България се записа преди близо година да участва в европейско риалити шоу, но едва днес правителството намери време да прочете какви сценарии се съдържат в сключения на 25 април 2005 г. договор с ЕС. Главното условие, както във всяко подобно шоу, е участникът да се съгласи да бъде следен постоянно, за да се вижда във всеки момент какво прави в къщата (общия европейски дом).

Четец на днешното колективно слушане ще бъде министърката по европейските въпроси Меглена Кунева, която в неделя съобщи по БНР, че сценариите са четири: 1. Да ни приемат през 2007 г.; 2. Да ни отложат за 2008 г.; 3. Да ни приемат през 2007 г., но да ни приложат предпазни клаузи като на недозрели членове; 4. Да ни отложат за 2008 г. и пак да ни поставят под карантина с предпазните клаузи. Висш дипломат в Брюксел каза за в."Сега": "Не забравяйте и петия сценарий - още не са приключили ратификациите и всичко е възможно." Което ще рече забавяне и след 2008 г.

От древността се знае, че



истината е по средата,



и затова доближаването към нея трябва да започне с изключване на двете крайности - най-оптимистичната и най-песимистичната. Ясно е, че безусловно приемане на България през 2007 г. няма да има, защото поне в две от петте проблемни области, наречени "червени кутии", положението е безнадеждно. До изтичането на крайния срок за втория мониторингов доклад, който ще бъде огласен на 17 май, не може да се очаква никаква сериозна промяна нито в борбата с организираната престъпност, нито в областта на селското стопанство (ветеринарен контрол, безопасност на храните, платежна агенция). Този доклад ще препоръча кой от двата хоризонта - 2007 г. или 2008 г. - да се смята подходящ за България, а през юни Европейският съвет ще реши дали да приеме препоръката. Трябва да се случи някакво чудо - например, властта да вкара зад решетките няколко крупни бандити (вместо да бъдат отстрелвани) или именити техни покровители (вместо да дефилират по жълтите павета), за да направи впечатление на брюкселските сценаристи. Това е точно толкова невероятно, колкото хранителната индустрия изведнъж да придобие нови хигиенни навици, за да не я гледат гнусливо европейските контрольори. Простото отлагане за 2008 г. или дори за 2009 г. също изглежда безсмислено, защото лошите правни и санитарни навици са много трайни и за година-две няма да се променят.



Остават два реални сценария,



които най-добре подхождат на риалити шоу - влизане през 2007 г. или през 2008 г., но под строг мониторинг и с пускане в действие на поне две от трите предпазни клаузи в присъединителния договор. От средата на февруари зачестиха сигналите от Брюксел, че надделява мнението да не се чака до 2008 г. България ще бъде пусната в къщата на ЕС, но без достъп до всички стаи, и ще бъде държана в тясно помещение, докато всичките 25 страни не се уверят със своите камери, че е започнала да се държи прилично. Целта е да се научи на европейско поведение под възможно най-близък контрол.

По принцип, предпазни клаузи се съдържат в присъединителните договори на всички новоприети държави в ЕС, но никога не са прилагани. България, а заедно с нея и Румъния, ще бъдат подложени на терапия, която за първи път ще бъде изпитана пряко върху болнави държави и ще покаже дали действа оздравително. Написани са четири рецепти. Чл. 36 съдържа генерална предпазна клауза (рецепта). Тя предвижда, че до три години след приемането всяка държава може да предприеме защитни мерки, "ако възникнат сериозни и трайни затруднения, в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област". Тази клауза е предвидена за драматични ситуации и затова допуска намеса на брюкселската бърза помощ. "В случай на сериозни икономически затруднения и при изрично искане от заинтересованата държава-членка, Комисията действа в рамките на пет работни дни... Така приетите мерки се прилагат незабавно..." пише в ал. 2 на същия член.

Генералната клауза е за успокоение на всички, които смятат, че с приемането на България (и Румъния) ще бъдат поставени пред свършен факт. На практика членството на двете страни може да остане само на книга. Ще бъдат спрени всички преки плащания и обещаните 11 милиарда евро, заради които нашите управляващи се изпокараха кой да им бъде касиер, ще останат в брюкселското счетоводство като спестени пари.

