Привечер е. Самолетът се снишава над Дубай и пред погледа се разкрива странна за окото на източноевропееца гледка - широки и километрично дълги магистрали, осветени като централен булевард на голяма столица.
На лъскавото летище с десетки фрийшопове и тук-там изложени ролс-ройс или ферари за продан стоят десетки мъже от различни етноси с табелки в ръце в очакване на поредните туристи, привлечени от слънцето, морето и чудесата на малката държавица в Персийския залив.
След 10-ина минути шофьорът (индиец) ни стоварва в хотела. Бъбрим на български, а рецепционистът (бангладешец), дочул славянска реч, решава да ни заговори на руски, и то нелош... По-късно разбираме, че хотелът приема руски групи, а персоналът от гастарбайтери от различни азиатски страни полага титанически усилия да артикулира на техния език. Вечерта от ресторанта се понесоха руски песни и - изненада - "Телефонна любов" на Васил Найденов. Симпатична двойка българи - пианист и певица, допълваха интернационалния персонал на 3-звездния хотел.
В средата на април въздухът вече трепти в предчувствие на прииждащите летни горещини. Все още може да ходиш бос по пясъка, но трудно. Морето в залива е чудно солено - от тези, в които можеш да се изтегнеш, без да мърдаш и да оставиш вълничките леко да те полюшват, докато слънчевите лъчи галят тялото ти.
Дубай, а и донякъде останалите 6 емирства на ОАЕ - Абу Даби, Шаржа, Аджман, Ум Ал Кайуан, Фуджейра и Рас Ал Кайман, са топдестинация за море през зимата. Най-приятните месеци са от октомври до април. Над емиратите е 365 дни слънце, дъждът е истинска рядкост. През зимата е почти невъзможно температурите да паднат под 20 градуса. Водата в басейните през лятото се охлажда, а през зимата се подгрява.
Дубай трудно се вписва в представите за арабска държава - архитектурата е фантастична смесица от небостъргачи от бетон, стъкло и плексиглас,
приказни дворци, лъскави хотели
с оригинални форми и луксозни вили с равни покриви и ярки цветове. Стара арабска архитектура почти няма, тук-там са вдигнати нови в традиционен стил. Палмите и тревата са сочно зелени, отвоювани от пустинята с всекидневни усилия и много вода.
Усещането за арабска държава се губи и в космополитния микс от хора от различни етноси и националности. Арабите далеч не са мнозинство - като че ли индийските, пакистанските и иранските традиционни одежди преобладават над белите арабски кърпи и полички на мъжете (под които, казват, не носели нищо). ОАЕ има около 4 млн. жители, от които четири пети са чужденци. Населението на Дубай е около 1,1 млн., от които около 800 хиляди мъже! Емирствата са пълни с гастарбайтери от цял свят, а сред тях и няколко хиляди българи. Не че за повечето от тях тук е рай - заплатите в услугите са ниски, а и условията на живот - скромни.
Дубай има
и горещи почитатели, и критици
За едни е "пластмасова фантазия", твърде комерсиализирана, без собствена култура. Познат американец се оплакваше от липсата на театри и културни събития и критикуваше, че масовото развлечение било разходка из многобройните гигантски шопингцентрове (в които магазини имат всички световни вериги поради символичните вносни мита). Аз пък имах желание да намеря местното "стъргало", където хората се мотаят и пият кафе на открито. Е, точно такова няма. Дали поради културни особености или заради горещия климат, разходките са или в търговските центрове или в парковете, някои от които оградени. Паркостроителството е издигнато в приоритет - това са местата за семейни пикници през уикендите.
Почитателите на Дубай са много и възторгът им има основания - емирството си е поставило за цел с туризъм, търговия и бизнес да генерира повече приходи в сравнение с тези, които идват от петрола. И за целта се строи с гигантски размах, като най-голям шанс имат проектите, които са "най в света". А всичко това започва едва преди 30-40 г., когато страната е бедна и изостанала. Но пък има петрол и умни шейхове - абсолютни монарси в емирствата си.
