайки в такт на площада.



Религията и нейните водачи обаче здраво заседнаха в политиката



и не дават признаци, че искат да я напуснат. С което стават не само непотребни, но и дори опасни. Доказаха го последните няколко дни.

Българското мюфтийство възропта срещу карикатурите на Мохамед. Направи го кротко и тихо, каквито за щастие са и нашите мюсюлмани - само със заявка за протестни писма до медиите, публикували карикатурите. Но мюфтийството го нямаше никакво, когато скандалът все още не бе политически и се побираше единствено в религиозните рамки. То се обади чак когато рисунките започнаха да сеят смърт по света. Затова просто "осъждането" им изглеждаше нелепо. Но за мир ли призова мюфтийството? Разкритикува ли крайния религиозен фанатизъм? Да, то се обърна с послание за спокойствие, но препоръчаните "писма и имейли по пощата до съответните институции" в каква посока са - към туширане на вече създадено напрежение или към усмиряване на страстите? И то при факта, че цели 7 (седем) души по света вече бяха загинали в резултат на стълкновения.

Още по-странно реагира православната църква. Новините за жертвите на размириците не трогнаха Светия синод и първата реакция оттам също бе единствено заклеймяване на "нарушаването на религиозните чувства и човешките права на когото и да било". След това отците се сетиха, че и християнски символи са поругавани. Синодът използва момента и тръгна да гони стария си враг Слави, протестирайки срещу повторение на неговото шоу. Но не обясни защо след като Слави скверно е осмял Исус Христос още на 7 януари, синодът не е реагирал още тогава. И всъщност само Слави ли се гаври с християнството. Не е ли гаврата всеобща? На 7 януари ли започна? Защо трябваше мюсюлманите да бият камбаната на религиозната толерантност, за да се сети нашата църква, че



и християнството си има светини, които се нуждаят от уважение



Всъщност трябваше ли изобщо мюфтийството и православната църква да реагират постфактум, след като, първо, скандалът стана 100-процентово политически и, второ, в България няма крайни верски настроения.

Църквата ни отдавна е показала, че замирише ли на политика, изкушението е неустоимо. Това бе така не само в ранните години на прехода, но и в момента. Последният пример е от есента, когато Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (замествал на няколко церемонии болния патриарх Максим) се опъна срещу назначаването на областен управител от ДПС. Друг един свещеник лягаше по релсите на митингите на "Атака". После, като му стана горещо на Кирил (пак по политически причини), се отметна - нямал предвид областен от ДПС, а областен с небългарско име. Което пак си беше обида за част от гражданите на България - не само религиозна, но и етническа. Мюфтийството обаче, нали проблемът не беше толкова световен, въобще не реагира.

В България се е загнездило странното мнение, че религията трябва да стои встрани от светските дела. Трябва, но само от политическите.



Смисълът на всяка вяра е да помага на хората



А когато духовните водачи са се затворили в храмовете и се обаждат само в угода на силните на деня и се изкушават според конюнктурата, става лошо. Точно в такава среда виреят неверието, страхът, месии се възхваляват и развенчават...

Не Волен Сидеров, а патриархът и мюфтията трябваше да вземат отношение при убийството на сестричките от Пазарджик. Да защитят работещите като във времето на Зола християнки и мюсюлманки от шивашките цехове, често третирани като бели робини. Като ще пишат протестни писма, по-добре е първо да въстанат срещу търговците на дрога, които спокойно продават наркотици в училищните дворове, в класните стаи и до храмовете дори. Срещу разложението на нравите в съвременното ни общество. Примери да искаш. И да го правят заедно, защото това е всекидневието на българина, без значение на вероизповеданието му.