Нашето училище е много добро. В известен смисъл елитно. Говорим европейски езици и учениците ни после напредват в живота. Имат и разни пороци в тоалетните и по улиците, но с младежта е така.

Аз съм единственият мъж в училището. Има още един, но по-добре да го няма. Преподавам изящен предмет и физическо възпитание. Добре преподавам. Интересно ми е. Представете си момче като дръвче. Или момиче. Цял випуск дръвчета. Нелоши деца. Бездуховни едни такива. Роботи. Но роботи без познания по елементарна физика. Двигателна култура - нулева. Едно право хоро не могат да изиграят. Не знаят що е перспектива. За рисуване да не говорим.

Такива ги поемам в началото. После ги хващам за ръцете, повеждам ги и нямате представа докъде ги отвеждам. Показвам им простори и пътища. Те растат пред очите ми и руменеят. Увличам ги и добиват здравословни спортни навици плюс траен интерес към изкуството. Не е за вярване, но рисуват. Дори и бандитчетата. Уча ги да се уважават. Отделям време да им помагам и по физика, защото учителят по този предмет е съвършено неспособен. Доста се влюбват в мен, но аз умея с много такт да постъпя правилно в разни ситуации. Целувам ги по бузите, когато ми падне случай. Обичам ги всеотдайно.

Имаме много свестни преподаватели. Не съвсем всички и не във всякакви аспекти. Почти няма привърженици на "Атака". Някои колежки слушат чалга, но за годишнината на Моцарт се наточиха класически. А и невинаги слушат чалга - само на купоните в учителската стая и понякога в кръчма. Но нямат пари и почти не ходят по заведения, освен когато ги заведат. Повечето преподават криво-ляво.

Разбирам се с почти всички. Търпя забележки безмълвно. Мислех, че няма база за тежък конфликт, но миналата седмица преразпределиха някаква икономия от календарната 2005 г. А като се явят пари - особено пред гладни хора, - ето ти казус.

Ръководството най-напред прилага широката морална плоскост: на всички по равно. Общинарите обаче не дават положителна санкция. "Премиите - настояват те - трябва да се разпределят по заслуги." И добавят нещо за европейски практики и манталитет.

Ръководството поема отговорност и се затваря на конклав.

След няколко дни - събрание с раздаване на премиите. На един - толкоз, на друг - повече. На някои - хич. За мен еди-колко си. Доволен съм, но малко се притеснявам. Готов съм дори да отстъпя парите някому.

Но колегата Скорпионов, нискоинтелигентен преподавател по физика, не получи никаква премия и се обиди страшно. Може и като мъж да се е засегнал.

- Защо - вика, - награждавате него, а не мен?

- Той преподава по два предмета - отговаря директорката, - негови ученици правят изложби...

- Е, моите засега не мога да ги приуча на изложби по физика. Но съм учител по сериозен предмет, а не тинтири-минтири. Къде е физиката, къде - физическото?

А всички знаят, че каквото са научили децата по физика, научили са го при мен, в часовете по физическо. В главата ми за секунда се вързаха хиляда казуса, но станах и обясних всичко това.

- Децата ме обичат - казах накрая.

- Именно! - Скорпионов се отключи на скандал. - Ти си педофил, открито ги лигавиш и развращаваш, чудя се как се търпи всичко това...

Нататък няма смисъл да разправям. Лош трип, с една дума.

Вечерта току пред къщи атакувах челно и носово един стълб. Спънах се в бордюра. Зъбите ми си промениха местата. Подочух някои неща за себе си. Доста се поолющих.

Но талантът ми от това не пострада.