Бай Георги се подпира на дувара на собствения си дом и се ядосва на себе си. Миналата година сял малко тютюн и царевица, а няма кой да му ги изкупи. "Сега се търсят пипер и зеле. Де да знаех това да засадя. А царевицата аз и животинките ще си я ядем", кахъри се той в монолог, като че написан от адаша му Георги Мишев. Откакто се помни, бай Георги живее в Хаджидимово, градче на около 25 км югоизточно от Гоце Делчев, почти до гръцката граница. Тук се е задомил, тук са се родили двете му дъщери, самите те продължават също да живеят в Хаджидимово.

Тази година я вземе някой лев от тютюна, я не. Изкупвачите още никакви ги няма, пък и дават едва около 3.50-3.70 лв. за кг. Цялата тазгодишна квота за община Хаджидимово, определена от правителството, е 860 тона. На нейния фон 400-те килограма на бай Георги, складирани в двора, са едно нищо. При парите, които е вложил, само ще му покрият някои дребни харчове. Добре, че е съпругата му. Всяко лято заедно с още към 200-300 жени от града и околните села тя прекосява границата и се цани за обща работничка при някой гръцки чорбаджия в земеделските стопанства около Драма. Берат маслини, копаят, садят.



4-5 месеца без почивен ден,



без трудов надзор и на практика извън всякакво трудово законодателство. Но пък се връща с близо 2000 евро накуп.

За хаджидимовци това са страшно много пари. Нищо, че толкова би получил гръцки работник и за едномесечна надница. "Те не че гърците са лоши, ами нашите гледат да работят повечко, за да вземат пари. И колкото там издържат. Някои стоят и по 6 месеца. Жената не харчи нищо в Гърция. Тя оттук си носи боб, едно-друго, там си готви и не купува нищо. Ей на, днес дойдоха пак гръцките началници да подбират хора за работа. Жената пак ще ходи, много е доволна, а и те я харесват как работи", клати одобрително глава нашият герой.

В Хаджидимово всички имат коне, но дали заразени от габровска пестеливост или просто по традиция, никой не ги подковава. "При нас конете си подковават само циганите. Щото, нали разбираш, те като краднат, трябва да са маневрени и бързо да се изнесат. Пък едно подковаване струва 15 лева, не ми се дават тези пари." Конят на бай Георги се казва Лиско. Стопанинът му гордо повдига едното копито, за да покаже, че също е без подкова.

Типично за Хаджидимово, където хората са горди и



никой не се оплаква от международното положение



или българските политици, и бай Георги също вини за проблемите основно себе си. Само по някое време, докато описва нещата, навежда съучастнически глава и подпитва: "Абе тези от "Атака" ще ги бива ли? Щото мисля да гласувам за тях на изборите."

В Хаджидимово няма местна структура на "Атака". Останалите партии живеят в дружба и сътрудничество. Кметът Георги Шопов е от СДС. Директорът на единствената общинска фирма "Инкес" Росен Митков е местен шеф на БСП. Председателят на общинския съвет Атанас Попадинов, също социалист, пък е собственик на централния хранителен магазин и на най-посещаваното заведение, също в центъра. Никой от тях не говори срещу другия.

Общината е една от десетте в най-тежко състояние у нас, но за това са виновни времето и лошото стечение на обстоятелствата.

И на този идиличен фон - изненада! Миналата седмица лоши хора разпространиха из цяло Хаджидимово и медиите в Гоце Делчев анонимка срещу кмета с един куп обвинения в далавери. Листовката е пусната навръх 2-годишнината от управлението на синия Шопов и го представя като облагодетелствал се от властта, придобивайки имоти и движимо имущество, а в същото време трупайки дългове от над 1 млн. лв. в общинската хазна.

Първата работа на Шопов пък бе да нареди на местното РПУ да разкрие автора. "Това е писано от хора, чието време е отминало окончателно и безвъзвратно", смята кметът. Той обаче не намеква, че авторите са в БСП, защото, както вече споменахме, политическият елит в Хаджидимово живее в разбирателство. Най-вече, че предишното ръководство на общината е оставило тежко наследство.

Кметът Шопов е главен герой и на още едно място. Той е в авангарда на борбата срещу гоцеделчевския бизнесмен Ангел Шербезов, който получи от правителството концесия за добив на инертни материали в местността Кокошките по поречието на Места. Шопов инициира граждански комитет срещу концесията, който твърди, че тя ще застраши здравето на хората и ще разруши околната среда, както и коритото на реката. Шопов включи в битката и колегата си Милетис Мавридис от съседната гръцка община Като Неврокопи.

