Ако видиш небостъргач в пустинята и не е мираж, значи си стигнал до град Шибам в южната йеменска провинция Хадрамаут. На фона на изгоряло до почерняване високо и равно като тепсия каменисто плато, което е напукано от дълбоки каньони, изведнъж изниква същински Манхатън. Смайващото е не толкова че някой е вдигнал високи сгради в пустинята, а че са от глина и стърчат там близо 600 години. Това са първите небостъргачи в света.

Чудото Шибам се е родило от упоритост, солидарност и съобразителност с цел разумно използване на оскъдните водни ресурси. Повечето сгради са от началото на ХVI в. Издигнати са от горделиви хора, чиято философия е да разчитат изцяло на собствените сили в затворена общност. Къщите им са изградени от тиня, глина и... изпражнения.

Небостъргачите на Шибам достигат 30-40 метра, като имат от 5 до 16 етажа. Строителството започва чрез поставяне на входна врата, около която израства сградата. Дебелината на стените в приземните етажи е от 1,5 до 2 метра. Високите етажи обикновено са боядисани в бяло с добавени цветни мотиви. Прозорците са от резбовано дърво. Имат едновременно художествено и практично предназначение: интересните геометрични форми радват окото и осигуряват вентилация. Градът е опасан от отбранителна стена с височина 7 метра. В нея има само един вход. Улиците са тесни и криволичещи, а по тях се разхождат магарета и кози. Хората се крият в прохладата на домовете си.

Според местната традиция всички членове на многолюдните семейства трябва да живеят на парчето земя на предците си в общ дом, който няма как да ги побере, ако не расте нависоко. Земеделската земя е малко и е много ценна. Затова се пази и не се превръща в терен за строителство.

Глинените къщи, разбира се, не са вечни. За да оцелеят колкото може повече, покривите им трябва да са с малка площ, за да не ги отмиват дъждовете. Когато ерозия започне да "изяжда" горните етажи, същият материал се събира и от него се възстановява сградата. Така първоначалният им вид постоянно се възвръща от руините. Глината за тухлите се събира в градините, оградени с диги и канали, които задържат водата колкото може повече. Само тази почва става за строителна кал, защото съдържа хумус, който има слепващо качество. Но трябва и още нещо: биологически материал, получаван от естествена тор и човешки екскременти. Този компонент се събира внимателно чрез специални тоалетни, при които урината, която е разрушителна за кирпича, се отделя от изпражненията, използвани не само в строителството, но и в земеделието. Всяка сграда е снабдена с нещо като сметопровод за екскременти, които падат в кошници. Те биват периодично събирани и отнасяни в нивите, където обогатяват пръстта. Така градът поддържа хигиена чрез безотпадъчна технология.

"Като огромен биологически организъм Шибам запазва жизненост чрез своята тайна алхимия. По този начин той възпроизвежда постоянно своя вид чрез затворен цикъл, като сам задоволява потребностите си", пише проф. Пиетро Лореано. Като архитект той е експерт на ЮНЕСКО, откакто градът е включен през 1982 г. в неговия списък на световното културно и историческо наследство. ЮНЕСКО набра средства за прокарване на водопроводи до всички жилища в града и помогна за реставрация на най-големите сгради, чиято поддръжка е трудна за обитателите им. Колкото и да е странно, Шибам отговаря на модерните разбирания за градска екосистема, която поддържа равновесие между човека и природата, пести вода и я рециклира за ново използване. За пустинните градове това не е въпрос на избор, а на задължение.