Да го има или не депутатския имунитет. Това е въпросът, който предизвика многословни упражнения по стил от страна на тройната коалиция. Приятелите от БСП, ДПС и НДСВ се упражняват днес на тема популизъм, като се изкарват върли врагове на депутатската защита. Само преди месец същите тези три партии изработиха в пълно съгласие промените в конституцията, които запазват сладката депутатска привилегия.

Първи на популизма се поддадоха социалистите. Можело и с имунитет, ама преспокойно можело и без имунитет, заувъртаха червените конституционалисти. Демек - не сме глухи за народния гняв срещу депутатството, но проблемът е в другите двама - НДСВ и ДПС - без които подобна промяна не може да мине.

Двете нарочени партии в началото не разбраха капана и си влязоха в ролите. Борислав Ралчев и Анелия Мингова от НДСВ се юрнаха да защитават пламенно правото си на неприкосновеност. От ДПС, както винаги неофициално, споделяха същото. Така сами се вписаха в профила на врага на народа.



Двете движения се превърнаха в



противник на обществените нагласи

Не след дълго обаче царистите и Доган усетиха измамата. Те опипаха внимателно червената почва и съзряха гигантски пукнатини в привидно единното становище на БСП за възможна отмяна на имунитетите. И започна голямото надцакване. Веднъж убеден в невъзможното съгласие на коалицията, царят и Велчев заиграха ва банк и се обявиха за премахване на имунитета. Нещо повече - бе лансирана дори безумната идея за премахване на имунитета на държавния глава. НДСВ смело се обяви за пръв защитник на народа, иззе топката и отправи предизвикателство към останалите двама играчи - ако и вие сте за отпадане на имунитетите, подкрепете ни. Жълтите побързаха да забравят, че само преди два месеца тъкмо те скалъпиха козметичната конституционна промяна за частично ограничаване на защитата. За да си вържат гащите обаче, жълтите казаха, че са за по-радикално прекрояване на основния закон, но ако има съгласие между всички коалиционни партньори. Такова съгласие няма как да се получи и това се видя от заседанието на съвета на управляващата коалиция, което бе проведено в четвъртък вечер под ръководството на лидерите на трите управляващи партии - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. След дълъг разговор, в който взаимно се обвиняваха в нагнетяване на коалиционната атмосфера, партньорите приеха възможния мъгляв текст - промяната на конституцията ще съответства на най-добрата и общоприета практика в страните- членки на ЕС, но ще гледа да отчита и очакванията на хората.

При толкова мераклии за народната любов в крайна сметка



депутатите най-вероятно ще си запазят имунитета



Със защита ще си остане и държавният глава. Промяна в текста за имунитетите няма да има, защото никой политик не иска искрено такава. Ако искаха промяна, щяха ли да си играят с огъня между две четения? Всичко можеше да се реши още с първото гласуване. Консенсусът щеше да е впечатляващ, а опозицията - шкартирана.

Управляващите партии сега блъфират. Никоя от тях и не помисля да реже депутатските права, но колко е сладко да се правиш на герой, когато куршумите са гумени! Дъра-бъра... с имунитет, дъра-бъра... без имунитет, дъра-бъра два чадъра!

Отсега е ясно до какво ще доведе тази безконечна говорилня. Тройната коалиция ще излезе и тържествено ще обяви: всички поотделно искахме, но заедно не се разбрахме. Всяка от партиите надлежно ще обясни пред електората си как вината е на другите две. Ще си забият театрално нож в гърба, но вътрешно всички ще са доволни от добре изиграното театро.

Популизмът обаче е оръжието на слабите. На партиите не им достигна смелост да обяснят с убедителни аргументи смисъла на предлаганите конституционни промени. Предпочетоха да се харесат на народа, наместо да бранят принципи.



Всъщност имунитетът никога не е бил пречка



за възмездието. Но липсва минималната доза морал, за да бъде изпратен провинилият се политик на съдебната скамейка. Правосъдната система у нас е репресивна с бездействието си спрямо обикновения гражданин и деструктивна с действието си спрямо високопоставения, което винаги мирише на шантаж. Законите и конституцията са достатъчни за въдворяването на обществен ред, но няма кой да ги приложи. Престъпни депутати се укриват в парламента не поради законов вакуум, а защото са вкарани там от нормални политически партии. Никой закон не може да замести морала, ако той липсва. А в България отдавна е дефицитен. Това е истинският проблем, а не степента на имунитетите, нито контролът върху магистратите, нито дознанието и омбудсманът. Дебатът за депутатската недосегаемост щеше да е напълно излишен, ако законите чисто и просто се прилагаха.

Сега темата се използва като предизборна дъвка. Шири се евтин популизъм, който може да струва скъпо на управляващите.