Терапията на голямата тояга обаче е твърде радикална и нейната цел е да спаси не толкова пациента, колкото медицинския персонал. Затова по-вероятно е да бъде предписано лечение по



малките предпазни клаузи



Чл. 37 има за цел да защити вътрешния пазар на ЕС от нарушения по сектори, "които засягат икономическите дейности с трансграничен ефект". Интересно е, че тази защитна клауза "може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга". Това означава, че ако някой от двата следващи мониторингови доклада - на 17 май и на 22 ноември - включи алармата, България ще трябва да започне да гълта горчиви хапове още преди влизането си в ЕС. Това ще бъде нещо като ваксинация, за да не разнася после зараза в къщата. Най-вероятно санкцията ще е заради неспазването на европейските стандарти в хранително-вкусовата промишленост. Така например, в един от протоколите, които са неделими от договора, са изброени почти всички наши именити фирми от млечната промишленост като неотговарящи на изискванията.

Тъй като става дума за всички сектори, които могат да имат отражение отвъд границите на страната, на практика цялата външна търговия ще е под строго наблюдение. Прилагането на тази клауза би означавало капсулиране на страната в нейните граници до отстраняване на съответната нередност. България ще бъде сложена в изолатор и ако не упражнява достатъчно строг контрол по границите си с трети държави (нечленки на ЕС). Пропускливостта на българските граници в резултат на хроничната корупция означава страната да понесе санкции и заради затваряне на очите си пред транзитните превози. Колко може да продължи такава строга карантина? "Мерките се отменят, когато съответните задължения се изпълнят", казва лаконично договорът и добавя, че могат да продължат и след първоначалния тригодишен период. Фактически става дума за безсрочен мониторинг.



Най-загадъчна е обаче психотерапията,



записана в чл. 38. Даже опитни юристи в европейските дела се чудят как ще ни се отрази. Тя предпазва от "сериозни недостатъци или какъвто и да е неизбежен риск от настъпването на такива в България или Румъния при транспонирането, състоянието на изпълнение или прилагането на рамковите решения или на други съответни ангажименти, инструменти за сътрудничество и решения, отнасящи се до взаимното признаване в областта на наказателното право... и директивите и регламентите, отнасящи се за взаимното признаване на решенията по граждански дела". Лекарите обикновено пишат на неразбираем език и затова само специалисти проникват в дълбините на тяхната лексика.

На повърхността обаче излиза перспективата Евросъюзът да не признава решенията на българските съдилища както по наказателни, така и по граждански дела. С други думи, ЕС официално ще провъзгласи онова, което всички българи знаят отдавна: че където властва организирана престъпност, правосъдието отсъства. За чуждите инвеститори това ще бъде сигнал, че ако рискуват да вложат пари в България, Европа няма да им гарантира правна защита, защото българският съд няма да бъде продължение на европейското правосъдие. Така България ще губи не само обещаните й пари от бюджета на ЕС, но и парите, които биха й донесли частни инвеститори.

Каквото и да се случи,



в крайна сметка всичко се свежда до пари,



които държавата, частният бизнес и народът ще загубят. Това ще бъде остенът, който трябва да накара управляващите да се размърдат. Времето на хитруванията изтече. Евросъюзът няма да раздава пари, както са се научили някои бързо замогнали се у нас среди, а ще налага правила на поведение.

За да няма илюзии, че с временно снишаване, както ни учеше един бивш вожд, ще се предпазим от ветровете и после ще си я караме по старому, трябва да се напомни, че отвъд изброените защитни мерки започват да действат общите принципи за контрол и санкции в ЕС, валидни за всички държави, включително и за изрядните. В случай на нарушение (infringement) от някоя страна, останалите имат право да се оплачат в съда в Люксембург, който пък е упълномощен да налага глоби. Казано иначе, това означава, че когато влезе в ЕС, България може не само да не получи очакваните пари, но и да плати глоби. Което пък ни кара отново да си спомним заветите на цитирания вожд, който казваше: "Нема лабаво!"