Рамковата конвенция за защита на националните малцинства присъства внушително във все по-разгорещените дебати за българския етнически модел и неговото бъдеще. От едната страна Волен Сидеров сипе огън и жупел по Иван Костов за това, че неговото правителство ратифицира този документ. От другата страна пък ДПС, което взе да отвръща на атаките от "Атака", не пропуска случай да напомни, че България е страна по тази договореност и тя би трябвало да се спазва.

Създадената през 1995 г. и ратифицирана от нас през 1999 г. конвенция всъщност е един доста мъгляво написан и съставен от хиляди условности документ. Фактът, че към конвенцията има и обяснителен доклад, който пояснява какво се има предвид във всеки един член, доказва, че



нейното приложение в практиката е твърде проблематично



У нас нейното ратифициране се предхождаше от специално решение на Конституционния съд, който се произнесе, че тази конвенция не противоречи на конституцията ни, в която няма термин "малцинства".

При по-внимателен прочит на конвенцията няма как да не се забележи, че някои нейни текстове определено навяват на мисълта, че самото съществуване на ДПС в този му вид, както и част от неговата дейност противоречат на документа. В член 3 например се казва, че "всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право свободно да избере да бъде разглеждано или да не бъде разглеждано като такова". Активът на ДПС обаче на практика лиши мюсюлманите у нас от това право. Мнозина етнически турци например не желаеха да възстановят своите турски имена след 1990 г., но не видяха бял ден, докато не го направиха. Малцината, които все пак устояха на натиска, все още са в немилост от своите. Нелицеприятната политика на ДПС в това отношение може да се усети дори в някои публични изявления на негови лидери. Вярно е, че чувството за общност е много силно у българските турци и това трябва да се уважава. Но от друга страна, ако държавата ни се придържа към конвенцията, тя явно трябва да провежда политика, която да не позволява това чувство да води до капсулиране и нарушаване на правата на отделната личност. Защото рамковата конвенция защитава приоритетно



индивидуалните, а не груповите права на малцинствата



Още по-любопитен е член 7 от конвенцията, в който се казва, че страните по нея "осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията". Етническите турци у нас със сигурност имат свобода на съвестта и религията, донякъде имат и свобода на изразяването и на мисълта, но е факт, че нямат свобода на мирните събрания и сдружаването. В районите с компактно турско население просто няма друга партия освен ДПС. За това обаче отговорността не е само на движението, а и на всички останали партии, които са оставили тези райони да се превърнат във феодални владения на Ахмед Доган. Хората там не са виждали жив политик освен Сокола.

Този модел може би наистина беше подходящ за началото на 90-те години, когато етническите конфликти горяха в бивша Югославия. Днес обаче, когато сме в НАТО и на прага на ЕС, подобна схема е морално остаряла и нищо чудно да донесе проблеми в бъдеще. Всъщност тя вече започна да ни създава главоболия предвид влизането на "Атака" в парламента.

От друга страна,



не може да се отрече, че ДПС се държи умерено



по отношение на рамковата конвенция. Доган и компания се задоволяват с напомняния за нейното съществуване и не надигат глас за стриктното прилагане на всички нейни текстове, съзнавайки, че това ще доведе до проблеми. На практика единствената придобивка на ДПС за 7 години, откакто сме ратифицирали конвенцията, са новините на турски език по БНТ. Те са в съзвучие с член 9, ал. 3, в който се казва, че страните осигуряват "лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и използват свои средства за масово осведомяване".

Разумно е, че ДПС не настоява за прилагане на чл. 10, ал. 2 от конвенцията например. В него се казва, че "в области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако тези лица желаят и където това желание съответства на действителна необходимост, страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно, условията, които биха създали възможност да се използва малцинственият език в отношенията между тези лица и държавната власт". В обяснителния доклад към конвенцията се уточнява, че става въпрос само за отношенията с административните власти. Факт е, че в Кърджали например би могло да се докаже, че има действителна необходимост от ползването на турски език в администрацията. Там мюсюлманите са с достатъчно солидно присъствие, а голяма част от тях са необразовани и трудно говорят български. В тази насока е и чл. 11, ал. 3, където се казва, че в области като Кърджали страните по конвенцията се стремят "да разполагат традиционни местни названия, имена на улици и други топографски обозначения с обществено предназначение, също и на малцинствения език, когато е налице достатъчна потребност". Добре е, че ДПС не отваря дума за този текст. Не е много трудно да се досетим какво ще се случи, ако името на някоя от главните улици в Кърджали - "България", "Сан Стефано" или "Екзарх Йосиф", бъде изписано на табелка на турски. Едва ли фактът, че в турския се използва латиница, щеше да помогне много. Според конвенцията лицата, принадлежащи към малцинство, имат право да създават и управляват свои



частни заведения за образование



и квалификация, като това не предполага каквото и да е финансово задължение за страните. Идеята за турски университет или колеж обаче все още няма почва у нас и ДПС се съобразява с това.

Истина е, че правата на малцинствата са една много деликатна тема. Тя предполага различни тълкувания в зависимост от гледната точка, всяко от които може да бъде достатъчно добре обосновано. Затова и рамковата конвенция е толкова витиевато написана. Ще е най-добре, ако нашите политици я извадят от своя арсенал с аргументи и я споменават възможно най-рядко в своите прения. Ако се задълбае прекалено много в тази конвенция, това неминуемо ще доведе до конфликти. И тогава едва ли ще ни помогне особено много нейният член 21, според който нищо в нея не може да се тълкува като право на действие, противоречащо "на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите".

Нашенската рамкова конвенция я е написал Васил Левски, при това кратко, точно и ясно, без много-много обяснения. "Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение - било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички ще спадат под едни и същи закони." Това е написал Апостола в своята "Нареда на работниците за освобождението на България". Вече 128 години, макар и с някои тъжни изключения, ние успяваме да се придържаме към тази негова идея. Нещо, с което не могат да се похвалят някои от западноевропейските страни.