Преди 3 месеца много араби за първи се овъргаляха в сняг - в
покрита ски-зона в най-новия грамаден мол
Трудно е да се преброят милиардите долари, инвестирани в туризма - голяма част от суперскъпите атракции се изграждат от компании на шейха. Дори само изреждането на местните "чудеса" е дълго. 7-звездният хотел "Бурдж ал Араб", издигнат на изкуствен остров, е с формата на гигантска лодка с издуто платно и вид на модерен небостъргач, а вътре е обзаведен в злато и ярки ориенталски цветове с пищността на арабските приказни дворци. От подводните му етажи може да се доближиш на едно стъкло разстояние до морския живот в Залива.
В строеж е и най-високата сграда в света (засега) - "Бурдж Дубай". Сред атракциите се нарежда и най-дългия пешеходен мост в света. В проект е и хотел под водата, до който ще се стига по тунел от сушата. Изгражда се Дубайленд - с копия на 7 чудеса на света. Сградите ще напомнят голямата пирамида в Гиза, висящите градини във Вавилон, Александрийския фар, Айфеловата кула, "Тадж Махал", наклонената кула в Пиза и Великата китайска стена.
Строи се усилено и на сушата, и в морето. Край най-популярния плаж Джумейра се вдигат небостъргачи с луксозни апартаменти и офиси, а в морето - архипелази от изкуствени острови с имоти за всеки вкус. Тъй като сушата извън пустинята е кът, компания на шейха изгражда острови във формата на палми, както и архипелаг от 300 частни островчета, които, погледнати от небето, представляват карта на сушата на земното кълбо. Най-евтиният се предлага на частни лица за 6,2 млн. долара, а най-скъпият - за 37 млн. долара.
Някои вече си задават въпроса: ще са достатъчни ли плажът и прясната вода за все повечето хора, идващи да живеят в емирството, предлагащо данъчен рай?
Да, данъчен рай. Няма данък общ доход въобще, налозите за фирмите са силно облекчени. И почти всички големи компании разкриват представителства тук. Повечето местни пък са твърде заможни, за да работят каквото и да било. И защо ли да го правят, след като могат други за работят за тях? Немалко от тях са фиктивни партньори във фирми, където се изисква и местно участие (тези извън свободните зони).
За разлика от много други мюсюлмански държави ислямските нрави в облеклото и поведението не се спазват стриктно. Може да видите жени с къси поли и потници, както и напълно забулени по арабски. Строго се наказва обаче неприлично поведение спрямо местните жени - снимане без тяхно съгласие или пък някакви неприлични жестове - нарушителите се глобяват солено и се депортират. Наказва се хвърлянето на боклуци по улиците.
Алкохол ще намерите само в баровете на хотелите в Дубай, но на доста високи цени. За жените обаче редовно има питиета от заведението.
Мъча се да се сетя, но май няма туристическа атракция, която да не се предлага в Дубай - всевъзможни спортове (емирството е домакин и на доста професионални турнири по голф, тенис и др.), СПА-процедури, аквапаркове, пустинни сафарита върху джипове, яздене на камили, вечеря в бедуинска шатра или на дървен кораб, разходки с лодки, гмуркане, храна от многобройни кътчета на света, огромна зоологическа градина и разбира се, услугите на най-древния занаят. Жриците му са много (сред тях и българки), но доста дискретни. Естествено имат негласната благословия на властите.
---------
Лесно е да се стигне до Дубай - до емирството се лети директно от 140 точки в света на крилете на 105 авиолинии, сред които е и българската "Хемус ер" от София. Лесно е и да се пътува до ОАЕ без туроператорска фирма. Резервирането на хотел може да стане по телефона или с имейл. Цените скачат, ако има някакъв шопингфестивал (а те са много) или голям празник. Хотелиерите приемат плащане кеш на място, а кола ще ви чака на летището. В Дубай хотелите с по-достъпни цени са в градския център, а в съседните емирства Шаржа и Аджман срещу същите пари ще отседнете край плажа. До тях се стига за минути с кола.
Виза може да получите на летището, прилична кола да наемете срещу 25-30 долара на ден, и то без местните дилъри да ви искат кредитна карта. Бензинът е на безценица, но глобите за нарушения - солени, и не си мислете, че ще се измъкнете - система от радари следи пътищата и ще намерят начин да ви накарат да платите. Такситата са на съвсем поносими цени.
------------------
|
|