- В докладите на Световната банка за страната ни всяка година четем едни и същи същи критики. Защо България се оказва такъв твърдоглав ученик?

- Защото в някои области открай време се трупат едни и същи проблеми, с които правителствата и администрацията нямат или волята, или капацитета, или и двете, за да се справят. Ето ви един прост пример. От времето, когато откриха тунела и моста край Правец, нито един километър нова магистрала не е прокаран в България.

Друг пример. През 2005 г. няма нито една голяма приватизационна сделка. В последния си меморандум Световната банка ясно казва, че структурната реформа у нас не само не се задълбочава, тя е спряла. Свърши ли приватизацията в България? А какво става с ВиК дружествата? Ще си останат ли държавни и общински, или ще ги пускаме на концесия?

- Ако гледаме "Софийска вода", моделът "концесия" не е особено окуражаващ?

- Проблемът не е в модела, а в прилагането му. Има успешни концесии на ВиК дружества по цял свят. Защо точно в София възникнаха проблеми, е въпрос на сериозен анализ. Но не е основание да се откажем от концесиите. Просто трябва да се поучим от грешките.

А какво ще правим с енергийния сектор? НЕК държавна ли ще остане или не? Ще приватизират ли "Булгаргаз" или не? Румен Овчаров лансира идеята за "мултиютилитис холдинг", в който да се обединят НЕК (Националната електрическа компания) и "Булгаргаз". Това значи да заковем със стоманени пирони държавното командване на енергетиката и да си направим една мегакомпания, чрез която държавата да управлява целия енергиен сектор.

- Министър Овчаров твърди, че така България ще излезе с една мощна структура на международния пазар и ще е по-конкурентоспособна. Нещо като "Електрисите дьо Франс", но българска...

- Обаче в енергийната стратегия, одобрена от предното управление, не пише такива неща. Да разбираме ли, че сегашното правителство има нова стратегия? Важи ли старата? Никой не казва.

Оттук произтича и друг въпрос, който ме вълнува толкова повече, колкото повече се задълбочават дебатите за АЕЦ "Белене". Говоря за "аксиомата", че България трябва да бъде енергиен център на Балканите и да изнася ток. Това щеше да е вярно, ако България разполагаше с "излишен" ток и със собствени енергоизточници. Но за съжаление не е така. Основната част от енергийните ни източници идват от Русия. Вярно, сега имаме преференциални условия за ядреното гориво и природния газ. Но когато "Белене" се очаква да бъде готова - 2010 г., България вече ще е член на Европейския съюз, договорът за газа ще е изтекъл и не е ясно каква ще е енергийната и геостратегическата политика на Москва. Тоест никой не може да гарантира, че през 2010 г. България ще разполага с евтин вносен ресурс, за да може с по-висока добавена стойност да изнася електроенергия и от това да печели. В близките години България ще разчита на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй", на "Мариците", на няколко средни и малки теца и вецовете. С тях тя не може да бъде голям износител на ток. Ако правим пък нови мощности, ставаме все по-зависими от друга държава, разчитайки - неизвестно защо - че тя ще бъде благосклонна.

Ето защо българската политическа класа, експертната общност трябва да определи кои са тези сектори, които биха донесли най-висока добавена стойност, по-висока печалба, ръст на фирмите и в резултат - по-бързо достигане на европейските показатели.

Никой не е доказал, че енергетиката е такъв отрасъл. Може да е производството на компютри и софтуер, на биотехнологии или на лекарства. Може да е туризмът или пък финансовите услуги.

- Кой трябва да определи перспективните отрасли?

- Бизнесът. От него трябва да дойде инициативата. Ако оставим на държавата да "посочва", значи да се върнем към плановата икономика.

- Според немалко чуждестранни анализи Европейският съюз вече е отредил на България нишите, които да развива - туризъм, земеделие, някои видове услуги?

- Това са просто констатации, че в тези сектори се представяме по-добре. Но това не значи, че като по времето на СИВ някой ще ни нарежда какво да произвеждаме и развиваме. Да не би Брюксел да е наредил на Ирландия, която навремето е имала само крави и ливади, да стане високотехнологична държава? ЕС не е СИВ. Той е свободен пазар, който ти дава шанса да покажеш, че си по-добър.