От почти 2 г. общинското ръководство в Хаджидимово се чуди как да покрие споменатия в анонимката дълг от 1.005 млн. лв. Тъкмо върнат от бюджетния излишък някоя и друга хилядарка, лихвите пак увеличат сумата. Според еднаквите разкази на сини и червени в Хаджидимово малко преди да му изтече мандатът, предишният кмет Георги Аврамов решил да извърши едно предизборно дело.



Заложил общинско имущество



и теглил заем, за да дострои сградата на новото училище. Нейният градеж всъщност е почнат още през 80-те. Комунизмът обаче паднал и школото останало недовършено. Силите и парите на кмета Аврамов стигнали само за последния етаж.

В момента училището е като извадено от сюрреалистичен филм - сградата е като след бомбардировка, от едната й страна има игрище, а от другата дворът е изоставен и обрасъл с всякакви треволяци, а на целия този фон седи замазан и остъклен само четвъртият етаж, до който се стига по сложна лабиринтова конструкция. Известно време малчуганите учили в класните стаи на върха на тази съборетина, която при това дори няма издаден акт 16, докато м. г. инспектори от РИОКОС не запечатали цялата сграда заради опасност от срутване. Сега учат в останалите 6 училища в общината. Има и 3 детски градини с филиали по селата. 70% от общинския бюджет на Хаджидимово отиват за образование. "Като им осигурим горивото за отопление, като заделим пари за постягане на сградите, като купим ново оборудване за парното, тъй като сегашното е амортизирано, и парите свършват", прави сметката зам.-кметът Александър Белчев.

Според официалната статистика в община Хаджидимово живеят 11 500 души, от които 3200 са в градчето. Възрастното население представлява или бивши служители на някогашния завод-гигант за маратонки "Жоси", или бивши гурбетчии в СССР - всички обаче към днешна дата



преквалифицирани в работници на полето



Комшията на бай Георги се е трудил в руските дебри. Работил е чрез фирма "Метални конструкции" в Калуга. След демокрацията заедно с останалите си колеги от околността е набързо върнат в България, без да получи почти нищо за труда си. А има да взима $7800. Лъгали ги, че един ден ще платят. Годините минавали, "Метални конструкции" почти стигнало фалита, а хаджидимовци почти са се примирили, че няма да получат нищо.

Фирма "Жоси", чиито производства са на две крачки зад центъра на Хаджидимово, някога е зареждала цяла комунистическа България с маратонки. Изнасяла и в чужбина. Давала е работа на 1560 души. Бай Георги също е бил сред тях. При демокрацията е приватизирана от работническо-мениджърско дружество. То я затрива набързо. Днес от фирмата работи едно малко цехче с 200 човека. Те правят обувки на ишлеме за Италия, за което получават по 150-200 лева на месец. С две думи, ходят на работа основно заради социалния контакт.

В околностите има още няколко гръцки и италиански цеха за дрехи и обувки, където работят по цели дни още около 500 души. Хаджидимовци признават, че трудът там



не се отличава по нищо от описаните зловещи картини



в дупнишкото предприятие "Еврошуз", но понеже там все още никой не е починал от свръхработа, никой и не е тръгнал да прави истински инспекции.

Младите в Хаджидимово съвсем не бързат да бягат в големия град. Откакто миналия декември президентът Георги Първанов откри новия ГКПП "Илинден", който е на половин час пеша от градчето, всички са в очакване районът да се оживи. "Досега бяхме път без изход. Стигаш до границата и там шосето свършва. Сега нещата са вече други", обяснява доволно споменатият вече шеф на местния парламент Атанас Попиванов. Преди почти 80 г. на това място пак е имало граничен пункт, за което доскоро напомняли само останките от някогашния път. Днес от границата до Бяло море е само 1 час с кола и младежите в Хаджидимово отсега кроят планове през лятото да ходят за по ден на море в Гърция наместо по родното Черноморие.

Е, с откриването на новото ГКПП настъпили и някои неудобства за местните пуритани. Бай Георги разказва, че всеки петък от Гръцко започнали да прииждат мъже от тамошните близки села и малки градчета на секстуризъм у нас. Думите му удивително се потвърждават в хотелите на Гоце Делчев. Администраторките обясняват, че от петък до неделя стаите са ангажирани от гръцки туристи. А всеки новонастаняващ се грък наред с рекламните брошури и дипляни, ама ей така, между другото и съвсем небрежно получава на рецепцията и визитна картичка на регионалния мениджър за Гоце Делчев на най-известната ни агенция за манекенки.