През 1817 г. двама английски капитани - Джон Ходжсън и Джеймс Хърбърт, потеглят с кораб от Англия за Индия. Заобикалят покрай нос Добра Надежда, защото Суецкият канал още го няма. Задачата им е да намерят "устата на кравата" - митичния извор на Ганг. Месеци по-късно двамата стават първите европейци, достигнали пещерата в ледника под връх Ганготри в Хималаите, за която дотогава се знаели само легенди.

Долу-горе по същото време, когато светът узнава за Ганготри, предрешен и подкарал стадо овце, Уилям Муъркрофт влиза в Тибет и става първият англичанин, изследвал бреговете на свещеното езеро Мансаровар в подножието на планината Кайлаш. Муъркрофт е безгрижен лекар, преквалифицирал се във ветеринарен хирург, който забогатял за кратко, но впоследствие изгубил всичко при опит да индустриализира производството на конски подкови. Това го и отвело в Индия.

Макар да бил съвсем близо, англичанинът пропуснал да забележи изворите на Инд, Сутлеж и Брахмапутра. Умрял от неизвестна болест на връщане от Бокхара - най-тайнствения от всички градове на Централна Азия по това време. За щастие записките му оцеляват и по стъпките му тръгват мнозина млади британски офицери. Заслугата да открие изворите на трите големи индийски реки обаче се пада на шведа Свен Андерс Хедин.

Междувременно по света се заражда своеобразна "речна" треска. Открай време Кралското географско дружество в Лондон смята, че откриването на извора на Нил е



"проблемът на всички времена"



В XIX век не са останали много велики географски открития за откриване, но за извора на Нил се знае толкова, колкото и по времето на древните гърци, които между другото изобразявали реката като бог със забулена глава. Това не дава мира на лейт. Ричард Бъртън, по това време 35-годишен и със завидна репутация на авантюрист. Струва си да бъде отбелязано едно негово приключение от 1853 г., когато Бъртън, издокаран като арабин, успява да се промъкне на поклонение в Медина и Мека. Арабите така и не се усъмняват в перфектния му арабски, един от многото езици, които Бъртън владее до съвършенство. (Негови са първите преводи на английски на "1001 нощ" и "Кама сутра"). Това му донася световна слава и когато Бъртън предлага да организира експедиция за търсене на митичното африканско езеро, откъдето се предполага, че извира Нил, поданиците на Нейно величество набързо събират необходимите средства.

През 1856 г. Бъртън потегля за Африка заедно с Джон Ханинг Спийк, стар негов познайник от злополучна експедиция в Сомалия. През 1857 г. двамата пристигат в Занзибар. Там наемат 36 африканци за носачи, 10 роби за носене на оръжието, 4-ма шофьори и един отряд балучи. В багажа им пътува желязна лодка на 7 части за изследване на езерото.

И тази експедиция тръгва злополучно като предишната. Още в първите дни Бъртън дочува как войниците се уговарят да ги ограбят. Мнозина дезертират, керванът се носи хаотично и когато носачите пожелаят, а на третата седмица двамата европейци са толкова болни, че често трябва да бъдат носени барабар с лодката. Далеч преди да стигнат средата на пътя, половината им запаси, предназначени за 1 г., са изядени или плячкосани. На 7 ноември 1857 г. двамата изследователи пристигат кожа и кости в Казе. Спийк е почти сляп заради очна инфекция и не чува с едното ухо заради друга инфекция.



Бъртън не може да върви



От арабите в Казе научават, че голямото вътрешно море, което търсят, не е едно, а са цели три.

На 14 декември със сетни сили стигат брега на Танганайка и дори влизат в езерото с малко кану. Пълна обиколка обаче е немислима, затова се налага да повярват на местните, че при езерото действително има река, но тя се влива в него, а не извира. Състоянието на Бъртън е вече толкова тежко, че той решава да се върне в Занзибар и да докладва за направените дотук открития. Спийк обаче иска да продължи и предлага да поведе малък отряд към другото езеро на север. 3 седмици по-късно той е на брега на огромна водна шир, за която е убеден, че е търсеният извор на Нил. Бъртън обаче отказва да му повярва без доказателства. Когато се добират обратно до Занзибар, двамата почти не си говорят. Все пак Спийк обещава да изчака връщането на Бъртън в Лондон и тогава заедно да обявят откритието. На кораба му обаче пътува познат журналист и както обикновено става в такива случаи



тайната е издадена



Когато Бъртън се връща, Спийк вече е получил благословия за втора експедиция до северното езеро, което ще получи името Виктория. Лейтенантът е толкова обиден, че заминава за Америка, където попада в Солт Лейк Сити и обявява тамошната комуна от мормони за свещен град от ранга на Мека. Това никак не помага на репутацията му, а Спийк тръгва към Африка през 1860 г., този път с кап. Джеймс Грант. 3 години по-късно в Кралското географско дружество се получава телекс, че изворът на Нил е открит на езерото Виктория. Спийк е посрещнат с овации. Споровете му с Бъртън обаче продължават още няколко години и накрая двамата си насрочват публичен дебат. В уречения ден Джон Ханинг Спийк се прострелва смъртоносно при лов на яребици и

