Eто го и Трети март. Петък. Празнува се всенародно и все пак различно. Които са свободни - празнуват свободата. Които не са - също я празнуват, в аванс. Които са на власт - те пък празнуват властта. Защото Трети март е денят, в който България попада под българска власт. По онова време тя е разглеждана като някаква ничия земя, която е могла да стане (или просто да остане) владение на всеки кандидат - според усмотрението на великите сили. Една от тях взема инициативата и тя на Трети март минава под българска власт. И по-точно - част от нея. Други части пък в различно време попадат в друга власт.

От "онзи" Трети март в България освен високи сини планини, поля и плодни равнини, освен чернозем за оран, гора за отсичане, руда за копане, дивеч за отстрелване има и власт за владеене. Едно ново богатство - не природно, разбира се, но примамливо, реално и - най-вече - достъпно. И като всяко богатство и това почва да преминава от едни ръце в други. Преминаването, както е прието по тези места, е съпроводено с кални номера, трупове и най-черен оптимизъм (черен, защото тук светлото бъдеще за едни непременно е бедност и зандан за други). И всеки път то има някакъв гарант, ръководител или просто Голям брат. Това, което той гарантира, е, че с властта ще може да се злоупотребява на воля. Колкото им душа иска. Или колкото им кесията побере. А общоизвестно е, че властта винаги избира кесия най-голям номер...

За пред хора се проповядва, че



смените на властта са вредни за нацията



Прекъсвали се процеси, реформите буксували, кадрите се изнервяли. Но дали се сменя? И какво? Намерих един текст, който съм отпечатал преди четвърт век. Запомнил съм го заради неприятностите, които ми докара тогава. Двама големи началници бяха сътворили грозен, унизителен за обществото зулум. Прокурорът Ч. А. скришом ми показа документите, правих и разследване край морето. И тогава съм писал нещо за властта. Че тя е дошла от борбата и саможертвата на онези, "които са паднали, увиснали и изгорели и за твоето днешно положение, другарю началник! На онези с отрязаните глави, на онези с избодените очи, на стъпканите от копита, на удушените с чувал на главата, на изкълваните от гарвани, на онези от тунела под Отоманската банка, на легналите при Одрин и при Страцин. Тяхната чест и техните възторжени души са вградени в тази власт. И никому днес не се дава, за да я безчести!"

Като погледнеш - правилно написано, но и нищо особено. Не е "Големанов", не е "Службогонци", а пак звучи съвсем на място днес. Уж няма автор, дето да не си е помечтавал поне няколко реда, страничка макар да останат валидни още известно време, а сега ми е тъпо и горчиво, че след четвърт век на надежди, усилия и стискане на зъби тези редове си стоят като написани тази сутрин.



Защото властта дори кожата си не смени



Мисля, че не заслужавахме това!

Но само от мисълта за някакви смени властта в България разви някакво ускорено кръвообращение, светкавичен метаболизъм: бързо плюска, бързо се налива, бързо гние, бързо се вмирисва. За сравнение: от непредпазливо открехнатите покои на съдебната власт се разнесе такава воня, каквато едва ли е имало под юргана на който е да е кадия в онази империя с глинените крака. И там, както навсякъде във властта, гангрената се качва към сърцето. В такива случаи (на гангрена) всеки хирург ще ви каже, че трябва да играе ножът. Но когато става дума за властта, самото споменаване на нож е безумие. Има ли такава идея, тя първа го изважда. А и гангрената при нея е вид самозащита - миризмата прогонва мнозинството от желаещите да я приближат. Остават онези, които не са гнусливи и имат здрави стомаси. И те са, които после ни разказват играта. Друг въпрос е какво й е на Европа, като си отворим прозорците.

На 128-ата си година



властта в България е застрашена само от птичи грип



- поради многото прелетни птици, които се подвизават из нея. Но познавачите на нейната природа твърдят, че нея болестите не я застрашават реално. Преболедувала е всичко, което може да се боледува в Европа, и пак си е останала власт. Изкарала ги е на крак - по 40 и 50 години всяка. И въобще не е вземала болнични. Както се и полага в една страна на столетниците. Днес пък друго просто не й остава - при тази здравна каса, която самата тя извъртя. Големият въпрос, от който сега изцяло зависи бъдещето, е: когато властта боледува, може ли да се зарази народът?