ВИЗИТКА

Проф. Георги Бижков работи в системата на образованието от 40 г. 10 г. е бил декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ. Бил е просветен зам.-министър в кабинета "Софиянски". Председател е на комисията по педагогически науки към Националната агенция по оценяване и акредитация.



- Проф. Бижков, основателни ли са според вас неспирните критики към начина на подготовка на учителите?

- Критиките даже са твърде меки. Системата за подготовка на учители е безнадеждно остаряла - и като форма, още повече като съдържание. Във връзка с академичната автономия в последните години бе допуснато ненормално разрастване на мрежата от университети. Всички институти и институтчета станаха университети. И във всички, почти без изключение, се подготвят и учители. Това рязко снижи качеството на обучение - дори и в старите висши училища. И Софийският университет, и Великотърновският, и Пловдивският университет готвят огромен брой учители. Тече масово производство на педагози, без необходимата съдържателна и методическа работа в тази посока.

- Възможно ли е част от тези проблеми да се решат чрез намаляване на приема или въвеждане на минимален успех от конкурсния изпит?

- Държавната поръчка трябва да се преосмисли. По закон висшите училища получават план-прием за държавна поръчка само по акредитирани специалности. Но на практика това не е така. Независимо от дейността на агенцията по оценяване и акредитация МОН щедро дава прием - незнайно по какви критерии.

- Какво не достига в самата подготовка?

- Българските учители, изключвам началните и детските, при минимален брой часове по педагогика и особено по психология минават през вуза повече или по-малко формално, само и само да получат документ за учителска правоспособност. Това се случва, въпреки че с постановление е указано какви предмети да се изучават и в какъв обем. Почти напълно ликвидирана е и системата за квалификация на учителите. Бившите институти за усъвършенстване на учителите, създадени през 40-те години, постепенно се изродиха. Едно добро решение преди 10-ина години беше те да станат филиали или да влязат в състава на висшите училища. Вместо това и Софийският, и Варненският, и Старозагорският институт се разделиха. Създадоха се департаменти за информация и квалификация на учителите, които едва-едва кретат на гърба на трите университета. Натоварени са с функции, които трудно могат да бъдат наречени добри.

- Доколко адекватна е практическата подготовка на учителите?

- Още преди 20 години с решението всички учители да бъдат с висше образование подготовката на бъдещи учители се академизира, може би малко преждевременно и излишно. Превес получи лекционната подготовка, а възможностите за практическо обучение, за консултации в самото училище, за преддипломния стаж в пълния му обем намаляват непрекъснато. Намаляват заради огромния брой студенти и трудности по организацията, включително невъзможността да се заплати достатъчно добре на преподавателите, които се занимават с това. Учител, който има 20 студенти и още 20 ученици, не се чувства по най-комфортния начин. Това сложи спирачка. Има случаи на студенти в 4-и курс, които се готвят за учителстване, без изобщо да са влизали в училище.

А с подготовката по информационни технологии само губим време. Студентите, които в момента влизат, са компютърно грамотни. Няма нужда университетът да им показва - това е компютър, това му е мишката. Тук всеки преподавател трябва да е в състояние да ползва компютъра, но не като пишеща машина, а възползвайки се от възможностите му да подготви учебния материал така, че да стане достъпен.

- А ако се въведат по-дълъг задължителен стаж или изпитателен срок при наемане на учители?

- В много страни е така. След дипломирането си съответният специалист работи известно време - 1, 2, 3 години, и едва тогава получава сертификат, че може да работи като учител. Мисля, че у нас е малко рано за това - нашите власти още не са готови да сертифицират по такъв начин. Но частично този въпрос може да бъде решен от самите училища. Не е необходимо още с излизането от университета учителят да се назначава на постоянен договор. Защо договорът да не е срочен и въпросът да се решава по преценка на директора и училищните съвети, които ще се създадат с участието на родителите?

И още - кадровата политика трябва категорично да се департизира. Учителят не трябва да бъде подчинен на волята на самозабравили се областни и какви ли не партийни лидери. Това е пагубно за училището. Конкурсите често се печелят от "наши хора", които са близки на управляващите в момента и които не са се квалифицирали дори и час.