Всички са виждали силуета на Нойшванщайн - една от фасадите му е прототип на замъка в заставките на филмите на "Уолт Дисни". Връзката му с приказното обаче далеч не започва с Холивуд - за строежа му крал Лудвиг II, наречен Безумни, се е вдъхновил от легендата за лебедовия рицар Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер.

Нойшванщайн е кацнал на върха на хълм в баварските Алпи, край градчето Фюсен, близо до границата с австрийската провинция Тирол.

Градежът на замъка с повече от 360 стаи отнема 17 г. - от 1869 до 1886 г., въпреки желанието на краля да приключи за 3 г. Входната сграда е построена първа и Лудвиг II се пренася да живее там.

Нойшванщайн е издигнат съвсем близко до замъка Хохеншвангау - резиденцията на баварските крале, където Лудвиг II е прекарал детството си, потънал в света на приказките за смели рицари. Той се възкачва на трона през 1864 г. - едва 18-годишен, и в началото е посрещнат с радост от баварците, уморени от психическата нестабилност на баща му Максимилиян II. Умира при странни обстоятелства през 1886 г. - удавя се в езеро.

В едно писмо на Лудвиг II до Рихард Вагнер младият крал разкрива желанието си да построи нов замък в автентичния стил на старите германски рицарски крепости. Кралят пише на великия композитор, когото той много е уважавал, че замъкът ще напомня за "Лоенгрин" и "Танхойзер".

Политическата причина за градежа е, че Лудвиг II на практика престава да е суверен, след като през 1866 г. Бавария в съюз с Австрия губи войната срещу Прусия, а в съюз с Франция - войната с Прусия през 1870 г. През 1869 г. кралят започва строежа на мечтания замък там, където ще бъде истински крал и ще се потопи в света на своите фантазии.

Нойшванщайн е декориран със сцени от средновековни легенди, включително любимата на краля легенда за лебедовия рицар, с когото той се идентифицира още от дете. Ричард Вагнер пише операта си, посветена на Лоенгрин, през 1850 г.

Идеите за строежа и декорацията са на Лудвиг II. Красотата на Нойшванщайн е ослепителна. По стените на преддверието на замъка е изобразена сагата за Зигфрид. Покрай мраморни колони се стига до Тронната зала. Тя била създадена по подобие на залата, в която Пърсивал съхранявал Свещения Граал. Решена е във византийски стил, облицована с карарски мрамор. Създателите са се вдъхновили от църквата "Света София" в Цариград. Редицата колони от порфир и лапис са били завършени в годината през 1886 г. - годината на смъртта на Лудвиг II. До платформата, на която е трябвало да бъде разположен тронът, стигат стълби от бял мрамор. Самият престол, проектиран изцяло в злато и слонова кост, така и не бил изработен никога. Платформата е обградена от изображенията на 12-те апостоли. Зад самия трон са изрисувани Исус, Дева Мария и Йоан Кръстител. Под тях са разположени шестте велики крале: Стефан от Унгария, Хенри IV, Казимир от Полша, Луи IX от Франция и Фердинанд от Испания. Под тях има позлатени фигури на лъвове - символът на Бавария. На тавана е изобразено звездното небе, от което се спуска огромен канделабър с 96 свещи, тежащ повече от 1 тон.

Кралската спалня е изографисана със сюжети от мита за Тристан и Изолда. Работният кабинет на Лудвиг II е в романски стил с филигранно резбовани дъбови стени. Четиринадесет резбари се трудили върху тях в продължение на 5 години. Украсена е с изящни гоблени, дело на прочутия Йосиф Айгнер, които илюстрират легендата за Танхойзер.

Залата за певците заема целия четвърти етаж на замъка. Освен картините по стените в нея има огромни позлатени свещници и висящи полилеи.

Всяка година 1.3 милиона души посещават Нойщванщайн - един от най-популярните замъци в Европа. От 1990 г. насам Бавария влага над 11 млн. евро за ремонт и поддръжка на замъка.