Доскоро престъпниците си имаха ясни отличителни белези - тъмни очила, дебеловрата охрана и черни лимузини. От известно време насам представите тотално се объркаха - все по-често хора в одежди на духовници - в расо или с чалма, стават герои в сюжети за контрабанда, източване на банкови сметки и на ДДС, документни измами, афери с имоти. И не е изключено още преди мафиотски босове да се озоват зад решетките, някои Божи служители да надянат затворнически пижами.

Оня ден бившият главен мюфтия Недим Генджев бе арестуван по обвинение за източване на близо 1 млн. лв. от сметка на Главно мюфтийство с фалшифицирани документи. Паяжината започна да се разплита от шумната акция за далавери с помощи на БЧК - две от изчезналите според прокуратурата дарения са били предназначени за мюсюлманите. Пратките са "потънали" някъде по времето на друг бивш началник на мюфтиите - Селим Мехмед. Схемата според разследващите е следната: пратки от чужбина се оформят като дарения през БЧК с получател Главното мюфтийство. Така те се освобождават от мита и акцизи. Представител на мюфтийството е получавал пратките. Селим обяснява, че документи с неговия подпис вероятно са подправени. Така в мюфтийството в Кърджали са били "изпратени" тонове масло от Германия, "дарено" чрез БЧК. Друго дарение - дрехи уж от Виетнам, но най-вероятно китайско карго, са продадени на "Илиянци".

Сигналът до прокуратурата срещу Генджев бе подаден от действащия водач на българските мюсюлмани Мустафа Хаджи. Генджев също не остана длъжен и засипа с обвинения за злоупотреби предшествениците си Селим Мехмед, Фикри Сали и сегашния мюфтия Мустафа Хаджи, не пропусна и партията на Ахмед Доган. Така според нотариален акт от 1 юни 2005 г., или само 3 месеца след встъпването в длъжност на Мустафа Хаджи, Главното мюфтийство купува луксозен мезонет в София от 166 кв. м плюс гараж за 120 хил. евро. За покупката няма санкция на Висшия мюсюлмански съвет, избрал Хаджи.

Докато той е на власт, от сметките на мюфтийството са теглени още суми, които според екипа на Генджев са отишли във фирми, близки до главния мюфтия. Същевременно главното мюфтийство не се интересувало от далаверите на духовната власт по места - председателят на мюсюлманското настоятелство в Русе Бейзут Кюреюб например си определил месечна заплата 2000 лв., а на жена си - 800 лв. Той продал земя от мюсюлманските гробища за строеж на бензиностанция.

"Дори ЦК на БКП навремето е знаело за склонността на Генджев към далавери", контрира депутатът на Доган Ахмед Юсеин. И размаха секретен доклад на ръководството на компартията от 1988 г., в който се казва, че "другарят Генджев проявява известна лабилност по отношение на материалните средства и се нуждае от строг контрол".

Сигурно е, че ще хвърчат още обвинения. Скоро НСБОП ще трябва да създаде нов сектор - "организирана престъпност под религиозно прикритие", а депутатите със сигурност ще спретнат поредната анкетна комисия в парламента.

За невероятния хаос във вероизповеданията, в който процъфтяват всякакви далавери, допринася съдът и политиците.

Скандалите и в мюфтийството, и в православната църква до голяма степен са



предопределени от противоположните съдебни решения



Така например в момента Софийският градски съд е издал документ, че легитимен мюфтия е Хаджи, а апелативният съд постанови, че вероизповеданието се представлява от структурата на Генджев. Снабдени с легитимация от различни инстанции, мюфтиите могат да си правят каквото искат, включително и да оперират с пари и имоти на вероизповеданието. Неслучайно към представители на съдебната система бяха отправени и упреци за действия под политически натиск. Обичайният заподозрян в случая е ДПС, чиито представители присъстват на всеки форум за избор на главен мюфтия и открито влияят върху избора. Призна го и самият Селим Мехмед: "Депутатите от ДПС стояха зад мен, когато ме избираха и когато ме сваляха."

