Една епикриза броди из съдебната система - фалшивата епикриза на Никола Филчев, приписваща му параноя. "Документът" се оказа абсолютен парцал, менте отвсякъде. Ама наля гориво в медийния резервоар. Андрей Райчев например каза, че преходът е свършил, затова стават такива работи. И е абсолютно прав.

Защото епикриза (история на заболяването) наистина се пише след преход. На гръцки - epi - "след" + krisis, след кризата! Макар че krisis всъщност означава "решение". Примерно болният виси на косъм, решава се съдбата му. И след решението - да речем, че болният прескочи трапа - лекарят сяда и пише епикриза: така и така, нещастникът беше много зле, имаше такива и такива оплаквания, проведе се еди-какво си лечение, а заключителното мнение е, че човекът комай ще го бъде.

Нещо от този род. Психарии някакви. В епикризата се вписва също дали пациентът заема активно или пасивно положение в леглото. Ако мнителен пациент, не дай боже параноик, прочете такова нещо за себе си, положително ще реши, че го бъзикат на ориентация. А всъщност това е метафора - "заема активно положение в леглото" означава, че лежащият може да се изправи, стига да поиска.

Така че епикризи не трябва да се четат от непосветени, защото рискуват да си направят погрешни изводи. Особено ако хартийката е фалшименто. Някой си мисли, че разполага с доказателство за параноичен прокурор, а излиза съвсем друго.

Излизат някакви натрапчиви "документи", както и мания за лична разправа между висши длъжностни лица.

А най-странното е, че целият този епос, кой знае защо, се нарича "реформа в съдебната система". Ако не сме се объркали нещо и ние...