"Защо искам да съм... като Левски!" Всъщност не става въпрос за мен. Това е цитат от един български филм (няма значение кой). Даскалът, очевидно прост, трябва да зададе тема за размисъл или отговор на литературен въпрос. На простия учител обаче му куца въображението и затова казва следното (по памет): "Днес темата, върху която ще пишете, ученици, е следната: "Защо искам да съм… (рязко се обръща и посочва към поредицата от портрети на възрожденци и революционери над черната дъска) …като Левски!" Единият от учениците прошепва заговорнически на съседа си по чин: "Миналия път беше "…като Ботев".

На тъпите въпроси би следвало да се отговаря брутално и нехуманно, без да се щади авторитетът. Както направи моя съученик от 8-и клас Джони Сбръча - врачанин естествено. На въпроса "Защо Ахил остава пред стените на Троя?" той написа блестящия труд в едно изречение "Защото е тъп, колкото е тъп този, дето задава въпроса… ха-ха-ха. Подпис: Сбръча." Имайте предвид, че момчето си беше доста интелигентно, точно толкова, колкото и честно. Писаха му тройка, за да не се разчуе. После подмолно му стъжниха ежедневието. Несправедливо действие и от двете гледни точки - погазена честност (на ученика) и погазено достойнство (на учителя).



Честността и достойнството отсъстват от днешния национализъм,



който ни се навира през ефира в домовете. Това най-много си личи, когато се използват националните символи и празници за лична употреба. Точно тогава лъсва една много миризлива истина за претендентите за народната любов: в показния национализъм не присъства най-важното - проект за нацията. С приватизация под масата на имена като Левски и Ботев не можеш да поведеш един народ. Не е достатъчно и да се правиш на Гьоринг по време на митинги. С лозунги "Долу!" може и да постигнеш някакво разрушение, но след като бъде бутната една къща, тя трябва да се построи наново, а то това не става с думи.



Национализмът не е пенкилер



Особено в този вид, в който ни го рекламират днес от митингите. Продуктът, който ни предлагат, по-скоро се нарежда до виртуалните заблуди на сугестивни хранителни добавки и фетиши, с които твърдят, че ще ни минат всякакви болести - "шлемник байкалски", "златно чудо", "наколенникът на д-р Ливайн". Видите ли, щом сложим в сърцето си думата "национализъм", щом излезем и протестираме срещу всеки, който е на власт, и - хоп - държавата ни ще се промени и ще стане по-добра, справедлива (и само за българи).

Зачетете се в програмите на т. нар. националистическите партии. С изключение на речника не намираме абсолютно нищо по-различно от другите партии - образование, законност, медицинско обслужване, работеща съдебна система, бля-бля-бля. Това го слушаме от 15 години. От цялата идейна яловост на кресливците ние чуваме единствено думата "против". Защото когато не можеш да съзиждаш, рушиш. Против циганите, против турците, против хомосексуалистите, против премиера, против слънчевото затъмнение, против брауновото движение.

Ние всички виждаме какви са проблемите на обществото ни и виждаме защо нещата стават трудно. Така е, защото цялото общество е обхванато от плесента на корупцията и вече е невъзможно само да се освободи от тази хватка. Слава богу, че алтернативата, към която се движим - ЕС, - ни притиска с моркова и тоягата и мухълът лека-полека започва да се гърчи.

Разбира се, риториката на "Атака" е и против ЕС, защото с нещо трябва да са различни.



Носталгията е много оборотна стока



и волните депутати я размахват - ние сме велик народ, ето Симеон, Левски, Стамболов, Одрин, Люлебургас, Шипка... Дайте ни АЕЦ (който е построен от чужденци, бай дъ уей) и ние ще се оправим сами. Непослушните ще копаят уран, злато и нефт (какъвто нямаме) и верните на фюрерите ще живеят като достойни българи.

Да, светът познава такава практика - ето Албания близо 40 години се оправяше по този начин. Северна Корея също. Но не мисля, че Албания на Енвер Ходжа и Корея на Ким Чен Ир са пример за нас. Вие само попитайте на улицата: "Ей, ще живееш като севернокореец, но ще бъдеш достоен и горд българин. Ще гласуваш ли за мен?" Не, това категорично не е проектът, който българите искат за себе си.

Светът е малко по-различен от това, което волно ни се представя като национално бъдеще. Ако ще да се заврем в Темната дупка, пак ще сме част от световните процеси. Ако ще да веем знамена, големи като за Гинес, пак попадаме под тенденциите за денационализиране на държавите. Суверенитетите дори на най-големите държави стават зависими от необратимите процеси на глобализацията и ако някой псевдопатриот си мисли, че това ще ни прескочи, докато се снишаваме по националному, много се лъже. Близката ни история има много примери за това.



Да, България има нужда от национална идея,



национален проект, който не само да ни съхрани като достойна общност или в каквото там се трансформира нацията, но и да ни поведе и да привлече към себе си повече хора. Просперитетът е може би ключовата дума в случая, защото проспериращата държава привлича като магнит всички, които се колебаят да се самоопределят като произход, културна и национална принадлежност. Но това е само рамката. Идеята е тази, която може да запали огъня в хората.

Ето това липсва на псевдонационалистите - идея за държавата и нацията.

Държавата това сме ние и ще си я подредим сами, когато някоя идея ни запали да станем общност, а не индивидуалисти, които гледат да оцеляват по единично. Става въпрос дори за дребните неща. Спирането на новините на турски език няма да почисти градинките пред блока. Забраната за изучаване на родния език на малцинствата няма да накара българите да спрат да купуват крадени стоки. Нито "Атака", нито "Гвардия", нито ВМРО могат да ни накарат да се обединим в национален идеал, защото противопоставянето и разрушението не са обединителен знаменател.

"Аз приватизирам Левски, т.е. аз съм... като Левски" е идея. Първо, защото никой от тези лидери не може да бъде като Апостола, второ, защото времето е съвсем друго.

Давате ли си сметка, че



ако Левски беше жив днес, щеше да бъде враг номер 1



на всички тези, които се наричат националисти и гушкат името му с плам в очите. Щяха да го обесят отново, защото неговата идея е съзидателна, а неговото дело - възпламенително. Щеше да е враг, защото е "за" повечето неща, "против", които са "Атака" и производни. Спомнете си думите му: "Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му. В нея (демократичната република) всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е..."

Добрият национализъм не може да бъде срещу определени групи от хора, той може да бъде против определена система, която руши просперитета на нацията. Ние не сме честни сами към себе си. Наричаме се толерантни и пишем в конституцията, че всеки има право да изучава майчиния си език, но в същото време не позволяваме това да стане. Това се нарича страх. Пагубният страх за самооцеляването се ражда, когато няма идея. Ако идеята ти е по-силна и пленителна, то няма защо да се притесняваш. Ако има какво да предложиш на хората, те сами ще те последват. Може би затова Апостола е магнетичен и всеки гледа да си го приватизира.

Аз не бих могъл и да си представя, че мога да съм като Левски, но поне да имах частица от неговия жар, за да си върша работата със сърце, както той я е вършил. Да имаше всеки поне толкова плам и човещина... Тогава нямаше да имаме нужда да атакуваме каквото и да е. Особено нашите братя от други религии и етноси.