|
| Повечето младежи се страхуват да теглят кредити заради несигурната си реализация след дипломиране. |
Контрааргумент срещу това е големият брой студенти, принудени да работят, за да се издържат. Уви с предизвестен ефект върху академизма.
В последните години пред бъдещите висшисти на теория се откри нова възможност - тегленето на кредит. Повече от 6 са банките в България, които предлагат услугата "студентски кредит". Очакванията, че те ще предизвикат интерес, не се сбъднаха. Не без любезното съдействие на държавата.
Години наред политиците разтягат дъвката за сериозно облекчени и гарантирани от бюджета студентски кредити. Тази цел е залягала в не една и две управленски стратегии, размахвана във времена на политически изпитания. Нито един от тези "опити" не доведе до резултат. Провали се и последният проектозакон за студентско кредитиране, изготвен от кабинета "Сакскобургготски". Документът го добута до парламента, но не бе приет. За да се поднови обсъждането му, Министерският съвет трябва наново да го внесе. Ако го харесва. В същото време кредитите са финансов инструмент за гарантиране на достъп до образование и осигуряването им е регламентирано в закона за висше образование.
И с хипотетичното наличие на държавни гаранции пред студентското кредитиране у нас остава един сериозен проблем - липсата на яснота за бъдеща реализация и
възможности за
покриване на кредитите
Така студентите предпочитат да работят, вместо да тънат в страх от евентуална безработица и тежък кредитен хомот. Все пак вероятността търсенето на кредити да нарасне при облекчени с участието на държавата условия е по-голяма.
На това заключение навежда и опитът на банките сами да разработят този инструмент и без ясна държавна политика. Финансовите институции с неохота признават, че тази услуга не се ползва с особена популярност. Защо?
"Условията за студентско кредитиране не са така добре разработени, още не сме намерили най-ефективната форма. За разлика от нас западните банки
работят с други
модели за оценяване
на своите клиенти и с ефективно законодателство", коментира Галя Маринова, експерт от ДСК. Банката предлага студентски кредити от 1997 г. насам, като в началото е имало по-голямо търсене. От финансовата институция обясняват спада с масовото навлизане на потребителските кредити. За тях за разлика от студентския кредит клиентът не е задължен да казва за какво ще използва парите. По-гъвкави са и изискванията за обезпечаване на заемите.
"Студентското кредитиране не е от най-търсените, тъй като у нас няма облекчение на лихвените условия. За да се промени това, трябва да има облекчение на лихвените проценти, като те изцяло или част от тях се поемат от бюджета. Хубаво би било, ако държавата гарантира някаква част от заемите", убедена е и Ани Владимирова от СИБанк. Банката предлага услугата от 2003 г.
Сходно е мнението и на потребителите. 24-годишната Ива е категорична: "Като цяло по-неизгодно нещо от студентски заеми в България няма. Имах намерение да изтегля кредит, за да замина на студентска бригада. Исках да върна парите след 4 месеца. Наказателната лихва беше 5% и разбрах, че така щях да дължа огромни суми. Лихвите бяха много високи: в ДСК - 16,9%, в Райфайзенбанк - 12, 5%. Така че се отказах."
Показателно на фона на тези тенденции е засиленото търсене на кредити от младежи,
които смятат
да учат в чужбина
Това може да се обясни с очакванията за по-високи доходи и възможност за връщане на кредита. "Студентите активно търсят възможности за финансиране на следването си извън пределите на България. ПИБ допуска кредитът да се връща с гратисен период по главницата до 3 години. За да се подпомогнат допълнително студентите, предлагаме и издаване на кредитна карта с предварително одобрен лимит", коментира експертът Боян Боянов от Първа инвестиционна банка. Според него е обяснимо по-слабото търсене на кредити от студенти в български вузове. "Тук таксите за бакалавърска степен в повечето университети са ниски, с изключение на частните университети. Тоест те не създават големи проблеми на студентите", счита банковият чиновник. Според него заемите се използват главно за плащане на такси за платени магистратури и покриване на текущите разходи, съпътстващи следването (квартирни, храна и т. н.)".
КАКВИ УСЛОВИЯ ПРЕДЛАГАТ БАНКИТЕ
ДСК
Банката отпуска студентски кредит както за покриване на семестриалните такси, така и за месечната издръжка на самия студент. Размерът е до 15 000 лв. и/или 150 лева средства за издръжка в рамките на 9-месечна учебна година. Срокът на издължаване е до 7 г. Заемът задължително се обезпечава - чрез поръчителство или ипотека върху недвижим имот.
SG Експресбанк
Студентският кредит покрива такси за обучение, разходи за живот, разходи, свързани с учебния процес, пътувания, наеми и др. Минималната сума на заема е 500 лв., а максималната - 15 000 лв. Предлагат се два варианта за погасяване - с частичен гратисен период от 1 до 7 г. или без гратисен период - от 1 до 4 г. Лихвата за студенти, записани в университет, е 9,5%, а за колежаните - 10,5%. Иска се поръчителство от родителите. При усвояване на кредита банката удържа 60 лв. такса.
СИБанк
Кредитът е само за покриване на семестриалните такси. Парите се превеждат по сметка на съответното ВУЗ. Банката може да предложи 6 месеца гратисен период, като се изисква двамата родители да станат съдлъжници. Кредити до 1500 лв. се отпускат без поръчител, до 5000 лв. - с един поръчител или залог върху финансов актив. За кредит до 7000 лв. се изискват двама поръчители или ипотека, а за над 7000 лв. - или ипотека, или залог върху финансов актив. При предсрочно погасяване има комисионна 1.5% върху размера на погасяваната сума.
Първа инвестиционна банка
Заемите в тази банка се обезпечават с ипотека върху недвижим имот. Няма горен таван за размера на кредита. Заемът е с гратисен период най-много до 3 г., а срокът за погасяването му е максимум 30 г. Удържа се еднократна комисионна за управление на кредита - 1.5% от него. Комисионна има и при предсрочно погасяване.