Пояснение. "Страстба" е грядущ фолк неологизъм от Страсбург; и от страстите български в него град - "страстите" да се четат в библейски смисъл, като изпитания и страдания свише.

Фактите. Село Гулянци. Винаги е предпоследно действие. Но гръмва! Пушка - във въздуха, и още тресва най-свободно, граждани, по муцуната на полицейски ахтанобил, брадвата на лице с пълноправно българско гражданство, но от привилегирован етнос. Самото лице се яви по телевизиите със следното обяснение: първо, гражданинът взел погрешка патрулката за такси, и второ, прицелил се в жена си, пък тряснал по колата, без да иска.

Както и да е...

Страсбург сигурно е затаил дъх при първата, недоуточнена новина за гърмеж. Дебнещите му ръчички са се запотили.

- Хаагаа! - викнал е той щастливо. - Май ще имаме нов случай на полицейски произвол над малцинствоо! Да не се окаже и военно престъпление, а, драга Хага? Първо ние ще го поразнищим, после ви го прехвърляме, ще черпите, ей!

Със свръхестествения си усет, който им изменя, уви, в повечето непривилегировани инциденти, гулянските полицаи, които в това време може би са се прицелвали във вакъл бицепс, доловили дискурса между правораздаващите центрове.

И подвили ауспух.

И с позорни тръткания на мръсна, но късна газ се понесли за кой ли път към спасителния уж етнически, а всъщност международно-съдов мир...

Позорният ужас от "страстбите" няма да спре и след последно действие (през 2007, евентуално). Кое ни излиза по-скъпо и ужасоносно - глобата в Страсбург или страстите на България в собствените й скромни предели?