Не е тайна, че средното ниво на компютърна грамотност сред учителите е по-ниско от това на учениците. От няколко години насам работят програми за компенсиране на дефицита на този тип знания и умения у българските педагози и това е похвално. Добрата идея обаче на практика се проваля.

Компютърните курсове бяха обявени в началото на тази година, като желаещите да се запишат в тях учители бяха приканени императивно от директорите да се свържат с обучителите и да се запишат в съответните обучителни модули. Дотук добре, но всеки учител трябваше да потърси нужния брой колеги, с които да образуват група (оказа се, че обучителите изискват 10 души, за да я формират, защото и те имат "норматив" от минимум обучаващи се, за да получат възнаграждението си). След мъчителната фаза на "вътрешноучилищна самоорганизация" и издирване на обучител, който може да ви вмести в графика си, учителят трябва да преодолее още един проблем: средната продължителност на курсовете е 7-10 дни и те са само в събота. Дори мотивираният да се обучи учител изведнъж трябва да преглътне нелицеприятната перспектива в продължение на два месеца да има един почивен ден в седмицата. Алтернативната възможност, ако имаш късмет часовете ти да са само в една от двете учебни смени, е да преподаваш примерно до обед и да се обучаваш следобед - пак средно между 7 и 14 дни. Ще кажете: къде е проблемът, нали ако искаш да се квалифицираш, трябва да пожертваш усилия и време. Ето къде:

1. Част от учителите в големите градове (но не само там) са компютърно грамотни. Те обикновено (но не непременно) са по-млади, владеят чужди езици и вече ползват интернет. И тези курсове за тях са чиста загуба на време. Тази група учители биха отделили от свободното си време, за да придобият специфични умения, свързани с учебните дисциплини, които преподават (например както е в моя случай - страници на донори, финансиращи проекти, нужни за целите на обучението по "Свят и личност" в 12-и клас); или за да се научат да боравят с по-нови софтуерни продукти.

2. За колегите, които са в предпенсионна възраст и нямат никакви компютърни умения, нито пък планове да работят с компютър след пенсионирането си, курсовете са "безсмислено мъчение".

3. Квалификационните курсове се провеждат в N-ското училище (никой не плаща пътните разходи на учителя) независимо от това, че училището, в което преподавате в момента, има новооборудван компютърен кабинет с прокаран кабелен интернет.

Като учител мога да препоръчам следното:

- инициативата за подобни обучения да е задължение на училищните директори. Те имат автобиографията на всеки учител и най-добре знаят кой има нужда от компютърна квалификация;

- администрирането на допълнителната квалификация да е отговорност и работа на обучителите и инспекторатите на МОН, а не на учителите;

- да има процедура за сертифициране на онези учители, които имат някакви компютърни умения, и те да бъдат освобождавани от курсове;

- да се помисли за допълнително възнаграждение за онези преподаватели, които докажат съответните умения - според критерии, изработени с оглед на преподавания от тях предмет.