В две съседни с Русия страни започнаха предизборни кампании. Жителите на Беларус ще избират президент, а украинците - нов парламент, в политически план по-значим от сегашния.

На пръв поглед ситуацията в двете страни е противоположна. В очите на Запада Украйна, въпреки помътнелия революционен блясък, все още се класира в категорията "демократични надежди". От своя страна Беларус твърдо се е окопала сред одиозните режими. Русия е на обратното становище - за нея братски Минск е желан антипод на неприятелски настроения Киев.

Двумерната система "демокрация - недемокрация" или "прозападен - проруски" наистина върши работа в разгара на идеологически сражения. Отмине ли обаче вихрушката на боя, става ясно, че общото между Украйна и Беларус надхвърля предишните представи.

Двете държави представляват днес ядрото на "междинна Европа". През последните години Централна Европа се скри под крилото на НАТО и ЕС и така успя да се отърве от своя "междинен" статут. Западните покрайнини на ОНД обаче, напротив, се изплъзват от опеката на Русия. При това ресурсът за разширяване на атлантическата общност засега е изчерпан, докато Москва въпреки заканите си все още е безсилна да възстанови политическото си влияние. В обозрима перспектива регионът в преход ще трябва да реши трудна задача - как да се развива между конкурентните центрове на притегляне.

Защо включваме тук Беларус, направила наглед своя избор в полза на съюзна държава с Русия? За десет години интеграция "бащицата" Лукашенко, намерил подслон под руския чадър, успешно изгради своеобразна национална идентичност въз основа на противопоставяне с Русия. Сиреч Беларус на президента Лукашенко е нещо като Русия, само че къде по-добро. Използвайки психологическата нужда на Москва от "по-малък брат", беларуският лидер получи специални икономически условия, без да даде в замяна нищо, което наистина засяга държавния суверенитет.

Лукашенко осъзнава, че неговото "икономическо чудо" зависи от специалните условия в търговията с Русия. Те са му гарантирани и занапред, защото е ясно, че всеки друг управник в Минск, бил той комунист или националист, ще бъде приет в Европа с разтворени обятия. Статутът на парий в очите на Запада, от друга страна, парадоксално осигурява стабилност на беларуския модел. И тъкмо ЕС е на първо място сред търговските партньори на Беларус за 2005 година.

Украйна е по-очевиден пример за "междинност". Борбата между силите, ориентирани към различни центрове на влияние, там се води публично и открито. Лукашенко обаче успя гръмогласно да се кълне във вярност на Русия, а фактически да се дистанцира от нея. Юшченко се опита да стори обратното - да се втурне към Запада, като запази мащабните субсидии от Москва за украинската икономика. Защо е разчитал на успех, остава само да гадаем. При всяко положение Киев едва сега осъзна колко е необходимо "да си напишеш трудното домашно" и чак тогава да мислиш за демонстративни действия.

Балансът, създаден от Лукашенко, не може да се постигне в други условия, а всъщност няма и нужда. Ако обаче в Украйна вземат реванш силите, изгубили играта преди година и половина, това може да означава не крачка назад, а обратното - нови възможности. Една победа на "проруските" сили надали ще промени нещо в самоидентификацията на страната, но ще изглади геополитическата деформация, опасна за "междинните" държави на етапа, в който се оформят. За Украйна е твърде необходимо не да стане лидер в Общността на демократичния избор, не час по-скоро да влезе в НАТО, а да създаде благоприятни условия за собственото си социално-икономическо развитие. Едва тогава суверенитетът й ще започне да добива реални форми. В противен случай за "междинните" държави остава една-едничка роля - да бъдат източник на раздори между могъщите им съседи.

В разгара на избирателните страсти в Украйна през 2004 политологът (беларуски впрочем) Юрий Дракохруст вярно отбеляза, че една победа на Виктор Юшченко ще стане голямо разочарование за Запада, както за Русия - победа на Виктор Янукович. Първата част от предсказанието вече се сбъдна. За втората ще почакаме до изборите.