умира едва 37-годишен

Спийк не е единственият изследовател на Нил с печален край. По времето на втората му експедиция из Африка шета и Дейвид Ливингстън, откривател на водопадите Виктория. По това време той проучва поречието на Замбези с намерението да го рекламира като търговски път. През 1866 г. все още продължават споровете дали Нил извира от Виктория или от езерото Албърт. Ливингстън става поредният учен, който тръгва от Занзибар, решен да прекрати разправиите. Маларията обаче го поваля и той прекарва 6 години в Африка без никаква връзка с външния свят. Съдбата му е толкова интригуваща, че вестник "Ню Йорк Херълд" наема Хенри Мортън Стенли (журналист и изследовател) да го търси. Хенри намира Ливингстън 2 години по-късно на брега на Танганайка и вместо да го върне в цивилизацията, двамата продължават да проучват северните брегове на езерото. На следващата година журналистът поема към дома, но Ливингстън остава, решен

да не напуска Африка,

докато не изпълни мисията си. Смъртта го застига на територията на днешна Замбия.

Докато в Англия люто се карат за Нил, френското географско дружество решава да сформира комисия за изследване на Горен Меконг. Наред с безспорната нужда от това проучване, френските географи имат и друга основателна причина да тръгнат към Меконг. Сънародникът им Анри Муо добива световна слава с пътешествията си по долното течение на Меконг и откриването на Ангкор Ват - най-големия храмов комплекс на света. Той обаче е изпратен там от Кралското географско дружество на Англия. Затова



французите решават да наваксат



Така през 1866 г. водачът на експедицията Дудар дьо Лагре получава допълнителната задача да открие гроба на Муо и да издигне надгробна плоча от името на Франция. Лагре тръгва от Сайгон с 2 канонерски лодки, 7 души екипаж и заместник-командир на име Франсис Гарние. За около седмица групата открива гроба на Муо и след като изпраща писмо на близките му с новината, продължава напред. Сега е широко известно, че Меконг на много места е неуправляема, но тогава Лагре и Гарние вероятно са се изненадали от водопадите в Самбор, а по-късно и от бързеите в Коне. Меконг все по-често показва характера си, а болестите повалят изследователите един след друг. В несвяст от тифа, един ден Гарние скача в реката. Изваждат го в последния момент. Изтощени, французите решават да зарежат Меконг и тръгват да се връщат през Китай. Гарние се възстановява и стига до Шанхай, но Дудар дьо Лагре умира по пътя и гробът му, по ирония на съдбата, остава неизвестен.

128 години по-късно, на 17 септември 1994 г. пътешественикът Мишел Песел, възкачен на дребно черно конче, достига естествен амфитеатър на 4975 м височина, някъде в огромната тибетска пустош до прохода Рупса-ла. От скалите капят 3 немощни поточета, които по-надолу се сливат, за да образуват



"реката-майка" на Азия



Така поне твърди самият откривател, спечелил си благосклонно отношение от Кралското географско дружество в Лондон. По петите му обаче е китайско-японска експедиция, която по същото време открива друг извор на Меконг на един от близките ръкави на реката. Китайците не прощават на Песел и през 1999 г. Китайската академия на науките категорично обявява, че изворът е на 5224 м в подножието на ледника, навестен от китайско-японската експедиция през 1994 г. Относно споровете, на географско-откривателския фронт няма нищо ново.

И изворът на Амазонка е дълго оспорван от 2 върха в Андите. Неговото откриване обаче става съвсем цивилизовано. Може би защото по това време хората вече са изпратили обикновен милиардер в Космоса на пътешествие, т.е. освен космически совалки вече имат джипиес и ваксина против жълта треска, а туристическата индустрия е превърнала местните племена от заплаха в атракция. Въоръжен с първите две, екип учени потвърждава през 2001 г., че изворът на най-голямата река в света е на връх Невадо Мизми (5597 м) в Перуанските Анди, на 700 км югоизточно от Лима. Сега на това място има прост дървен кръст, казват, че тишината е магическа, а до Атлантическия океан реката пътува разстояние равно на това от Ню Йорк до Рим.

Ако по-новите експедиции по Амазонка минават безкръвно (въпреки откритието през 2004 г. на дребна рибка-вампир, смучеща кръв от хрилете на големите си братовчеди), то проучването на реката още в зародиш е взело полагащите му се жертви. Да вземем брата на Франциско Писаро - Гонсало. През 1541 г. той е изпратен да търси Ел Дорадо и Ла Канела - земите на златото и канелата, за които се предполагало, че лежат някъде по източните склонове на Андите. Гонсало Писаро потегля с 220 испанци и 4000 индианци и само докато слезе от планината, вече е изгубил 3140 от тях, а в Кито се прибира само с 80 души.

Не по-лесно минават дните на втория командир - Франциско де Ореяна. Под предлог, че слиза за храна по реката, той се отделя от Писаро и тръгва по Амазонка да дири злато, прехранвайки се със "сварени обувки, подправени с треви". Така 18 месеца по-късно стига устието и остава в историята като първия европеец, минал по реката от Андите до океана (категорично отрича обаче да е търсил друго освен храна). Някъде по пътя му се налага да влезе в схватка с племето тапуя, при което е традиция жените да се бият наравно с мъжете. Тези свирепи и тежко въоръжени амазонки дават името на реката, а пътешествието на Ореяна няма да бъде повторено през следващите 100 г. Сега е артикул на туристическите агенции. Както впрочем и Меконг, Ганг, Брахмапутра, Нил. Туроператорите гарантират тръгване от извора.