|
| Рой Медведев |
Рой Александрович Медведев е роден през 1925 г. в Тбилиси. Завършва педагогика и работи в Академията за педагогически науки в Москва. Започва да изучава сталинизма веднага след тайната реч на Никита Хрушчов от 25 февруари 1956 г., развенчала култа към Сталин. През 1970 обаче изпада в немилост, след като заедно с академик Андрей Сахаров пише открито писмо до съветското ръководство, призоваващо за демократизация. Дълги години му е забранено да пътува извън страната. Негов брат близнак е ученият Жорес Медведев, изгонен навремето от СССР и живеещ до днес във Великобритания.
"Сега" сe свърза с Рой Медведев по повод 50 г. от развенчаването на култа към Сталин. Това стана със съдействието на руския в. "Аргументи и факти".
----------------------
- Рой Александрович, успяха ли според вас за 50 години хората по света да осъзнаят цялата същност на култа към Сталин?
- И до днес не са успели напълно. Но не се чудете. Нито един исторически проблем не е бил бързо осъзнаван. Трябва страшно много време и за историците, и за политиците, за да осъзнаят напълно едно или друго историческо събитие. Навремето Дън Сяопин бе в Париж и го попитаха дали осъзнава значението на Великата френска революция за човечеството. И той отговори: "Оттогава е минало твърде малко време."
Разбира се, ние знаем много за култа, репресиите, страшните злодеяния и последствията на тоталитаризма не само за СССР, а и за целия свят. Но всички изводи все още не са направени.
- Има ли нещо, което още не знаем?
- Разбира се. Всяка година в Русия научаваме нещо ново около култа към Сталин. Например през последните няколко години научихме за унищожаването на Антифашисткия еврейски комитет през 1948 г. Членовете му бяха разстреляни тайно не само от света, а дори от самите съветски органи за сигурност. И съвсем доскоро го криеха, защото тук става дума за национален въпрос. Ще ви дам и друг пример - разстрелът на полските офицери в Катин през 1941 г. Това бе разсекретено едва по времето на Борис Елцин.
И до днес близо 80 на сто от документите, съхранявани в руския държавен архив с печат "секретно", още не са разсекретени.
- Защо?
- Не е минала процедурата. Тя е твърде дълга и тромава. С една дума, има да вадим още скелети от гардероба. И до днес е тайна архивът на политбюро - всъщност той само така се нарича, в действителност той е на Сталин.
Но много такива документи има и във Великобритания, и в САЩ. Много държави цели векове не разсекретяват документи. А Ватиканът например ги пази в тайна цели хилядолетия.
- Някой плаши ли се от това?
- Вероятно. Но аз съм далеч от кремълските дела. При Елцин писах писма да ми покажат някои документи. И официално ми отговаряха, че те още не са минали процедурата на разсекретяване. Явно са необходими някакви решения на най-високо ниво.
- Каква е според вас главната причина за възникването на култа към Сталин?
- Страшно много са. Но са същите, които родиха и Мао Цзедун в Китай, а между другото и Георги Димитров в България.
- Тоест, смятате, че в България е имало култ към Георги Димитров?
- Че как иначе? Нали имахте градове и улици с неговото име приживе, после му вдигнаха и мавзолей.
- Съгласен ли сте с твърденията, че култът към Сталин се дължи единствено на неговия характер?
- Не. Това е тенденция на която и да е радикална идеология - национална, религиозна или друга. Тя винаги се изгражда на някакви свещени писания, указания и т.н.
- Но нали поне според официалната история Ленин не е създал култ към себе си?
- Не е, но култът към личността на Владимир Илич съществува в Русия и до днес. Пример за това е мавзолеят. Вече може да няма Ленинград, но в Русия, Украйна и Казахстан все още има градове, носещи неговото име - Лениногорск, Ленинск...
- А не е ли Сталин просто продължител на идеите на Ленин?
- Разбира се. Той в голяма степен се оправдаваше с идеите на Владимир Илич. Кой създаде първите лагери, кой измисли червения терор? Не Сталин, а още Ленин.
- Можете ли да си спомните как чухте за речта на Хрушчов през 1956 г.?
- Бях тогава директор на селско училище в Ленинградска област. Десет дни след ХХ конгрес на КПСС събраха нас - районния актив, и ни прочетоха тайния доклад на Никита Сергеевич. Бяхме потресени, тръгнахме си с голяма тревога.
- Не подозирахте ли и дотогава какво се е случвало при Сталин?
- Аз знаех. Баща ми Александър Романович Медведев бе военен, политкомисар на дивизия. Арестуваха го през 1937 г. абсолютно за нищо. Но тогава прибраха 40 000 души, сред тях почти цялото командване на Червената армия, по обвинение в заговор срещу Сталин. Не го разстреляха, но го пратиха в лагер и той там умря. По-късно научихме и други ужаси. Върнаха се много хора от лагерите и ни разказаха потресаващи неща. С една дума, знаехме какво става, че у нас има диктатура, но не си представяхме истинските й мащаби.
- Как според вас стана така, че Хрушчов, който бе приближен на Сталин, изведнъж се обърна посмъртно срещу покровителя си?
