Парламентарният имунитет е уреден в конституциите на държавите от ЕС. Изключение е Великобритания, където това е записано в отделни закони.

Общото правило е, че депутатите не могат да бъдат подвеждани под отговорност за изказани мнения по време на мандата им. Този имунитет продължава и след като те напуснат парламента.

Имунитетът на членовете на Европарламента е функционален - депутатите не носят отговорност за изказани мнения и гласувания. По време на мандата им обаче се спират започналите съдебни производства. На територията на собствената си държава депутатът се ползва с имунитета, предоставен на народните представители в националния парламент. Защитата се снема от Европарламента. Искането се прави от компетентния орган на държавата-членка.





В АВСТРИЯ има забрана за арестуване, възбуждане на наказателно преследване и претърсване на домовете на депутатите. Това може да стане само с разрешение на Долната камара. Ако депутатът обаче бъде заловен на местопрестъпление, разрешение не се изисква. Само трябва да се информира председателят на Долната камара. Тя може и да спре преследването. Наказателната неприкосновеност не обхваща действията на депутатите, които не са в кръга на политическата им дейност.

В БЕЛГИЯ наказателната неотговорност не се прилага, когато депутатът е обидил парламента или председателя му. Тук парламентът по искане на главния прокурор разрешава арестуване и започване на наказателно преследване срещу народните представители по време на мандата им. Валиден е обаче принципът, че ако лицето е хванато на местопрестъплението, разрешение не се изисква. Защитата от наказателно преследване обхваща всички видове престъпления.

Най-стара е правната уредба на депутатския имунитет във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - още от 1689 г. Тук обаче концепцията за имунитета се основава на прецедентите. Членовете на двете Камари на парламента не носят гражданска и наказателна отговорност за изразено мнение при изпълнение на служебни задължения през мандата. Има забрана за граждански арест при неподчинение на съдебно разпореждане по граждански дела. Членовете на парламента могат да бъдат задържани обаче, когато става въпрос за друга мярка за неотклонение. Наказателната неприкосновеност на членовете на Долната камара е по време на мандата им и 40 дни преди и след него. За лордовете наказателната неприкосновеност е пожизнена. Лорд-канцлерът може да отнеме имунитета на член на Долната камара.

В ГЕРМАНИЯ депутатите са освободени от наказателно преследване и са неприкосновени от кандидатирането си до края на мандата. Долната камара може да свали имунитета и после пак да го възстанови. Само с нейно разрешение става и арестуването на депутат. Тя обаче може да изиска прекратяване на всяка процедура по ограничаване на личната свобода на депутатите, както и на наказателно преследване срещу депутат. Имунитетът се снема в случаите на залавяне на местопрестъплението. Няма нужда от санкция на камарата при неотложни мерки за сигурност като вземане на кръвни проби или отнемане на шофьорска книжка при шофиране в нетрезво състояние.

В ГЪРЦИЯ има забрана за съдебно преследване и арестуване на депутатите по време на мандата им. Парламентът се произнася по искания за възбуждане на наказателно преследване срещу депутат за клевета. Ако имунитетът бъде свален, компетентен да разгледа делото е Апелативният съд. Прокурорът внася в парламента искане за начало на наказателно преследване. Ако до 45 дни той не се произнесе, се смята, че разрешението не е дадено и деянието не е извършено.

Парламентарният имунитет в ДАНИЯ включва наказателна неотговорност и неприкосновеност. Забраната за търсене на наказателна и гражданска отговорност не важи при залавяне на местопрестъплението, както и при малозначителни нарушения. Депутатът например може да бъде глобен. Той обаче е защитен от задържане и арестуване. Имунитетът се отнема от парламента.

В ИРЛАНДИЯ депутатите са наказателно неотговорни, но неприкосновеността им е ограничена. Конституцията прави разлика между имунитета по отношение на актовете на парламента и за действия, свързани с поведението на членовете на двете му камари извън него. Свободата на движение на депутатите може да бъде ограничавана само когато се касае за измяна, престъпление, нарушение на обществения ред и закона. Имунитетът не се разпростира за действия извън обхвата на парламентарния мандат.

По време на мандата си депутати и сенатори в ИСПАНИЯ могат да бъдат арестувани само при залавяне на местопрестъплението. По искане за снемане на имунитет се произнася Държавната комисия по статута на депутатите. Тя внася становището си в парламента, а той от своя страна уведомява съдебните органи. За съдебни действия срещу депутати и сенатори е компетентен Върховният съд.

В ИТАЛИЯ неприкосновеността е ограничена - има забрана само за личен обиск, претърсване на жилището, арест, подслушване и проверка на кореспонденцията. Тук обаче не влизат случаите, когато депутат е заловен на местопрестъплението или за деянието задържането е задължително. От членовете на парламента може да се търси гражданска и наказателна отговорност. Камарата, към която парламентаристът принадлежи, може да отнеме имунитета му по искане на орган на съдебната власт или министъра на правосъдието.

Имунитетът в ЛЮКСЕМБУРГ започва от началото на мандата и не засяга гражданската отговорност на депутатите. Те носят отговорност, когато са нарушили закона, но не при изпълнение на служебните си задължения. Срещу тях може да бъде образувано наказателно производство и без разрешение на парламента. Арестуването на депутат и привличането му като обвиняем обаче става по искане на главния прокурор след разрешение на парламента. Изключение и тук са случаите, когато народният представител е заловен на местопрестъплението.

В ПОРТУГАЛИЯ депутатите нямат имунитет, ако са извършили престъпление. Защитата им се отнася единствено до арест, предварително задържане и призоваване в съд. Срещу депутатите не може да се възбужда наказателно преследване без разрешение на Парламентарната асамблея. Когато има достатъчно доказателства, че е извършено престъпление, което се наказва с повече от 3 години затвор, тя е длъжна да даде разрешение.

Във ФИНЛАНДИЯ депутатите не могат да се възпрепятстват по какъвто и да е начин при осъществяване на служебните си задължения. Те не могат да бъдат задържани и арестувани без разрешение на парламента. Правилото не важи обаче, ако за престъплението се предвижда повече от 6 месеца лишаване от свобода. Имунитетът не пречи за образуване на наказателно производство срещу депутата. Парламентът е органът, който може да отнеме имунитета.

От 1990 г. парламентаристите във ФРАНЦИЯ не ползват защита срещу съдебно преследване. Бюрото на парламентарната асамблея се произнася по прокурорско предложение за арестуване.

Имунитетът в ХОЛАНДИЯ е само функционален.

В ШВЕЦИЯ има забрана за арест и задържане под стража на депутати за престъпления, които се наказват с по-малко от 2 години затвор. При залавяне на местопрестъплението или при самопризнание депутатът не се ползва от защита. Наказателната неприкосновеност не се отнася до съдебните действия, започнали преди избирането на лицето за народен представител. Имунитетът се отнема от парламента.