Затова се тревожа, че българската политическа класа, включително и опозицията, няма отговор на въпроса трябва ли да се изсипват милиарди левове в енергетиката, в АЕЦ "Белене".

- Вече второ правителство е категорично, че трябва. При това вече са похарчени много пари за проекта "Белене". Нима смятате, че точно сега някой ще събере смелост да каже - отказваме се?

- Смятам, че не е честно да се лъжат българите, че "Белене" ни трябва, защото ще произвежда евтин ток. Ясно, че няма да е толкова евтин. Дори не знаем колко милиарда ще глътне самото строителство и колко ще струва ядреното гориво през 2010 г.

- Но за подобряване на пътищата със сигурност ще трябва да бъдат намерени много милиарди. Напоследък отвсякъде валят критики, че пътната ни мрежа е в катастрофално състояние?

- Да, и това е проблем, трупан с години - кога поради липса на пари, кога поради липса на политическа воля или заради други причини. Ясно, че не можем да разчитаме само на ЕС. Парите по ИСПА са доста, но няма да стигнат. Необходимо е много активно партньорство на държавата с частни инвеститори. При много добре очертана политика и ясно разпределени роли.

Държавата трябва да се заеме с малките пътчета - второкласна, третокласна пътна мрежа. Защото, за да стигнат гъбите, билките, дрехите или масите от българския цех до европейския пазар, те първо трябва да минат по малкия път. А шосетата, магистралите, които изискват огромни капиталовложения, да бъдат предложени на концесия на големи международни компании, които имат и опита, и финансовия ресурс. Само така възможно най-бързо ще си оправим пътната мрежа.

- Не може ли държавата да почерпи ресурс за спешно строителство на модерни пътища от фискалния резерв? Там стоят замразени милиарди левове?

- Не бива да се правят експерименти с финансовата стабилност на държавата. Щом финансистите са категорични, че фискалният резерв е залог за стабилност, той не трябва да се пипа. Ако пък преценят, че този "неприкосновен запас" може да бъде намален в разумни граници, така че освободените пари да бъдат инвестирани в растеж, добре. Но това е въпрос на много прецизни изчисления и на много ясни цели.

- Фатално ли ще бъде, ако ЕС не ни покани за членство от 1 януари 2007?

- Не. България вече е тръгнала по правилния път и нищо няма да се промени драстично. И не мисля, че евентуалното отлагане може да доведе до разпадане на управляващата коалиция. Никой няма интерес от политически трусове, кризи, предсрочни избори.

- Защо смятате, че НДСВ ще пропусна шанса да се дистанцира от управлението и да печели дивиденти от позата на опозиция?

- Смятам, че интересът и на трите политически сили е да запазят правителството. Още повече че няма да им е трудно да намерят куп външни причини и оправдания за отлагането.

Не е страшно, ако влезем в ЕС не през 2007, а през 2008 г. Страшно би било, ако се отложи за по-дълго приемането на България и Румъния. Но такова нещо може да се случи само ако България направи някакъв грандиозен гаф. Например да обяви война на някоя съседка. И тогава, за да се вземе решение за по-дълго отлагане, трябва съгласието на всяка от 25-те държави членки. Не мисля, че може да се стигне до такъв развой.

Проблемът с евентуалното отлагане за 2008 ще бъде по-скоро народопсихологически. Ще последва едно понижаване на самочувствието на българите и рязко нарастване на евроскептицизма.

Но не смятам, че Европейският съюз има интерес да бави България. Приносът на България в общия баланс на Г 25 е доста малък. Ние не можем да бъдем нито воденичен камък на ЕС, нито негова ракета носител.

Има и един много важен фактор, който работи в наша полза. Това е желанието на ЕС да приключи петото разширяване и да затвори за известно време входната врата. И след това да мисли дълго и внимателно за "шестата вълна".

Ако България и Румъния останат в чакалнята, вратата към ЕС ще стои открехната. Така и други кандидатки ще се стремят да се прикачат към тях и тогава не е ясно кога ще приключи разширяването. А европейците са уморени и искат този процес да спре засега с приемането на двете последни държави от "петата вълна".

Чисто политическата логика диктува графикът на разширяването да бъде спазен и България и Румъния да бъдат приети на 1 януари 2007 г.