Мария Антова е зам.-министър на образованието през 1996-1997 г. Няколко години е ръководила дирекцията на МОН за професионално образование. От 2002 г. е зам.-председател на Националната агенция за професионално образование и обучение. Агенцията е лицензирала и контролира около 300 центъра за професионална квалификация, изготвя списъка на професиите и определя държавните изисквания за обучението по тях.

-	Г-жо Антова, напоследък се дават все повече пари за квалификация на безработни, а като че ли не се прави достатъчно училищата да не произвеждат такива.
-	Не бих казала, че не се взимат мерки. Просто проблемът е комплексен. Защото не става дума само за усилия от страна на училището, става дума за усилия на държавата, за повече работни места, за прогнозиране на необходимостта от обучение по професии, за които ще има търсене. Много трудно се правят подобни прогнози, за да може да се планира приемът в професионални училища. Например ако в Разград след 5 години трябват 30 души, получили квалификация в сферата на производството на козметични продукти, те още сега трябва да бъдат приети в такива училища. Това не се получава за съжаление. Обяснение тук може да се търси и в недостатъчната заинтересованост на работодателите.
-	Но работодателите постоянно се оплакват, че не ги питат.
-	Работодателите казват: не знаем на какво ги учите, но резултатът не е добър. На това обикновено отговарям: не е добър, защото не знаеш. Ако работодателите участват, когато правим стандартите за обучение по всяка професия, когато провеждаме практическата подготовка, ако дойдат заедно с нас да изпитат учениците, те непременно ще станат точно такива, каквито им трябват. Не може да стоиш отстрани и да казваш: ау, ама те не стават, без да си дал социалната си поръчка какви ги искаш.

Напоследък работодатели казват: ще си внесем работници от чужбина. Няма български шивачки - ще внесем от Тайван, няма строители, ще внесем от еди-къде си. Проблемът не е, че няма обучени. А че работодателите предоставят такива условия на труд, че хората предпочитат да се хванат на каквато и да е друга работа.

-

Създадоха се много частни центрове за професионална квалификация за възрастни, а право да предоставят такава услуга имат и техникумите, и университетите. Не е ли твърде много?

-

Вярно е, че голяма част от училищата не са заинтересувани да се явяват на търгове за обучение на безработни, макар да имат големи шансове да печелят, защото разполагат със собствена база и преподаватели, а това не оскъпява офертите. Но за липсата на интерес има обяснение. Първо, училищата априори имат право да обучават по професиите, по които приемат ученици. Това обикновено задоволява местните потребности с хора от тези професии и не е нужно да се плаща за същото обучение на безработни.

Този въпрос е свързан и с един мит - че от обучение много се печели. Парите, които остават като чиста печалба, не са големи. Специално създадените центрове печелят от провеждането на много курсове, а училищата могат да правят по няколко курса на един учебен срок. И трето - не е лесно да се работи с възрастни.

-	Да, но техникумите могат да обучават в по-гъвкави форми и младежи в ученическа възраст, които по една или друга причина отпадат. Използват ли се тези възможности?
-	Не мисля, че се прави достатъчно в тази посока. Очакваше се, че отпадащите ученици ще бъдат обхващани в т. нар. професионални паралелки и ще получават най-ниската 1-а степен на професионална квалификация, за да отиват поне на работа. Това обаче не се случва. Обясненията са две - в държавните професионални училища това е въпрос на държавен прием. Държавата, доколкото ми е известно, не възразява да подкрепя предложения за такива паралелки, но това не става, защото много трудно се набират хора. Учениците след 7-и клас ги получаваш почти наготово, а тези, отпадащите, трябва да тичаш по махалата и да ги събираш.
-	Защо България още е на едно от последните места в Европа по продължаващо обучение?
-	Трябва да уточним един детайл - европейската статистика отчита само това обучение, което работодателят плаща. Този процент е много нисък, защото българските работодатели все още не са разбрали колко лесно се връща подобна инвестиция. Много нисък е процентът и на хората, които сами финансират квалификацията си. По третата линия - обучение на безработни през Агенцията по заетостта, има достатъчно програми и бюрата по труда понякога дори се затрудняват да наберат курсисти. Тоест у нас в момента работи най-добре държавата.