Ваканционно селище за британски туристи от 116 къщи, проектирани според традиционната балканска архитектура, се строи в дряновското село Геша. 30% от бъдещите къщи са вече изкупени, а заявилите желание да летуват тук британци са над 500. Във ваканционното селище туристите ще се придвижват с магарешки каручки, автомобили няма да се допускат. Храната ще е екологично чиста.

Информация от БТА





Новината тук е, че в Дряновско се строи цяло едно английско село, първото от общо шест. Че Централна България е под прицела на британците, търсещи втори дом, не е новина - в 50-километров радиус от Велико Търново вече могат да се съберат островитяни поне за още едно село.

Пътят от Севлиево до с. Геша минава през няколко големи села, но двайсетината работници, които сноват из центърчето на Геша по обед, са най-голямото човешко сборище от 25 километра насам. Те не са местни, наети са да строят първите британски вили. Част от старите къщи в селото вече са реставрирани и издокарани, за да са достойни за налепените жълти табелки "For sale". Жителите на Геша, по думите на строителите, са горе-долу колкото тях на брой. И със сигурност са по-малко от бръчките по лицето на 80-годишната баба Милка, която тъкмо излиза от вкъщи, за да води на паша двете си кози. Откакто дядото й починал, живее сама. Старицата е доволна, че селото скоро ще се напълни с хора - "ами то иначе е мъртвило".

Баба Милка посочва къде живее



първият "вносен" жител в Геша - млада англичанка,



която се е заселила около Нова година. Лъчезарната Джейн Дюбърли тъкмо се е прибрала от Дряново, където е ходила на пазар. Медийното любопитство й идва изневиделица, но тя и преди си е имала вземане-даване с журналисти, когато вестникари от френско градче, където била на гости на брат си, разпознали, че е чужденка (не е било трудно - светли очи, светли коси, светла кожа - типична британка). Поводът тогава бил, че заменила автобуса до съседния град с колело.

Джейн действително е рядък вид: въобще не я притеснява фактът, че е единствената англичанка тук в момента (даже няма голям мерак да се вижда със сънародници); има намерение да векува в Геша, а е едва на 46; не се чувства самотна, макар наоколо да няма хора в "активна възраст". Чете книги, учи български, пише дневник, разхожда се, суети се над къщата си и общува с тукашните жестомимично и вербално. Казва, че не скучае - "скуката е за скучните хора - как бих могла да съм щастлива с когото и да било, ако не умея да се радвам сама на себе си", излага простичко философията си чужденката.

Джейн твърди, че не е мислила да се омъжва или да ражда деца - щом почувства нужда от детско присъствие, ходи на гости на съседите, които си имат внуче. "Един час ми е достатъчен, за да си припомня защо не искам деца - лично аз не бих искала да отдам живота си за едно същество, което ще ми отвърне с неблагодарност." "Имам шестима по-големи братя. Никога през живота си не съм виждала някой да изрази благодарност към майка ми затова, че ни е отгледала или да й е казал, че я обича. Аз съм на 46 години и съвсем не е съвпадение, че точно сега излязох от Англия -



на тази възраст майка ми умря, а аз реших да заживея



Дошла е тук по няколко причини: първо, защото спестяванията й за 22 години работа като мениджър на бюро за залагания на конни надбягвания в родния й град Бостън, тук ще й свършат по-добра работа, отколкото там. Второ, за да избяга, както сама казва, от тамошния начин на живот: "работа - пари - работа - пари".

Тукашните хора обичат ваканциите и умеят да им се наслаждават, забелязала е Джейн - комшиите й например всяко лято ходят във Варна. За 22 години работа тя никога не е прекарвала нещо като ваканция.

Зa България научила от един документален филм - "A place in the sun". После поровила в интернет и открила, че предаването не лъже - в тази страна наистина има много евтини къщи. И тя решила да се пробва. Естествено приятелите и семейството й се опитвали да я разубедят, но всуе - " това все пак съм аз, Джейн".

В Бостън е живяла в малка къщичка, серийно производство, като останалите на улицата й, без двор. Личното пространство там по принцип е ограничено, обобщава и разтваря тефтер с карта на UK. Описва кръг около долната част на острова - "тук, на тази територия, Англия плюс Уелс, която не е много по-голяма от България, живеят 60 млн. души". В Геша Джейн се е разположила в просторна къща с широка градина, че и с басейнче, в най-високата част на селото. От нея се открива чуден хоризонт, набръчкан от недалечните старопланински ридове. Купила е къщата за около 30 000 евро от човек, който я обитавал 40 години, и много й се радва. Говори за нея като за осиновено дете: "Личи си, че човекът преди мен е обичал това място - виж само лозите и дърветата, аз също ще го обичам". Въпросната асма над двора изглежда много обещаваща и Джейн е решила, че



ще се научи да прави ракия и вино



Ще си гледа шестте овошки и ще си насади ягоди и малини.

В момента сама цепи дърва за печката и мъкне пеш пазарски чанти от Дряново - селска идилия. Това май е желание на доста хора, независещо от произхода им - да се скриеш от човешките множества в облак от овце в планината или да копаеш една градина на спокойствие. Малцина обаче се решават да го направят, преди да наближат шейсетте, дори сред сънародниците на Джейн. На нея впрочем малко й е терсене, че Геша ще се напълни с нейни сънародници.

Как ще се издържа? Освен че са й останали още някакви спестявания от Англия, в двора на къщата си има постройка, която възнамерява да постегне и да я дава под наем на туристи. Британка, която ще развива селски туризъм у нас!

Всъщност, това вече го прави по-възрастната Джаки с мъжа си Бърнард, на около 13 км от Геша. Преди около четири месеца те са се пренесли в Саласука - малко селце на 10 км от Дряново, по пътя за Велико Търново, което липсва и от най-подробните географски карти на България (затова пък го има в електронната "Уикипедия"). Живеят в голяма двуетажна, строена по стар тертип къща, замислена като малко хотелче ("Bed and Breakfast").

Един часа следобед е и стопанинът спи, а съпругата му пие кафе с двама гости англичани, мъж и жена, които живеят наблизо. И те са дошли преди четири месеца, след като са се пенсионирали.



"Там не може да се живее с пенсия"



излага вкратце мъжът най-съществения мотив за преселението. Само годишната жилищна такса, която плащат на Острова, е 1200-1300 паунда. С пенсиите си там са бедняци, тук не са. В родината си са работили съвсем обикновени неща: Джаки е била икономка, другата жена е държала магазин, а мъжът е работил в строителството.

Тук им е спокойно. Той негодува само срещу бюрократичните неволи, които не му позволяват да си внесе колата. От Дряново го пратили в Габрово, оттам пък му казали, че трябва да отиде в София до някаква служба, от която той си няма и хабер. А, и от българските строители е недоволен, защото са си оставили ръцете по къщата, която е поръчал.

От време на време се срещат с други заселници, но в повечето време си общуват с българи. Джаки отначало се е притеснявала, че може да се чувства чужда и се цупела на мъжа си, когато той предложил да дойдат тук. Въпреки това е посрещнала Новата година със съседите си българи, изкарала е весело и както си му е редът по такива поводи у нас, даже прекалила с ракията. Колкото до сервирането на алкохоли в хотелчето, британските стандарти са останали в Британия. На въпроса как наливат на клиентите си, Джаки се усмихва снизходително и обръща един палец надолу - ей така.