- Това е нещо много необичайно. Няма аналогично събитие през целия ХХ век. Това е все едно папата да заяви, че християнската религия е нещо погрешно. Вярно е, че след смъртта си Сталин бе критикуван от много хора, но не открито. Никой не очакваше това да го направи самият генерален секретар на комунистическата партия.
- Защо според вас Хрушчов направи това?
- Мисля, че предимно от нравствени подбуди. Защото самият той е участвал в престъпленията на Сталин и е разбрал тяхната чудовищност, искал е да ги разкрие. Така обясняваше нещата Никита Сергеевич. И според мене може да му се вярва. Макар и участник, той не е бил инициатор на тези престъпления, следователно не е бил толкова опетнен. През 1935-1938 г. е бил първи секретар на Московския градски комитет на партията. Хрушчов е получавал изготвени от Сталин списъци с хора, подлежащи на арестуване. И ги е подписвал, не е могъл да не го направи. Но само толкова. Докато други функционери като Лазар Каганович лично нареждаха репресиите. Вярно, имаше и хора, които отказваха да сложат подписите си. Такъв човек бе Николай Вознесенски, член на политбюро и шеф на Госплан (комитет по планиране - б.р.). Но в резултат и той бе арестуван и разстрелян.
- Достатъчна ли бе според вас речта на Хрушчов?
- По онова време бе страшно много. Веднага заваляха възражения - не само от членове на политбюро, но и от западноевропейските компартии. Палмиро Толиати от Италия, Морис Торез от Франция бяха най-недоволни. Те нападнаха Хрушчов, че така не бивало, че заради него много хора започнали да напускат партиите им.
Важното бе, че Хрушчов сложи край на тоталитарния режим. Наистина, той го замени с авторитарен. Правете разлика. Днес например тоталитаризъм има в Иран, а авторитаризъм - в Египет. Ето това бе разликата между управлението на Хрушчов и Сталин. Веднага почувствахме разликата. Е, не можеше да се пише всичко, но поне между приятели можеше да се говори без страх, че ще дойде някой да те арестува.
Хрушчов отиде още по-далече. Докато през 1956 г. разкритията му бяха тайни, през 1961 г. на XXII конгрес на КПСС те бяха вече произнесени открито, бяха отпечатани в пресата. Изнесоха тялото на Сталин от мавзолея, преименуваха всички наречени на него градове.
- Искал ли е според вас да направи още нещо?
- Според мене да. Вече като пенсионер той разказваше, че искал да направи парламент - еднопартиен, разбира се, но със свободни избори, когато можеш да избираш не един, а различни кандидати. Искаше да реабилитира разстреляните от Сталин Бухарин и Зиновиев. Но не успя, свалиха го през 1964 г.
- Защо бе свален Хрушчов?
- Мисля, че най-вече заради това, че искаше да доведе докрай започнатия през 1956 г. процес. Но дори самият той не знаеше какво да прави, навлезе в задънена улица. Хрушчов не бе човек, който би могъл да намери изход. Не е възможен изход само с негативна информация. Трябва да има и нещо позитивно, на което да се крепи държавата.
- Смятате ли, че култът към Сталин в крайна сметка доведе и до разпадането на СССР?
- Безусловно. СССР се крепеше най-вече на идеологическа, а не на национална основа. В основата й бе не един, а цели четири култа - към Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. И когато тази идеология рухва, рухва и държавата=
- Често сравняват Сталин с Хитлер? Вие съгласен ли сте?
- Категорично не. По форма двата режима си приличат. Но хитлеризмът е радикален национализъм, а сталинизмът все пак е интернационализъм. Едната идеология е расистка, а другата - социална.
- Приемате ли твърденията, че враговете на СССР искали да задушат социализма и само Сталин с железните си мерки го съхранил, че при него имало велико строителство, макар всичко да е правено от лагерници?
- Не. Железните мерки съхраниха само радикалния социализъм. В Европа днес има повече социализъм, отколкото някога в СССР. Колкото до строежите - имаше ги и при Хрушчов, там вече работиха свободни хора. И не се строеше по-малко. Дори икономическите ни показатели станаха по-високи.
- Какъв е според вас броят на жертвите на Сталин?
- Трудно е да се каже. Много хора бяха убивани в лагерите, пък статистиката отчиташе съвсем друго. В моите книги споменавам твърдо - между 5 и 7 милиона политзатворници. Само тази категория жертви твърдя, че мога да преброя.
- Има ли днес според вас възраждане на сталинизма?
- Не. Това е невъзможно. Може да има хора, които демонстрират с негови портрети. Но Русия е различна от СССР, държава, устроена на коренно различен принцип. Хората като цяло имат съвсем друго съзнание.
|
| Хрушчов (вдясно) също бе съучастник, макар и не в голяма степен, в престъпленията на Сталин. |
Гуантанамо e като ГУЛАГ
винаги са ми били интересни, още от времето на "Огонек". 
.
На пътя до летище Шереметиево 2 има един голям билборд, на който пише нещо от сорта "Твоето обаждане връзва ръцете на терористите. ФСБ тел хххххх" Много познато ми изглежда. Както от миналото, така и от настоящето на "лошите". Просто тази модерна тема "терористи" дава едно напълно ново ... оправдание. 
