Към темата ме насочиха първо група ученици от 12-и клас по време на час по свят и личност. Докато обсъждахме казуса "Социални шансове и социални неравенства", една от ученичките задълго взе думата, споделяйки с комична за мен (все пак ЕГН-то й започва с 88) носталгия "колко е било интересно "по Татово време", когато е имало



пионерски организации

и богати кръжоци



по "какво ли не". Трогателните мисли на момичето въпреки аргументацията в стил "мама ми е казвала" бяха лишени от патос и доведоха до някои доста прагматични питания от страна и на останалите в групата. Ето някои от тях, които си записах буквално:

Защо днес никой не "си мърда пръста", за да предложи нещо "интересно за правене" (кръжок по фотография примерно или курс по гримиране), което ние, учениците, да не плащаме, поне като материали или да плащаме само частично? Всички говорят за опасности от наркотици и престъпността, но никой не се интересува от това какво правим в свободното си време (най често "висим" по кафета и интернет-игрални зали)? Затлъстяваме, а спортната база в училище не е "цъфнала и вързала", така че не може ли училището да сключи договор с някой фитнесклуб или плувен басейн, така че да спортуваме повече? На Вас, госпожо, колко ще Ви плащат, за да ни направите обучение по проектите (по свят и личност) и на английски език?

Връщайки се в учителската стая, си спомних за висящия от няколко дни на информационното табло "Проект за наредба за държавните образователни изисквания за извънкласна и извънучилищна дейност" с бележка от директорката: "Колеги, моля, запознайте се с документа и коментирайте". Ще се опитам да споделя накратко мнението си.

Целите и замисълът на бъдещата наредба звучат повече от добре и са насочени към поощряване на творчеството, компетенциите и уменията на учениците. Всички са ориентирани към оригинални и модерни методи на работа и за учителите, и за децата. Авторите са се постарали да очертаят прилична схемата на едно адекватно за пазарното ни общество и полезно за младите хора организиране на свободното им време. Това, което "разваля пейзажа", е последната половинстранична Глава пета на проекта. Тя, както можем би се досещате, регламентира финансирането на извънкласните и извънучилищните дейности.

Краткостта на тази последна част от наредбата е просто обяснима -



финансиране почти

не се предвижда



И тук идва ред да споделя своето и това на други колеги огорчение, напълно съзвучно с въпросите на учениците: защо никой в системата на МОН не се досеща, че творческите изяви на ученици и учители не могат да се случат само "с гол ентусиазъм" и (кораво)сърдечни пожелателности? Докога учителите и училищните ръководства ще имат само "вменени и регламентирани" с подзаконови нормативни актове "задължения", на които не съответстват никакви "права", да не говорим за други - например финансови "екстри"? Крайно време е МОН да започне да се държи като "истински" работодател, а именно интелигентно да насърчава свободната конкуренция - на идеи, качество на работа и резултатност, в българското училище. Няма да е зле да се предвиди целево финансиране за онези директори, учители и ученици, които наистина искат, знаят и могат да направят нещо смислено в образованието, като се въведе и някакъв модел не само на стандартизиране, но и на оценка на техния труд.

И докато чакаме да дойде този хубав ден за българското училище, не ни остава друго, освен да слушаме най-много с незлоблива ирония как днешните гимназисти предават спомените на мама за едни по-богати и по-смислени училищни времена.