Разделението създаде почти същия хаос и при православното духовенство. Инспирираният и поддържан от политиците разкол в БПЦ също стигна до съд. След като от 1992 г. насам попове превземаха църкви и манастири с помощта на мутри или на полиция, преди две лета властта наложи ликвидация на алтернативния синод. Но това също стана силово.

Сега водачът на ликвидирания синод - митрополит Инокентий, със светско име Иван Стоянов Петров, е подсъдим. Той е обвинен, че подписал и подпечатал 439 документа, като се е представял за глава на църквата и за Софийски митрополит, какъвто е патриарх Максим.

По друго дело разколниците са обвинени, че са обсебили в особено големи размери имоти на БПЦ. Делата срещу Инокентий и хората му тръгнаха, след като през лятото на 2004 г. алтернативният синод бе изкаран с полиция от близо 250 църкви. Прокурорското постановление бе в отговор на молба на патриарх Максим. Свещениците, които не искаха да напуснат храмовете, бяха насилствено изведени и натоварени в полицейски джипове, заведоха ги в РПУ-тата за оказване на съпротива на органите на реда. След това повечето църкви бяха опразнени от "разколниците" и запечатани, а в тях - въведени наместници на Светия синод и патриарх Максим.

Заради това



алтернативният синод се жалва в Страсбург и иска 200 млн. евро обезщетение



Генджев и Фикри Сали вече успяха да осъдят българската държава.

"Умираме от глад и мизерия, потънали сме в дългове", заяви наскоро отец Камен Бараков пред столичен вестник. Изгонените си направиха палатков лагер и още служат под прозорците на президента на мястото на бившия мавзолей. Бараков дори поиска от Висшия съдебен съвет отстраняването на главния прокурор Никола Филчев. Тогава на медиите бе съобщено, че Бараков е осъждан три пъти, но е реабилитиран заради изтекла давност. "Крадците да не стават обвинители. ВСС е административен орган и не може да контролира прокуратурата", коментираха тогава от пресслужбата на ВКП.

Изнесена бе информация и за въоръжението на прокудените отци. Ченгетата прибраха внушителен арсенал от Инокентий, от бившия­ игумен на Роженския манастир Йоан, известен като Брат Джон, и от Камен Бараков. Тримата притежаваха общо 15 скъпи пушки и пистолети от реномирани марки. Оръжието се оказа законно.

Докато прокуратурата въвеждаше и извеждаше свещеници, в района на Банско бе извършено убийство. На 22 юли край манастира "Св. Панталеймон" над село Обидим свещеници убиха по изключително мъчителен начин 66-годишния ставроиконом Стефан Камберов на църквата "Св. Троица" в Банско. До престъплението се стигна след сблъсък между привърженици на дядо Максим и алтернативни свещеници за манастира. Подсъдими за зверското убийство са двамата свещеници Малин Сакарев и Борислав Еринин, служители на каноничния Свети синод.



"Църквата препоръчва да не мразим грешниците, а греха



Искам истината да излезе", заяви по този случай пред съда Неврокопският митрополит Натанаил. Присъди още няма по случая.

Владиката Натанаил си има главоболия и с друг тип престъпления - неотдавна 63-годишният свещеник Кирил Папудов от петричкото село Кладенци бе задържан, след като за пореден път в дома му намериха над пет килограма изсушен канабис, подготвен за продажба. Митрополитът се закани да го разпопи. Отецът обаче се оправдава, че индийският коноп е производство на жена му, която лекува със стръковете болните си колене.

Въобще измами, убийства, наркопроизводство. Не липсват и по-пикантни истории, сквернящи религиозните чувства на православни и мюсюлмани. И преди да застанат на пътя между ада и рая, погазилите земните закони ще трябва да минат и през чистилището на земния съд.